0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ЕКСПЕДИЦИЯ „ОМУРТАГ”

На 29.03.2008 година бе осъществена експедиция „Омуртаг”. Началният час беше в шест сутринта. За 18 часа бе изминат около 900 километров маршрут Монтана; Бяла; Търговище; Велики Преслав; с.Бърдоква; с.Малък Преславец; Русе: Бяла; Монтана.

В експедицията участваха: Георги Кръстев; Светлозар Рулински; Тодор Целов; Иван Виданов. Талисман на експедицията бе Даринка. Всички участници са от град Монтана, с изключение на русенлията Рулински.

Целта на експедицията беше да проследи 100 километрова отсечка по меридиана от юг на север. Да заснеме с GPS географските координати на три характерни обекта в началото, средата и края на отсечката. Да направи фото снимки на по-интересните обекти.

Начало е историческата крепост Велики Преслав.

Средата на отсечката е на 50 километра по посока север, в околностите на с.Бърдоква.

Крайната точка на отсечката е на около 100 километра от Велики Преслав в околностите на с. Малък Преславец, до брега на река Дунав.

Задачата на експедицията е да събере данни, на базата на които да се направи оценка за верността на твърдението на Омуртаг, че по негово време и по негова заповед е измерена земята.

 

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

1. ИЗМЕРЕНИ ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ

А. Велики Преслав: с.ш. и.д.

Златната църква – 43о 08,536/ 26о 48,792/

Олтара – 43о 08,535/ 26о 48,805/

Езическият храм – 43о 08,580/ 26о 48,807/

Дворцова базилика – 43 08,733/ 26 48,786/

Дворцов манастирски

комплекс – 43о 08,951/ 26о 48,437/

Б. с.Бърдоква (среда ): с.ш. и.д.

Изход северен – 43о 36,983/ 26о 48,876/

До горичката – 43о 37,402/ 26о 48,792/

Табела ”Общ. Самуил” – 43о 37,437/ 26о 48,437/

В. с. Малък Преславец: с.ш. и.д.

Пристанището – 44о 05,938/ 26о 49,754/

Градището – 44о 05,867/ 26о 49,710/

Високото било – 44о 05,437/ 26о 49,710/

 

2. СНИМКОВ МАТЕРИАЛ

 

А. – Велики Преслав

Дворцовата базилика

По средата на отсечката край с. Бърдоква

Пристанището на с. Малък Преславец

Подбрани са снимки на обектите, които са близко до най-вероятните опорни точки, послужили на Омуртаг за измерване на радиуса на земята. Останалият снимков материал е даден като приложение.

 

АНАЛИЗ НА ИЗВЕСТНАТА ИНФОРМАЦИЯ

 

1. Съобщението на Омуртаг

Кана Субиги Омуртаг оставайки в стария си дом направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20 000 оргии и до Дунав са

20 000 оргии. А тази могила е преславна. И като измериха земята направих този надпис.

Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека който се е родил последен гледайки това да си спомни този който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг Кана Субиги. Бог да го удостои да живее 100 години.

Надпис на Омуртаг върху колона

от църквата ”Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново

Друг надпис за измерване на земята не се е запазил, т.е. това е уникат.

Надписите на Омуртаг върху колоните от църквата Св.Четиридесет мъченици във Велико Търново (колона 1) и с.Чаталар (колона 2) може да се разглеждат като утвърждаващи различни функции на владетеля. На колона 2 става дума за “стан”, “малък стан”, “войска”, врагове. Тук владетелят е войн, за който е от значение да “тъпче императора”.

Важните владетелски функции са “цар-жрец” и “цар-войн”. Строителството също е важно (особено строеж на храм), но все-пак в морален план. Натъкваме се на възможността да разгледаме горният надпис като утвърждаващ правата и достойнството на царя-жрец. Ако е така, то дом за жрецът ще бъде неговият храм. Този стар храм едва ли трябва да се търси в столицата Плиска, която няколко години преди това е поругана и опожарена от Никифор.

Двата надписа са близки във времето и палеографските различия може да са породени от различния им характер. По-старите форми стоят добре в надписа на жреца. Това е отбелязано и от изследователите – по-стари езикови форми има върху колоната от храма във Велико Търново.

Подобно на владетелите в Междуречието, Омуртаг съобщава, че е съградил нов храм. Но не това е най-важното. Той съобщава, че е измерил Земята! Вероятно, това са правили преди него царе и фараони, но не са ни известни техни надписи за подобни дела.

Непосредствената цел е “да се уточни мярката”. Подновената мярка ще заздрави властта на царя, подобно на “нов огън”. Мерките са дадени от боговете и с това действие владетелят демонстрира мъдрост и дързост да осъществи божествен акт. Косвено това говори за разполагаемият научен ресурс.

Такова измерване два века преди н.е. прави Ератостен. Идеята е, че ако знаем географските ширини на две точки лежащи на един меридиан, можем да пресметнем дължината на отсечката между тях. Като знаем разстоянието и ъгълът между тези две точки, лесно можем да пресметнем радиуса на земята, което означава, че сме измерили земята

Според известната информация, Ератостен направил измерване с 10% грешка. Това едва ли е вярно, тъй като с достъпни средства Земята може да се измери с не повече от 5% грешка. Земята е измервана хилядолетия преди Ератостен при нищожна грешка.

За Измерване на Земята пише в книга на Йов. “Кой измери Земята и каква й беше мярката? Кажи ако знаеш”.

В книга на Енох е описан начинът на измерване. На ангели се дават въжета и те отлитат на Север, да мерят. На Север, значи по меридиана. Изводът е, че така е мерил и Омуртаг.

След като Омуртаг е пратил хора “да измерят земята”, той е трябвало да избере още една точка от меридиана на “преславния” си храм. Това трябва да е новия, също “преславен” храм. Оказва се, че и могилата по средата също е “преславна” (всеславна).

Какво прави един обект “преславен”?

Кузман Шапкарев дава сведения за правенето на курбан. Това е празник на семейство, на еснаф или на цялото село. “Курбанът, службата както и наречена “слава” водят своето потекло от един и същ корен, от езическото време, когато хората вярваха и почитаха много богове…”. Под черта намерихме текста ”В Призрен в подобни случаи на “служба” или “слава”, когато гостите пият здравица, казват “У славу за Никифорову главу!””.

Имената на този обряд (в същинска България – курбан, в Македония –служба и в Сърбия – слава) в основата си са неща присъщи на храм, в който се служи на боговете, в който се славят боговете и им се поднася курбан (жертва). В призренската наздравица курбанът е “Никифорову главу”.

Надписите на Омуртаг са правени когато чашата-череп е била още нова. По-интересното е, че за главата на великия грешник се е запазил спомен в сръбска среда.

Омуртаг мести войска срещу гърци и славяни, т.е. срещу християни и славяни. Християни и славяни са понятия от една и съща, верска категория. Славяни са “които славят” (служат, принасят жертви). От друга страна, през 19 в. “гърци” е синоним на “граждани”, а другото е “селяни”. Може да направим паралел между скитският цар и Омуртаг. Първият води битка – истинска или демонстративна – с представителите на кастата на производителите (Херодот). Вторият опълчва войска срещу селяните и гражданите, т.е. срещу производителната част на обществото. И двамата владетели декларират властта си над третата каста, което не значи, че я унищожават. Прочие “премести войската срещу гърците и славяните” трябва да се чете “цар на гърци и славяни” и още по-добре “ цар на българи и гърци “.

Трябва специално да отбележим, че двата разглеждани надписа не са “строителни”. Строежите са на втори план. На колона 2 е надписът на царя – войн. Целта е в него да се докаже владетелят като безспорен господар на войните и от друга страна на занаятчиите и селяните. Надписът на колона 1 е свидетелство на царя – жрец. Той строи нов храм, но основното е меренето на Земята. Омуртаг е имал основание да го поиска – вероятно да реабилитира поруганата от Никифор вяра. Имал е и достойни изпълнители на дръзката си заповед.

Двете колони имат взаимно допълващи се надписи и много добре биха стояли една до друга. Тази картина се наблюдава в Търновския храм. Иван-Асен е направил надпис на цар-войн. Четири столетия след Омуртаг той заявява правата си на владетел. Естествено, няма как да бъде първожрец в християнска среда и тук на помощ идва по-старата колона. Освен че е пример на старата вяра, тя подсилва значението на новата. Съхранението на надписите е чудо. Царската черква била обърната на джамия, недостъпно място за гръцките попове.

За определяне на мястото на храмовете на Омуртаг водещо е определението “преславен”. Разшифроваме го като “храм, където се служи на боговете, където се славят боговете и където в чест на боговете се извършват големи жертвоприношения. От тук следва, че и на могилата по средата на храмовете са извършени такива ритуали.

Има две селища с подобно име – Велики Преслав и Малък Преславец. Първото е съществувало по времето на Омуртаг със същото име. Второто е получило името си след Съединението. Предполага се, че в този район е била резиденцията на Светослав Киевски, според писма до майка му.

Възможно е историческата памет на жителите на селото да е запазила споменът за връзката му с Велики Преслав и поради това са предложили да се възстанови древното име на селото. Малко е вероятно да има случайно съвпадение както на имената, така и на меридиана. Подобен прецедент виждаме в имената на съседните с.Караново и с.Крумово в Южна България. И двете села носят името на Кан Крум. Те са решили спора като едното село е взело рожденото му име Крум, е другото е взело възшествено му прозвище Каран.

Това предположение твърде добре обяснява защо Светослав Киевски е избрал точно това място за своя резиденция. Ами това е било резиденция на българските царе. Някои български учени считат, че преславният дом на Дунав, споменат в надписа, е лятна резиденция на Кан Омуртаг. Какво по-добро място за Светослав Киевски.

Сигурно е, че в Малък Преславец през 1948г. са правени археологически разкопки. Търсен е, но не е намерен дворец. Може би щяха да открият храм, ако са търсили. В развалините на Градището, на 3.5 км. Северозападно от селото е намерена плоча с надпис за войната на Крум с Никифор. Понастоящем това място е притегателен център за бракониери, контрабандисти и иманяри.

Налага се да отговорим на въпроса : „Какво става през лятото на 811г., че след това следват толкова много събития, със запазени до днес документи?” Никифор Геник начело на мощна войска преминава Балкана, отблъсква два слаби отряда и завладява столицата Плиска.

Освен че опустошил града, той извършил нечувани злодеяния. Събрал децата на първенците от околността и заповядал да ги стъпчат със диканя. Използвал волският впряг – символ на върховните богове Ан, Енлил и Енки, на свещено място – гумното, върху житни класове – всичко това е неприкосновено колкото хляба. Защото било по жътва – началото на м. Юли. И как небето е изтърпяло подобно светотатство?

Може би императорът е поругал боговете, защото се е изживявал като кръстоносец. Искал да покръсти варварите, а целта оправдава средствата… Обаче войската му не била толкова цивилизована. Нормално е войниците да си помислят, че греховете на водача падат и върху тях и че наказанието е близко. Последвала разплатата на 26 юли. Малцина стигнали до Цариград, но и те продължили да измират – било от раните си, било от преживяния шок.

Много важно е било да се провери дали Земята не е пострадала. Дали всичко е на мястото си. Изглежда е имало астрологични причини царят-жрец Крум да не може да извърши ритуалът веднага. Той само обковал черепа на грешника и започнал пир.

Така или иначе, двата пункта с преславни имена лежат на един и същ меридиан 260 49/ и. д. Това много добре подкрепя нашето начинание (или много добре ще ни заблуди). Следвайки пътя на древните геодези, трябва да търсим и средищната могила върху същия меридиан. В надписа изрично се казва, че след като е измерено разстоянието между крайните точки, допълнително са

измерени отсечките “от средата на могилата” или “от самата среда” до крайните точки. Това е указание, че е мерено точно.

Нашето предварително мнение е, че грешката на старото измерване не надвишава 1%. Разстоянието между двата храма предполагаме между 107 и 104км. За по-голямо разстояние пречи Дунав, а по-малкото много ще отдалечи храмът от реката.

Все още не знаем колко е голяма “оргията” на владетеля. Тя очевидно ще е по-голяма от атическата – 178см., както и от царската – 211см. Но ако разстоянието се окаже 105км., то оргията на Омуртаг би била 2,618 м. Това число е твърде интересно, защото е квадрат на златното сечение (1,6182 =2,618).

Това значи, че царският лакет плюс Омуртаговата оргия са равни на дължината на окръжност с диаметър 1м. Така оргията на Омуртаг е равна на 5 царски лакета, където царският лакет е равен на една шеста от дължината на окръжност с радиус 1 метър, или 52,36 сантиметра.

Сравнението на царската оргия с оргията на Омуртаг води до извода, че те имат един и същи произход – окръжност с диаметър 1 метър. Разликата е, че вместо на 5 царски лакета, царската оргия е равна на 4 царски лакета.

Разстоянието от могилата до храмовете става 100 000 царски лакета (20000 омуртагови оргии, или 25000 царски оргии) Това говори за предварително размерване на град Преслав спрямо по-стария Преславец.

Има сведения за предварително (преди Омуртаг) размерване на Българските територии. Прието е, че Плиска е строена от Аспарух. Същевременно тя е сред полето, без каквато и да било обосновка. Но тя е на 40000 ц. оргии от Дръстър и Малък Преславец. Двете разстояния определят точно нейното място. А районът на Малък Преславец е обитаван от хилядолетия. Това го доказват оставените следи. Основната особеност на брегът на Дунава е блатото. Но там не мирише на блато! То е подхранвано от мощен подземен източник и е основен вододаен обект за района. Тук следва да е бил развит култ към Енки като бог на блатата и сладката вода.

Много станаха стотиците. Двата надписа са от по 100 думи. Пожелания за 100 години живот. Две по 100000 лакета. И още две хекатомби. От първата имаме старият преславен храм.

Ние се отказахме от начален пункт Плиска и познатите мерки. Причините бяха съществени – земята не се мери в произволни посоки. За нас “варваринът” Омуртаг е просветен владетел, носител на древна духовност и древни знания и практики. Мадара не може да бъде главен духовен център. Тази роля е присъща на Велики Преслав.

Омуртаговата оргията от 5 царски лакета би трябвало да е показана в колони и строежи. Размерите на най-голямата култова сграда във Велики Преслав – Владетелската базилика – е 21 на 47.5 м., което е 40 на 90 царски лакета. Предполагаме, че 90 е замислено като 40 + 50. Това са божествени числа на Енки и Енлил (Св.Никола и Св.Иван). Площта на храма е 40 х 90 = 3600 кв.л.(около 1000 кв.м.) Това е квадратът на бройната единица 60, свещеното число но върховния Ан, а в астрономически смисъл е периодът на обиколка на планетата Нибиру около Слънцето в земни години т.е. годината на боговете, наречена сар. В омуртагови оргии размерите са 8 на 18. Произведението е 144 – квадратът на небесната дванадесетица. Независимо кой е строителят на големия храм, виждаме строга приемственост между старата и новата вяра.

За използване на единици мерки, различни от общоприетите, пример дават изследванията на Таньо Танев и Ангел Манев в гробницата на могилата “Голяма Косматка”. Те стигат до извод, че строителите са използвали мярка равна на 550 мм. Тази мярка е близка до царския лакет в рамките на 5% грешка и е възможно да е получена от самостоятелно измерване на Земята от строителите на могилата.

2. Изчисляване на разстоянията

За начална точка избираме Дворцовaта Базилика във Велики Преслав. Този избор е най подходящ, защото тук се извършват всички свещенодействия, включително курбан, служба или слава. Тя е строена върху стар храм; тя е до резиденцията на първожреца (патриарха) и добре се вписва в ограниченията

За крайна точка избираме Високото било, което е непосредствено до Градището в с.Малък Преславец. Както вече казахме, този обект е свързан с името на Кан Крум. Освен това, има предположения, че тук е била лятната резиденция на Омуртаг.

Координатите на двете точки са следните:

Дворцова базилика – 43o 08,733/ 26o 48,786/

Високото било – 44о 05,437/ 26о 49,710/

Разликата между двете географски ширини е 56,704 (минути)

44о 05,437/ – 43о 08,733/ = 56,704/ (минути)

Разстоянието между двете точки е:

56,704/ х 1,851852 = 105,010 км.

Точната дължина на 40000 омуртагови оргии е

104,720 км.

Разликата между двете стойности е

105,01 – 104,72 = 0,629 км.

Отклонение между стойностите

(0,629:104,720) х 100 = 0,60%

Изчисляване радиуса на земята R

– Разликата φ между географските ширини на двете крайни точки е 56,704 ъглови минути,

или φ = 0,0165 радиана.

– Разстоянието между двете крайни точки е

Δ = 105,010 км.

– Отклонението в географската дължина (0,924 минути) е пренебрежимо и не влияе на крайния резултат.

Трите величини са свързани с уравнението:

Rφ = Δ следователно R = Δ/φ = 105,01/0,0165 = 6364,24 км.

Последният резултат бележи края на измерването на земята от Експедиция „Омуртаг”. Резултатът в сравнение със съвременните данни е отличен.

3. Оценка на резултатите и изводи

А. Общата оценка на получените резултати е впечатляваща. Няма съществени различия с информацията от изворите. Логиката на връзките между обектите и събитията е непротиворечива. Всички факти, измервания и изчисления са свързани в единна и непротиворечива схема.

Б. Отклонението на измерените величини е пренебрежимо по отношение на теоретическите.

В. Потвърждава се възможността Омуртаг да е имал познанията и средствата, за да осъществи измерване на земята.

Г. Омуртаг е знаел, че земята е кълбо.

Д. Омуртаг е познавал царския лакет като първична мярка за дължина.

Е. Оргията на Омуртаг е уникално явление, което трябва да се обясни.

Ж. Омуртаг е познавал метъра като божествена „мярка на мерките” за дължина, но като смъртен човек не си е позволил да го ползва. Тази констатация не е в противоречие с появата на метъра в ново време. Вместо да се отрича възможността за съществуването на метър в древността, по-добре е да се търси историческа връзка с метъра от новото време.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мисията на Експедиция „Омутраг” е успешна. Поставените задачи са изпълнени в пълен обем. Целта на експедицията да докаже, че Омуртаг е измерил земята е постигната. Този факт е в пълно съответствие с надписа върху колоната от църквата ”Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново.

12.04.2008г. Инициатори на експедицията:

За МОНТАНА инж. Георги Кръстев

За РУСЕ Светлозар Рулински

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ИНДОАРИИ

Светлозар Рулински

Старият вълк

Ще разгледаме кратка приказка от Хасковско (БНТ т.9, с.167). Съставителите на антологията “Български фолклорни приказки” намират, че тя съдържа родова памет. Според нас това е точно така. Затова ще се помъчим да извлечем съществените елементи от нея, дори да се наложи да “нарушим” нечий запазен периметър.

Старият вълк трудно намирал храна. Млад вълк чул оплакванията му и предложил помощта си. Тръгнали заедно. Старецът бил предпазлив: “Постой, синко, нещо ша та питам. Ти от кои си, от карамановци ли си, или от дардахановци?”. Младият казал, че е от дардахановци. Това не успокоило старият вълк. От опит знаел, че “дардахановци са калпави и тяхната работа е калпава”. За съжаление, това много скоро се потвърдило. Без много да му мисли, дардахановеца грабнал яре от едно стадо, но овчарят усетил, викнал на кучетата и те подгонили крадеца. Младокът изтървал ярето, а на всичкото отгоре побягнал към мястото, където чакал стария. Кучетата усетили по-слабата жертва и си изкарали яда тъкмо на стария и гладен вълк. Все – пак той се спасил, но с нахапан кожух.

До тук стана ясно, че :

1. Има два вълчи рода. Не е ясно дали има други родове освен двата, но поне в разглежданата месност, регион и пр. няма. Това е значението на съюзът “или”.

2. Представителите на двата рода видимо си приличат.

3. И двата рода са “престижни” и не е срамота да се назове собствения род.

4. Не е ясно от кой род е старият вълк, въпреки изразените симпатии.

Скоро на помощ се притекъл млад вълк от карамановския род. Той постъпил хитро. Проследил слизащ от планината “дахлия” – грънчар, който бил натоварил магаре с грънци. До тях припкало магаренце. Вълкът започнал да заиграва магаренцето – търкалял се в пепелта, подскачал – докато добичето изостанало. Тогава караманеца скочил и прегризал гърлото на магаренцето. Оставил го на място и продължил да следи грънчаря. По някое време дахлията спрял, оставил натовареното магаре и се върнал да търси малкото. Намерил го мъртво, а докато се върне, вълкът убил и голямото магаре. Нещастният човек зарязал грънците, метнал самара на гръб и си отишъл.

Старият вълк се нахранил и тук в края на приказката с изненада научаваме какви са последствията. А именно :”По това, старият вълк ходел та хвалел карамановския род и приказвал на хората, че кога се женят или зимат за дома си чираци, слуги и слугини, то да гледат да бъдат от карамановци, а не от дардахановци!”. Приказвал на хората. Неусетно двата вълчи рода се очовечиха.

Връзката вълк – човек, колкото и да говорим за тотеми е далечна. Все-пак във фолклора има случаи на замяна на вълк и змей, а от змей до човек е по-близо. Имаме предвид връзките змей и мома, змеица и момък, сватби между тях и пр.

Важна информация по въпроса намираме в летописа на Джагфар. На езика на волжките българи, вълк е „маг”. Но българите са наричани „маги”. Освен това „влъхви”, а това е съвсем близо до „бълг” и „вълк”. По-ясно става твърдението, че Боян Мага можел да се превръща във вълк. Това го можел и певеца Боян от руските летописи. Тавтологията е очевидна. А заглавието на приказката става „Стария маг” или „Стария жрец”…

До тук имаме основание да гледаме по-широко на понятията Караман и Дардахан. Те очевидно са полярни. Това дава голямо удобство на изследователя, защото получените резултати за единия полюс може формално да се прехвърлят към другия полюс с обратен знак. От друга страна, поляритетът е частичен и т.н.

Докато за Дардахан на този етап не може да се каже нещо съществено, за Караман има доста информация.

Караман – бивол

Караман – кучка (от песента на войводата Кръстю Асенов)

Караман – сорт круши

Караман – име на държава, име на нейния владетел, българско име.

Близо до нашата цел е първото значение. Защото от книгата на Б.Илиев “Железният баща – Демир баба ” научаваме, че Железният баща имал желязна кола, в която впрягал своите биволи – левия Сакар и десния Караман. Впрягът като опозиция, дава понятие, полярно на Караман. Връзката между Сакар и Дардахан не е видима, но за сега те са в равностойно положение спрямо Караман. Освен това приказката за стария вълк е от Хасковско, т.е. близо до Сакар планина.

Биволите на Железният Баща не са равностойни. По-силен и по – работлив е Караман, а Сакар обичал да се излежава в локвите и да мързелува. Лявата му позиция във впряга се съгласува с “ляв – левак” като синоним на несръчност и до някъде “калпавост”. Известно ни е, че левичарите имат двигателни предимства пред “десничарите”, но мълвата не го признава. Към дардаханската страна се прикачат “по-слаб”,”мързелив” и “ляв”. Обратната страна получи “силен”, “работлив”, “смел” и “десен”.

Още информация получаваме от песента “Момче води керван”, записана в Шуменско. Момчето води керван от 500 коли, които возят “бейлик жилязо”. Колата му е желязна и при това биволите му се казват Сакар и Караман. Това е точно копие на впряга на Железния Баща, но има още нещо. Момчето се обръща към биволите със “Сакарчо, русчиченино и Караманчо, ямболченино”. Животните са от различни места – Русе и Ямбол, които са разположени точно по оста “север-юг”. Получихме още една важна опозиция за разглеждания дипол.

Характерното “север-юг” се открива и на държавно ниво при държавите Грузия и Караман. Известно е, че Караманската държава е възникнала в района на ез. Ван, а това е южно от Грузия. Но старото име на Грузия е Сакартвело! Ще затворим веригата от разсъждения, ако вземем предвид изписването на Грузия като Georgia (Гурджи). Сакар и Георги – но това е също като русенския бивол Сакарчо. Защото северно от Русе е Гюргево, а до скоро те са били един град.

Направеното до сега е недостатъчно за определянето на Дардахан, въпреки че разкрихме доста негови черти. Налага се да претеглим нещата с божествена мярка.

Ще приемем, че Сакар и Караман са могъщите синове на върховния шумерски бог Ан – Енлил и Енки. Ще приведем част от нашите основания за този преход. Наследник на Енлил е Нинурта, който е главен змееборец в шумерския пантеон. Освен това той има прозвище “ураш” със значение…”орач”. Но това е и значението на думата “Ге-орг” – обработва земята.

– Енлилската посока е “север”, а земите на Енки са на “юг”. Това е спазено при Сакар и Караман.

За да открием кой е Дардахан, трябва да направим още един преход. Но той е съвсем приятен, т.е. индоевропейски. Няма как да бъде по-индоевропейски, защото се отнася до най-съкровения индийски епос – Махабхарата. Главните герои на епоса са петимата братя пандави – синове на Панду. Те са аналози на петимата синове на Енки. На тях противостоят 100 – те сина на цар Дхритаращра – кауравите. Не търсим връзка между думата “каурави” и “каури” т.е неверници. Епосът се води от страната на пандавите, а злодеите са каурави. Числото на кауравите еднозначно води до Енлил. Това е удвоеното му божествено число, той е назоваван “бог на 50-те”. Водач на кауравите бил Дурьодхана. От това име и Дардахан разлика не се забелязва. Дали може да се прехвърли всичко, което намерихме за дардаханския род в двора на кауравите? Очевидно може, защото индийския епос ги представя като завистливи, пакостливи с една дума – калпави.

Друго име на Дурьодхана е Суьодхана, което също не звучи ласкаво. Дурьо и Сульо са обидни прозвища. Но те ни дават възможност да разберем каква е тази братоубийствена война в която няма победител. След фаталната битка при Курукшетра остават живи само петте братя пандави.

Битката ни засяга, защото съюзници на кауравите са били и царете на Балхара, от където извеждаме нашите предци. Българите са наричани още брамани и това е важно. Защото свещеното е считано за „ляво“, за разлика от „дясното“, с което се свързва кастата на военните (кшатри). В битката между браманите и кшатрите, между „лявото“ и „дясното“ неможе да има победител.

Още един наглед дават двамата братя Кришна и Баладева. Кришна е участник в битката на страната на пандавите. Въпреки божествения си произход, той е колесничар на Арджуна, третия син на Панду. Името му означава „черен“, „хубав“ и бил въплащение на бог Вишну (Енки). Значи, Кришна поддържа кастата на военните, кшатрите.

Баладева (или Белобог), Баларама е продължител на шестото превъплащение на Вишну. /Става дума за Паршурама – Рама със секира. Той бил браман с предназначение да погуби кшатрите. Казва се, че той изчистил земята от кшатри три по седем пъти./ Ще добавим, че главният храм в гр.Бяла Русенско е Св.Георги.

Оказа се, че кошмарната битка при Курукшетра е апотеоз на противопоставянето между брамани и кшатри. Между лявото и дясното, между бялото и черното и по дефиниция е патова.

Да се върнем към приказката. От достигнатото ниво на разсъжденията убитите животни не са случайни. Животни – спътници на Енки са козата и магарето (конят). Вероятно не е случайно, че енлилският вълк не успява да “принесе в жертва” ярето, а вълкът от рода на Енки няма проблем с магарешката жертва.

Това изследване няма за цел да проследява движението на народите, а само някои културни връзки. Вярно е, че не се съгласува с общоприетите времеви граници, но едва ли това е смъртен грях.

Може да се направи опит да се свържат директно приказката и Махабхарата. При това трябва да се откажем от значението на жертвените животни и вероятно от още няколко закодирани символа. Но защо да се отказваме от общочовешкото шумерско наследство?

Двойката Кришна – Баладева е неразривна от Вишну. Налага се да се спрем по-обстойно на тях.

В началото са два косъма. Когато появата на двамата герои става наложителна, Вишну откъсва от себе си един чер косъм, а от Шеша – бял косъм и ги дава на своите помощници. Белият змей Шеша служи за ложе на Вишну и е част от неговата същност (Шеша – това съм аз). В индийските източници следите на космите се губят. Но тук става дума за Вишну – Енки и нуждата от божествен косъм намираме единствено заради божествените гени в него. Извличането на ДНК от косъм е рутинна биохимическа операция. Кришна се счита за осма аватара (превъплащение) на Вишну. Сега имаме ориентир – как може да се осъществи това превъплащение. Очевидно помощниците на Енки са били наясно с нееднократно използваната генна процедура. Следващата „инженерна” намеса откриваме при по-големия от братята. Той бил преместен от утробата на майка си в утробата на втората жена на баща му. Не е ясно на каква възраст е бил плодът. За сега успешно се инплантират оплодени яйцеклетки.

Допускаме помощниците на божеството да са били по-напред в това изкуство.

Ще разгледаме многобройните разлики между двамата братя. В началото са черното и бялото – по цвета на началния косъм. До косъм ни води името на един от главните славянски богове Велес или Волос. Той е бог на добитъка, богатството, мъдростта, но и антагонист на Перун. В Киев стълпът на Волос е бил в подножието на хълма, което неправилно се тълкува за по-нисък ранг. Навсякъде царете са имали Енки за свой главен (ако не единствен) бог. Символ и име (йероглиф) на Птах е плитката. От плитката на Шива изтича свещената река Ганг – водата е стихия на Енки. Народното име на звездния куп Плеяди (съзвездие Бик) е Власци. Тъй, че божествените косми намираме и на небосвода. Значи : за да се възпроизведе, Енки дава генетичен материал, но и своето име.

Различията между Баладева и Кришна ще подредим в таблица:

Произход бял косъм чер косъм

Поредност първи (голям) втори (малък)

Занятие земеделец пастир

Кожа бяла синьо-черна

Дрехи сини жълти

Оръжие плуг, мусала копие

Епитет защитник обичащ крави

Посока ляво, горе дясно, долу

Страна Север Юг

Протежета брамани кшатри (войни)

Прототип Нинурта Думузи и Нергал

Навици пие вино ––

Инструмент –– свирка

Семейство моногамен полигамен

Смърт без насилие стрела в петата

Следват имена на по-големия брат по Ст.Наливайко:

Балвир – могъщ богатир

Баларама могъщия Рама

Баладева могъщия бог

Балабхадра могъщ с благо

Санкаршан орач

Халадгара плугодържец

Халаюдга въоръжен с плуг

Мусалаюдга въоръжен с мусала

Лангулин плужен

Таладхваджа с палма на стяга

Мусала е чукало за стриване на зърна – земеделско оръдие. Другите известни ни значения на името на Балканския първенец „място за молитва” и „близо до аллах” може да се изведат от основното, а обратното е невъзможно.

От Санкар-шан директно стигаме до Сакар планина. Свещеното „сакар” е намясто до браманския поддръжник. Върхът на една от най-ниските планини в България – Вишеград (864м.) е съзвучен с Вишну. От върха извира Левковска река. «Левко» на гръцки е «бяло». Другото име на планината е Бранница. Браната е основно земеделско оръдие, но и средство за защита.

На север от Киев имало голяма крепост с име Вишеград (резиденция на българската княгиня Олга). Тя защитавала столицата от тази опасна посока. Считаме, че има връзка между свещените понятия „сакар” и „Вишну” със свещената за японците вишня сакура.

Търсим на Юг следи от по-малкия брат. Долу, близо до Марица е печално известното село Черномен с друго име Чермен. От Чер-мен лесно се стига до Кара-ман. А „кришна” значеше „черен”.

Рила планина свързваме с Енлил. На първо място, защото тя е най-свещената наша планина. Най-личният български светец Св.Иван Рилски е с Енлилско име. Видяхме, че планинският първенец носи името на оръжието на Баладева (Белобог). Самият герой намираме като Перун (Пирин) в непосредствена близост. Той противостои на Велес и значи е или

Енлил, но по вярно Нинурта – Баладева. Тук е и жената на малкия брат – Мальовица. Силно са ограничени обекти с имена водещи до Вишну – Кришна. В рилските езера е греховно да се къпе добитък. В народните вярвания е забранено да се зарибяват езерата.

Името на героя носи и град Пловдив – Пулпудева – Баладева. Най-северното пловдивско тепе – Небет тепе на всички езици значи „защитник”.

Ще покажем няколко важни индоарийски понятия : Варна, Пловдив, Бяла, Мусала, маждрак (важдра), вир (от vira – вода), чарк (чакра), станеник (главен на своята каста (варна) в селището.

Неочаквано се намериха важни паралели между Кришна и Ахил. И това не е само прословутата стрела в петата.

Кришна и Ахил

1. Създаването на двамата герои (полу-богове) е с точно определена божествена цел. Кришна трябва да възстанови справедливостта (да убие зъл демон). Ахил трябва да бъде основен герой във война, която да намали броя на хората, които пречат на майката Земя. В двата случая основна е ролята на върховният бог. В гръцката версия Зевс е прадядо на Ахил (и баща на Елена). Двамата са участници в двете най-подробно описани войни на древността – при Курукшетра и Троянската.

2. За изпълнение на мисията, всеки разчита на създаден заедно с него антагонист. За Кришна, това е брат му Баларама, а за Ахил – Елена.

3. Епохата на двамата е кон и колесница като основно бойно средство. Металът е мед (бронз). Ахил е сам в колесницата. Кришна е колесничар на най-великия войн – Арджуна. Ако името значи «сребърен», то ще обясни защо Ахил е светъл и русокос.

4. Около и след раждането на двамата има божествени намеси, свързани с оцеляването им.

5. Двамата са музиканти. Учител на Ахил е най-мъдрият кентавър Хирон. Последният е син на Кронос (Енки) и майка океанида, мъдър и безсмъртен. Със свирката си Кришна омайвал пастирките, особено любимата си Радка.

6. Кришна е с изявена полигамия – има 16100 жени. Ахил се е старал според силите си, когато в женски дрехи се крил при дъщерите на цар Ликомед. Една от тях (Деодамия) ражда наследникът му Неоптолем. Това е безспорно царско име, доколкото съдържа „Пта”.

7. Народът на Кришна е „ядави” и с друго име „данави”. Мирмедонците на Ахил се губят от сцената, но остават данайците, точно покриващи данавите.

8. Кришна умира от стрела в петата, изстреляна от разсеян ловец (мислел, че стреля по елен. Елен, сърна на турски е «караджа», което е близо до черното. Основният епитет на Ахил е «бързоноги».). Не се коментира, защо и колко е смъртоносна раната. Коментарите идват при Ахил и на Парис са му нужни още две стрели, за да го умъртви. Очевидно вторият разказ е по-нов.

9. Причина за смъртта им е майчина клетва. Ахил е прокълнат от Клитемнестра, заради смъртта на Ифигения. Майката на кауравите проклина Кришна и народа му.

10. След смъртта си двамата са почитани като богове. За Кришна е известно. В молитвите „Харе Кришна” «Харе» е Вишну. На Ахил строили храмове за разлика от другите участници в голямата война.

Цар Самуил завладял мощите на Св.Ахил и ги положил в своя владетелски храм край Преспа. Тъй като той търси международно признание, новостите са задължителни за новата династия. Следователно, не всички мощи са вършели работа на царя, а мощи на светец, производен на Кришна – Енки. Така новата династия и държавата стъпват на безспорна здрава основа.

И така, връзката между пастирите Кришна и Думузи е явна. Но Думузи преминава в християнския Св.Никола, по-специално в лятнто му обличие. Изследванията на Т.Моллов за гагаузкия персонаж Саръ Салтък сведоха последния също до Св.Никола летен. Това прехвърля мост между гагаузкия герой и Кришна. Нещо повече. Дава идея за значението на името му. Саръ е жълт. У Кришна жълти са дрехите, а кожата е синьо-черна. Салтамарка е дреха. Предлагаме Саръ Салтък да се превежда «жълта дреха», евентуално «златни дрехи».

Източници :

1. Илиев, Борис. Железният баща – Демир баба. – София : НПС “Защита”, 1991.

2. Българско народно творчество: Т. 9 – София : Наука и изкуство, 1965.

3. Венедикова, Катерина. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. – София : Огледало, 2003.

4. Личковска, Кристина и др. Митология на Месопотамия. – София : Бълг. Худ., 1984.

5. Махабхарата. Рамаяна. Индийски национални епопеи. – София : Народна култура, 1972.

6.Моллов Тодор. Легендите за Саръ Салтък …, : Liternet.

7. Наливайко, Степан. Iндоарийскi таэмницi Украiни. – Киiв : ПРОСВIТА, 2004.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ШУМЕРСКИЯТ ЗОДИАК

1. ИР.ГУЛА – Лъв > Велико(голямо) Съзвездие

2. ДУВ – Рак

3. МАШ.ТАБ.БА – Близнаци >Инана и Уту-Шамаш

4. ГУ.АННА – Телец >Божествен бик

5. КУ.МАЛ – Овен >Жител на полето

6. СИМ.МАШ – Риби

7. ГУ – Водолей >Носач на вода

8. СУХУР.МАШ – Козирог >Козя риба

9. ПА.БИЛ – Стрелец >Защитникът

10. ГИР.ТАБ – Скорпион >(гир=ракета)

11. ЗИ.БА.АННА – Везни >Небесна орис

12. АБ.СИН – Дева >Чийто баща е Син (Инана)

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

 

БОГОВЕ, СВЕТИИ, ПЕРСОНАЖИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ФИЛКЛОР

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ЧИСЛАТА НА БОГОВЕТЕ

Ан – 60

Антум – 55

Енлил – 50

Енки – 40

Нинурта – 50; 10

Мардук – 50

Съпруги – 55

Дамкина –35

Син – 30

Нергал – 25

Уту – 20

Адад – 10

Инана – 5; 15

ГРАМОТА АЛЕКСАНДРА ВЕЛИКОГО. Мы, АЛЕКСАНДР, ФИЛИППА, КОРОЛЯ МАКЕДОНСКОГО, в правлении славный, зачинатель Греческой империи (кстати, в чешском издании здесь стоит Rzecke’ho Cysar~stwij, то есть Ржецкого Царства – Авт.), сын великого Юпитера, чрез

Нектанаба предзнаменованный, верующий в брахманов и деревья, Солнце и Луну, покоритель Персидских и Мидийских королевств, повелитель мира от восхода до захода Солнца, от Юга до Севера, ПРОСВЕЩЕННОМУ РОДУ СЛАВЯНСКОМУ, и их языку от нас и от имени будущих наших преемников, которые после нас будут править миром, любовь, мир, а также приветствие. ЗА ТО, ЧТО ВЫ ВСЕГДА НАХОДИЛИСЬ ПРИ НАС, ПРАВДИВЫМИ, ВЕРНЫМИ И ХРАБРЫМИ НАШИМИ БОЕВЫМИ И НЕИЗМЕННЫМИ СОЮЗНИКАМИ БЫЛИ, ДАЕМ ВАМ СВОБОДНО И НА ВЕЧНЫЕ ВРЕМЕНА ВСЕ ЗЕМЛИ МИРА ОТ ПОЛУНОЧИ ДО ПОЛУДЕННЫХ ЗЕМЕЛЬ ИТАЛЬЯНСКИХ (Wlaskych), ДАБЫ ЗДЕСЬ НИКТО НЕ СМЕЛ НИ ЖИТЬ, НИ ПОСЕЛЯТЬСЯ, НИ ОСЕДАТЬ, КРОМЕ ВАС. А ЕСЛИ БЫ КТО-НИБУДЬ БЫЛ ЗДЕСЬ ОБНАРУЖЕН ЖИВУЩИМ, ТО БУДЕТ ВАШИМ СЛУГОЙ, И ЕГО ПОТОМКИ БУДУТ СЛУГАМИ ВАШИХ ПОТОМКОВ. Дано в Новом Городе (то есть в Новом Риме = Царь-Граде? – Авт.) нами

основанной Александрии, что основана на великой реке по названию Нил. Лета 12 нашего королевствования с соизволения великих богов Юпитера, Марса и Плутона и великой богини Минервы. Свидетелями этого являются наш государственный РЫЦАРЬ Локотека (в других редакциях – Логофет – Авт.) и другие 11 князей, которые, если мы умрем без потомства, остаются наследниками всего мира“.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

 

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

КАЛЕНДАРИТЕ

Употребяваме понятието в множествено число, защото българите са употребявали поне два календара – календар на древните българи и календар на богомилите. Тук не става въпрос за Юлианския и Григорианския календари, които са бледи копия на календара на древните българи.

Отделен е въпросът за календара на маите и календара на Енки, известен като календар на Енох. Календарът на Енки е предтеча и основа на календарите на българите и маите.

 

А. Календарът на Енки

 

Този календар достига до нас чрез Енох. Той стои в основата на по-голямата част от известните ни календари. Календарът е слънчев и има следното разпределение:

1. Земната година има продължителност от 364 дни.

2. Начало на годината е денят на пролетното равноденствие.

3. Годината е разпределена на четири тримесечия по 91 дни.

4. Всяко тримесечие има един неброен ден-Командир и три месеца.

5. Всеки месец има по 30 дни.

6. Няма сведение за наличието на „седмици”. Можем само да предполагаме, че както в календара на богомилите, месецът има 5 периода („седмици”) по 6 дни. Числото 5 е на Енки, а 6 е числото на неговия баща Ан.

7. Няма сведение за високосната и вековата корекции на календара.

8. Не е ясно защо се губи 365-ят ден.

 

Б. Календарът на древните българи има следното разпределение на дните в годината:

 

1. Земната година има продължителност 365 дни. От тези дни един не се брои. Той няма име. Това е ден-година. След този ден започва новата година. Някога се е наричал ден Ени, но и сега носи името Коледа. Този ден е първият ден след зимното слънцестояние, по сегашния календар датата е 22-ри Декември.

2. Всяка четвърта година е високосна. Тогава се прибавя още един безименен ден. Това е високосният ден. Той се прибавя по средата на годината, диаметрално на Коледа, непосредствено след деня на лятното слънцестояние.

3. Останалите 364 дни са броени. Те се нареждат (ладят) след нулевия ден. От тук произлиза името Коледа (Колада). Ясно е, че Колада (Кол–лада) означава буквално начало (Кол) и ред (лад), което изразява абсолютно точно значението на нулевия ден Коледа като начало на подреждането. Броените 364 дни се подреждат и разпределят след него на 4 тримесечия, всяко по 91 дни.

4. Всяко тримесечие се разпределя на три месеца от които първият има 31 дни, а останалите по два по 30 дни.

5. Седмицата съдържа 7 дни и започва с неделя. Само тогава Сряда е среда на седмицата. Първият броен ден на годината (1-ви Януари) винаги е Неделя, както и първият ден на всяко тримесечие. Последният ден на всяко тримесечие (и годината) е винаги събота.

6. Имената на седмичните дни са били свързани със слънцето, луната и планетите. Наредбата им е била по следната схема: Неделя-Слънце; Понеделник-Луна; Вторник-Марс; Сряда-Меркурий; Четвъртък-Юпитер; Петък-Венера; Събота-Сатурн. Всъщност това са 7-те видими от земята светещи тела, влизащи в състава на слънчевата система. Тази схема е запазена и сега при французите и англичаните. При българите тя се вижда на седмолъчната розетка от Плиска. Там за подсказани и древнобългарските им имена.

 

В. Календарът на богомилите има следното разпределение на дните в годината:

 

1. Богомилската година има 365 дни.

2. Годината се разпределя на 10 месеца по 36 дни, плюс 5 мъртви дни в края на годината.

3. При високосна година се добавя един шести мъртъв ден.

4. “Седмицата” има 6 дни и започва от понеделник. Шестият ден е празник. Имената на дните са: Понеделник; Вторник; Сряда; Четвъртък; Петък; Неделяй.

5. Всеки месец има по 6 “седмици” с по 6 дни. Започва с Понеделник и завършва с Неделя

6. Според богомилите годината има 10 месеца, защото “за една година месецът прави 10 обръщения около земята“. Смисълът на това твърдение не е ясен, защото за една година месецът прави 12 синодични, или 13 сидерични обиколки около земята.

 

Г. Календарът на маите

 

Учудващо е, че най-близко до календара на богомилите стои календарът на маите. Техният календар е слънчев, но е ориентиран към Венера. В този календар земната година (Хааб) е с 365 дни, разпределени в 20 месеца по 18 дни плюс 5 мъртви дни. Но два месеца на маите са точно един месец на богомилите. Приликата между двата календара е поразителна. Те са почти еднакви.

Освен нормалната земна година маите имат и една свещена година с продължителност 260 дни. Тук може да се търси евентуално обяснение на въпроса за броя на месеците в календара на богомилите, защото за 260 дни луната прави към 10 сидерични обиколки около земята.

Числото 10 богомилите свързват с десетте главни български божества, на които съобщават имената в своето учение, което е указание, че броят на месеците има сакрален смисъл, подобно на свещената година (Цолкин) при маите.

Маите указват точно как се правят високосната и вековата корекция на календара.

Повече за календарите ще научите на адрес: http://www.go6okrastev.freehosting.bg/

КАЛЕНДАРЪТ НА ЕНКИ

КАЛЕНДАР НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

КАЛЕНДАРЪТ НА БОГОМИЛИТЕ

КАЛЕНДАРЪТ НА МАИТЕ

ЕНКИ В ТВОРЧЕСТВОТО ВЯРАТА И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

За Железния баща (Демир баба) се знае, че е имал желязна кола, в която впрягал биволите си – левия Сакар и десния Караман. В народна песен от Шуменско “Момче води керван” тая фигура се повтаря дословно. При това в 500-те коли керванджиите карали “бейлик жилязо”. Очевидно, както е неразделен впряга, така и думите Сакар и Караман са с един и същ произход и от една и съща категория. Известна е месността Сакар на левия (западен) бряг на Нил. На западния бряг на Тунжа е Сакар планина. За “караман” в речника намирамe значения: “едър”, “снажен” – от турски, диалектно. Египетския Сакар е от хиляди години, с такава възраст трябва да е и ешът му от впряга. Не е логично това да са турски думи. Нека да “впрегнем” двата бивола в ярема.

Получи се 2 бивола/вола – ляв и десен. Неизвестно дали на някакъв език “са” означава ляво, а “ман” – дясно. (сабя – са бия; сабята се носи от ляво) Впрочем според някои автори десния бивол Караман е по-силния. Това съответства на значенията, посочени по-горе.

В тая картинка има още информация. Между Сакар и Сатурн има структурна прилика, но и идентичност във втория компонент. Кар е крава, а тур е древното европейско говедо. Ако потърсим резона в английския правопис-от SATURday или събота може да се извлече “тур”, за разлика от четвъртъка, където има едно “Н” в повече. Значи – за левия бивол тегли Сатурн. На десния фланг е мъжествения (ман – мъж), силен и снажен Юпитер – Янкул. Легендата е пренесла хилядолетната информация по-надеждно от кожата и камъка. Караман значи Янкул и нищо турско не може да се долови въпреки “кара” и “аман”.

В името България се съдържа най-важната информация за народа – кои богове са почитали. Предлагаме Ви едно нестандартно тълкуване : от б-л – Бел – Слънцето, а от г-р – Юпитер. Големи са приликите между змей и змия и от друга страна между Юпитер и Гърмен. Вижда се как Юпитер завзема “територия” от Марс, поне за българската реалност. Думата “бъл гар” добре се обяснява с “вол – дракон”, съответно със “Слънце – Юпитер” и незадоволително със “Слънце – Марс”. Юпитер – Янкул, покривайки зодиите “змей” и “змия”, запазва същността си на гръмовержец и мъдрец.

Името България идва от двете основни божества. Намерихме още едно основание да наричаме Българския календар Слънчево-Юпитеров.

 Списъка на най-почитаните животни от българите неизменно започва от коня и вълка. Това трябва да се преразгледа, защото почитта на българите към вола е по-голяма:

– Йовков нарича воловете ”ангели”, по празници рогата на воловете са били украсявани със златен варак;

– Шолохов пише,че “казакът се уповава на вола, а волът – на казака”.

– Хайтов споменава за обичай, при който стопанинът “пенсионира” чифт волове, с които е орал 12 г.- не ги продава, а ги държи свободни до живот.

– Очевиден е превесът на обектите с “волски” имена спрямо тия с “конски” или “вълчи”

За вълка трябва да се отбележи близостта на думите вол-вълк и курт – със значение вол на български и вълк на тюркски. Трябва да се прецизира понятието “конен народ”, прилагано към българите.

 Трябва да се преразгледа значението на думите в българския език, започващи с “кара”. По негласно споразумение се приемаше, че от “кара” следва “черно”. Предполагам, че голяма част от думите ще приемат от “кар” значение бог, слънце или крава.

 Голяма част от благородническите титли (ако не и всичките) са с календарен произход: Конт – кон; Пер – барс, Дук – свиня, Боил – Бал, Крал – вол, Граф – дракон, Тиран-змия.

Да приложим получените резултати върху района на г.Русе. За Силистра получаваме значение “змия на Истър”, а още по-дълбоко “змия-кон” или “Юпитер-Венера”.

Тутракан значи Тот-ра кан, зодия “заек”. Чие име носи градът? Сабин от 763г. е най-неподходящ. Другите “кандидати” са Заберкан от VI в. и синът на Тервел от 715г.

Русе и Гюргево са били един град и затова имената са от една зодия-“змейски”. Първомайския

(великденски) панаир в Русе се казва “търла”. По-учените казват, че това е румънска дума и значи “кошара”, а П.Добрев я открива в старите български земи. Явна е връзката търла-Тор- змей.

В границите на града е бившето с.Кула (сега Средна кула) със змейско име, а между Русе и Кула имаше чешма Буйна Яна. Всички тия имена вероятно са от мистериите на русалиите.

По-на юг змейски имена почти няма, ако не броим месността Маргуля (голяма звезда, може би това е Юпитер) и с. Долапите, все пак съдържащо “змийското” д-л.

От с. Басарбово започва верига от скални манастири. Приемаме че “бас” се свързва с “без” и значи Слънце-крава-бог, както е при Безмер и в Безбог. Малко в страни от р. Русенски Лом е с.Бъзън. Известна е поговорката “жаден като бъзънско теле”. Тук на куп виждаме Слънцето, жегата, кравата и телето.

Имената на село Красен и на с.Червен за нас са идентични. Тая верига лесно може да бъде продължена поне до Търново. С календара лесно се намира обяснение на необичайно звучащите имена Юделник и Юпер – близки до Русе села.

Връзка с планетите откриваме в понятия като: планина, красиво, прекрасно (вун-дер-бар), станеник и т.н.

Следи от древното божество Кар има в песен, която родопчани наричат “химн на Родопите”. Това е естествено – песните за боговете тъй се наричат – химни. Песента е :

Бела съм, бела юначе,

цела съм света огрела;

лу един Карлък остана;

и той не щеше остана,

ам беше в мъгла утонул…

Стоин № 627, Егридеренско

(Карлък е старо име на в.Голям Перелик)

Богинята Бела е женската половина на Бел – слънцето, само тя може да огрее цял свят. За името и не може да се спори – тя казва “Бела съм”. Бел, Кар или Шар е слънцето (Хелиос) с неговите броени 350 крави и овце, а пасището е свещенно. Не напразно Карлък, Кар-лъка, Пасището на кравите – е отделено от целия свят. При това е отделено по канона от “Книга на промените”. На мъжкото начало – ян – е съответна осветената част на планината. На женското – ин – сенчестата. Мъглата или сянката отделя част от света за храм на богинята.

В химна има място и за жреца – овчарче, което свири. Музиката е послание до бога.

Трябва да разглеждаме заедно горната песен с

“Изгреяла месечинка,

алена галена, портукалена,

блага душка медена, шекеряна;

Огреяла градинчица …”.

В песента се пее се за богиня на Луната и нейния храм или част от храма. Споменава се, че градината е неразделна част от египетския храм; там свещенодействието става под дърво – смокиня. В българските градинки действията стават под “бял – червен трендафил”, “дунчица”, “зарзала”, “калинчица” и някои други плодни дървета. В градинката се гадае с менче вода, в което се оглеждат звездите. Това насочва към богиня с атрибути рога и огледало – Изида, Инана, Артибаса. Такива са корените на любовта на българката към градинката – домашен олтар. По – запознати от нас с музика хора определиха такта на песента – 5/8 (припева 10/16). Общото с Родопския химн е 8 сричния стих.

Имената на планините намираме за съставени от имената на планетите-богове. За Родопите обяснението търсим в тяхното “пра”българско име Дахан (18,стр.16,т.2и3). Там Райко Сеферски споменава, че родопчани са наричани “дахлии”, за разлика от полското население. Има ли такъв бог?

Филистимляните (гр. Газа) са обожавали Дагон. Интересно е, че това е бог-риба, както шумерския Оанес. За бог Даган пише Борис БАЛК (Нар. Будител, бр 9-10, 2000). Името Даган означавало “зърно” и Даган бил баща на Ваал.” Този бог, чието име означава “зърно”, е почитан през третото хилядолетие преди новата ера, в районите на горен и среден Ефрат…”

Разликата между “Дахан”, “Дагон” и “Даган” считаме за несъществена и я пренебрегваме. Тогава може да сложим знак за равенство между Янкул – Енки – Оанес и Дахан – Даган богове – бащи с образ на риба. Логично беше планината Дахан, носеща Янкуловото име да е достатъчно голяма и сакрално надарена.

Очевидна е връзката зърно-хляб, която само по себе си обяснява върховното място на Бал в българския пантеон. Житото е “бел пченица” или само “белия”. Известна е максимата “Никой не е по-голям от хляба” и декларацията “Хлябът е тело господне”. Ще добавим само, че по традиция е задължително трохите от трапезата да се хвърлят в огъня – слънчевия олтар.

Старите българи са изповядали звезден култ. Най-доброто, което те са можели да правят е било да поддържат на Земята небесен ред. Всяка аномалия на небето по необходимост е предизвиквала земни бедствия. Следващата народна песен илюстрира възприемането на комета.

Лишна се златна ябълка

Удари царя по шию.

Талалин личи по града,

по града, по Ихтимана.

“Кой има руо хубаво

да носи, да са наноси,

кой има конче хранено,

да яа, да са наяа,

кой има либе хубаво,

да либи, да са налиби,

че дойду годин размирни

та че му жалбу остане”

БНТ т.6, стр.147, Пиротско

146

Извънредното светило златна ябълка– кометата, се “люшка” към Слънцето-царя и с това нарушава установените порядки. Те са известни и се знаят от всички! Записано на камък и разчетено, символ-веруюто гласи :

“Подвижните светила са 7. Господар (им) е Слънцето. (То) управлява и Юпитер господаря на времето”.

ПЕСНИ ЗА ЯНКУЛ

Очакваме да намерим там кодирана важна информация за света на българите.

Янкул е и Юпитер, (Зевс), Мардук, а както показа Г. Кръстев – шумерския Енки.

За семейството на Янкул има обилна информация. В разглежданите по-долу песни той е женен ; има от 0 до 9 сина и неизвестен брой дъщери. Следва текст:

ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА

Сон сонила Янкулица,

На утрина во неделя:

Изникнала яболшница

среде дворье песочина,

сребрен корен , злати гранки,

завързала пет яболки,

пет яболки позлакени.

Говореше Янкулица:

– А Янкула господине,

да сум сон я сонила

во неделя на утрина:

изникнала яболшница

среде дворье песочина,

сребрен корен, злати гранки,

завързала пет яболки,

пет яболки позлакени.

Янкула е говореше:

– Янкулице бре, невесто,

тоа ли ти не текнует?

яболшница сама ти си,

а яболки наши деца!

БНПТ, т1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)

Повторението въобще не е самоцелно! Това е най-важната част – сътворението. Пред нас е химнът на Българския космос. Началото са Слънцето и Юпитер. Те са породили другите подвижни светила – планети и естествено е развитието по нататък да идва от младата “дървесина”. Общия брой е 7, получено от 2 + 5. Това обуславя различието на българския космос, от други космогонии , които извеждат 7 от 3 + 4. Новите 5 светила имат двойствена природа. В Българския календар те съответстват на 5-те стихии. Женското и мъжкото у тях се проявява със създаването на 5 семейни двойки. Поставянето на Юпитер редом до Слънцето има и съвременна обосновка. Юпитер е много голяма планета. Той е събрал повече от 2/3 от масата на слънчевата система (без Слънцето). Освен това, той излъчва повече енергия, от колкото получава. Това дава основание да се разглежда Слънцето като двойна звезда. Прочие, ние живеем в системата на двойната звезда Слънце-Юпитер. Може да се попита – от къде древните са знаели, че това е така? Сигурно е, че не е станало с налучкване. Според един “гръцки” мит, боговете по някъкъв повод започнали да роптаят против Зевс. Той им предложил да опънат през планината верига, да се заловят всички, за да може сам да ги издърпа. Боговете не приели.

Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден. Златото е “слънчев” метал, а златната корона на ябълката може да се разглежда като царска корона. Ябълковото дърво пониква “среди дворье песочина”, което може да бъде само “сред небето и звездите”. Завързаните 5 златни ябълки са “законните” 5 подвижни светила, за разлика от зловещите комети.

Цитирания по-горе муртафларски надпис, заедно с Чудната ябълчица трябва да стоят в началото на книжката по история на България. Какво е било преди това не е дадено да се знае от човек.

Тук символиката не е очевидна, за това няма да правим разбор.

С появата на снахите божественото семейство стана 12 (както веднага забеляза д-р Св. Попов). Това заслужава специално внимание, тъй като Янкул (той и Юпитер, Зевс, Мардук) е в основата на българския календар. Тук има 12 божествени елемента, разделени по равно – 6 мъжки и 6 женски.

Следващата песен е лазарска от сборника на Шапкарев, № 97, от Костурско, записана от учителя П. Орлев.

Седнал ми е стари Яно

да ми яде, да ми пие,

на сам дено, на Великден,

с неговите пет синови,

с неговите мили сна’и,

с неговата първа любна;

да ми яде, да ми пие

симид лебец от фурната,

рудо ягне препечено,

ройно вино преточено,

баш ракия преварена.

Преропало на дворови.

-Шчо ропова на дворови ?

-Ой ти, татко, стари Яно,

житари се, жито саке !

-На ти, синко, ключовите,

да отключиш амбарите,

да му дадеш бел пченица…

Около Янкуловата софра са се подредили 12-те месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват : Янкулица, 1-ви син, 1-ва снаха и т.н.

На трапезата има 2 храни и 2 напитки, които са символи на 4-те сезона – лято – хляб; пролет- печено агне; есен- вино; зима- ракия. Изборът на храни и напитки не е произволен. Същото важи и за редът в който се изброяват. Преди всичко тия, които тропат на двори не са гости, а молители. Формата на молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обреда “пеперуда”.

Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с ключовете от небесния хамбар. По същия начин винарите искат вино, а ракиярите – ракия.

Наличието на печено агне на Великденска трапеза показва дохристиянска традиция. Тук е праобраза на Гергьов ден, който може и да е носил име Великден. Той се е празнувал през (от) първия ден на петия месец. Съответства на празника Белтеин на келтите.

Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите синове са : III, V, VII, IX, XI. След като гощавката става през петия месец (втория син), следващия по ред син е третия. На него Янкул дава ключовете от хамбара. Това е месецът след лятното слънцестояне – седмия – време за жътва. Тогава се отключват небесните хамбари и житарите получават исканото.

(Големия радетел на българщината – Х. Тзавела казва, че за всяка народна песен може да се напише монография…)

На винарите вино дава снахата “по – средна”. В сметката трябва да включим оставащите женски месеци VIII, X, XII. Среден е месец X – елем. Очевидно тогава ври и превира виното.

На ракиярите благата ракия дава най – малката снаха. Тук се докосваме до неизвестна до сега страна от българския бит, а именно – ракията са я варили през последния месец на годината.

Нормално е гостите да похлопат на портите. В случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите “равни дворове” и какво правят – тропат. Като вземем предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да представлява цялостен ритуал. По цялата земя Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това е за ритуалния танц дворът на Янкул. Хорото се вие в звезден ритъм (виж Т.Танев). Хората са различни. Дружно набиват стъпките житари – посланието за голям берекет трябва добре да се чуе. Не остават по назад и другите молители, и всяка група играе свое си хоро (като стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд трябва да определи що за люде са тия играчи и какво искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското хоро, както и Х месец хорото на винарите.

Двойката “хоро-Янкул” не може да бъде разкъсана. Юпитер е Тор (Thorsday-четвъртък). Геометричното тяло тор лесно се дефинира като геврек и още по-лесно като “змия, захапала опашката си”. Това е символ на началото и края, също като сключеното хоро. Значи е вярно: змия – Юпитер – Тор – Хор – хоро – змия. Хорото е Янкулов ритуал.

Несключеното хоро има име “буенец”. Буенеца “се вие като смочага”, т.е. змията е на лице. За значение на думата “буенец” предлагаме “змей”. То се получава от сравняването на “е ти сабя – е ми руса глава” и руското”моей буйной головой”. Връзката сур – рус – змей е разисквана от други автори, а змей-змия следва от Дръстър и Силистра-две имена на един град.

В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се пее:

“Де гиди Великден, Гюргьов ден;

дето йе цяла неделя;

що не йе цяла година -;

на оро да са наода;

на либе да са налиба.”

БНТ т. XIII № 604.

Тук става дума за един празник. Малко по-продължителен, но един.

Потвърждение на горното твърдение намираме в песен №83(50) :

“Мела Гергана дворове;

със шимширени клонове;

по Великден, по ората;

по Гергьовден, по люлките…”

Метенето с чимширени клони явно е част от някакъв ритуал. Обърнете внимание на това – кога мете Гергана? Единството на действието поражда и единство на определенията, сиреч Великденското хоро и Гергьовската люлка стават едновременно! До този извод ни доведе и агнето на Великденската трапеза, но сега ще обърнем внимание на същността на люлката и хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна позиция в песента говори за еднаква ритуална значимост. Ще изходим от скромния си опит – на гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! Ще цитираме следното:“ На много места из Европа танците и високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се “подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт, например, казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо”.

Изводът е,че Великденското хоро е ритуал за плодородие. От “Време разделно” на А. Дончев знаем, че “ляв вир”, вир в който водата се движи на ляво е “омагьосан”. Великденското хоро се върти на ляво с единствената цел да се направи магия. Това обяснява безропотното поведение на Янкул – на магията той е длъжен да се подчини. При това, според народните вярвания, Еньо е закрилник на магьосниците.

На Великден по цяла България се е правил магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са завъртали хорото на ляво. Целта на магията е комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията. Обект на магията е Янкул ; правилно направената магия го задължава да даде берекет.

За астрологичната същност на хорото обръща внимание г-н Николай Радев – Алдебаран. Според него хорото дублира енергетичния модел на слънчевата система. С движението си в посока обратна на часовниковата стрелка се получава по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навън и навътре. Когато хорото се върти на дясно – има натрупване, акумолиране на енергия; когато хорото се люшне на ляво – има излъчване на енергия сиреч послание.

Календарния ред дълбоко е проникнал в същността на бита на българите. В една песен уговарят момиче да се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с думите:”Как да се потурча, като те празници нямат. Един байрям имат и то никой не го знае кога се пада”.

В следващата песен божественото семейство е в пълен комплект.

Седнал ми е стари Яно

и до него Яноица

на постели бабукерни,

на перници копринени;

синои му свеки светат,

а снаи му диван стоят,

а внуци му слуга служат…

БНТ т.5, стр. 299, Прилепско

В тая почти статична картина се движат единствено внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и Янкулица. Синовете отново по канона на Дао излъчват светлина, за разлика от снахите. Внуците на Янкул са синове божи или смъртни. За тях стари Яно е дядо. Дядо Господ.

Обръщаме внимание,че песните за Янкул са предимно лазарски. Предлагаме още една лазарска песен (БНТ т. 5 стр. 378).

Летеа ми, летеа, Лазаре

девет реда гълъбе.

Дека на стан да паднат?

-У Янкови дворове!

Он на либе говори:

-Пойди, либе, пристъпи,

та юземи ключове,

та отклопи амбаре…

Считаме, че деветте ята гълъби може да се съпоставят с деветте тераси на пирамидата в Чичен Итца. Гълъбът може да бъде ден или година. При всички положения, гълъбът трайно присъства в песните за Янкул и има календарна роля.

Заслужава да обърнем внимание и на Янкулица.

Леле, Янко, мили сине

……………………………………..

Всяка вечер коня ковеш,

плочи туряш чисто сребро,

клинци ковеш сухо злато

………………………………………

във планина във пустиня,

тамо либя самовила,

самовила първо либе.

СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско

Комбинацията “самодива – първо либе” не е често срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”, може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена девойка, което следва и от “сребрен корен, злати гранки”. Когато самодива се омъжи за човек, бракът винаги е нетраен, дори да се роди дете.

От една страна имаме за двойката Янкул-Янкулица, че съвпада с Юпитер-Слънце. От друга страна самодивата (сомор-див) или мишка-богиня се различава от съседната зодия вол. Ако приемем заемане от Слънцето на “територия” от зодия “мишка”, ще получим, че самодивата има слънчева характеристика. Намесва се и слънчевия бог Шамаш, който пък заема зодия “сомор”. Тук случаят е аналогичен на змей-змия.

Янкуловото семейство е без “пукнатини”. Максималния брой синове достига 9, а заедно със снахите божествената чета става 20. Какво показва това число ?

Скитите казвали, че страната им е квадрат, с дължина 20 дни езда на кон.

След като извършил свещения ритуал – измерването, канасубиги Омуртаг свидетелства за разстояния 20 000 разтега между преславните дворци (храмове) и преславната гробница между тях.

Двадесет години Одисей скита по света.

От (48) стр. 34 : “В “Теогония” на Хезиод присъства следния любопитен откъс:

Девет нощи и дни наковалня от бронз ако пада,

чак на десетия тя от небето ще стигне земята;

девет нощи и дни наковалнята трябва да пада,

чак на десетия тя от земята тартара ще стига. “

В последния случай 20 е свързано с размера на вселената. Смисълът му е за необятност, безброй.

По всичко личи, че великият Български владетел е упражнил правото си да мери. Той не е “оригинален” – и фараоните са го правили (погребвани са с мерна пръчица). Това като че ли няма нищо общо с геодезията. Може да се очаква, че е спазено свещеното Север – Юг; в случая обърнато на 180 градуса (стар дворец – нов дворец).

Числото 20 има и календарна стойност – толкова са месеците в календара на маите. Числото 20 те наричат уиник = човек.

Още за Янкулица – научаваме женитбата на Янкул за Делидимка дрянополка презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на младоженеца, но по-близо до неговата функция “побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно сватбата през морето (хаоса); за тая цел той разделя морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа правят юнашки запои, че чак забравят за основната си задача – бой да се бият на ползу роду. Белезите на Дряно поле – самодиви, юнаци, на край света съвпадат с основните характеристики на село Кушкундалево от приказката на Н. Райнов. Кушкундалево пък съвпада с Шамбала ! В думата Кушкундалево могат да се открият Кушан, асирийския Кандалану и силата кундалини.

Ако приемем, че Дряно поле и Змейско поле са едно и също нещо, то можем да идентифицираме Дряно поле с космоса. Той е извън Земята и там няма човеци, а самодиви, юнаци и богове.

За сега не разполагаме с мелодиите на разглежданите песни. Това е доста неприятно, тъй като без мелодия песен няма. Все пак, по аналогия, която ще обясним по-долу и предвид осмосричния стих, предполагаме, че такта им е 5/8.

По съвет от г-н Р. Сеферски потърсихме книгите на Д. Христов. Намерихме следния пасаж : “От старогръцките паметници, химнът на Аполона, който от скоро време е открит, има 5/8 такт с 4 срички обикновено във всеки отделен такт (рядко три или 5)”.

Има песни със явно сакрален текст, а такта им е 5/16, 8/8 и др. Известна яснота внася уточнението: “Често една и съща песен намираме в тактове 7/16, 3/8, и 5/8. Обикновено явление е по време на игра на хорото, певиците да пеят песента в 3/8, а пред микрофона в 5/8, както и обратно”. Това е доста ценно сведение, което търси своето обяснение.

Оказва се, че песните за обряда “пеперуда” също са в 5/8. Всичко това затвърди убеждението, че музиката съдържа в себе си информация, която другите носители вече са изгубили. Трябва да се потърси някакво съответствие с химните на Авестата и др.

Изследването “в такт 5/8” е в началото си, а вече се оформиха изводи. 5/8 е един от най-простите неравноделни тактове. Естествено е да се свържат първите химни с първичния 5/8. Защото химните не са писани от пастири, а от жреци в храм. Не се знае кой ги е сътворил, но във тях има много българско. На основата на простите неравноделни тактове са изградени по-сложни. За да не им кажат “български” тактове, употребяват термина “балкански”, без да подозират, че това са синоними. Ще разгледам 2 разновидности на такта:

Първо – 2 осминки и четвъртинка с точка ;

Второ – 3 осминки и четвъртинка.

Общото между тях е, че имат късо и дълго време. Очевидно химнът на Аполон започва в такт три осминки и четвъртинка.

“Изгреяла месечинка”, т.е. химнът на Изида – в такт две осминки и четвъртинка с точка. Любопитно е, че една добружанска песен за “Каля жетварка” е в същия такт.”

По естествен път се стига до извода: има “мъжки” и “женски” тактове. По ”мъжки” започва най-добрата симфония на най-добрия композитор, наречена “Heroika”. Ин и Ян; Инана и Янкул; женско и мъжко; чифт и тек; 2 и 3. Толкова ще удари камбаната когато ни дойде времето.

С три четвъртинки и едно “провлачено” време стигаме до Дайчовото” хоро. По горната хипотеза това трябва да бъде “мъжко” хоро. Една фигура се състои от 4 такта, за които се описва нещо като триъгълник, хорото се свива и разпуска и малко се завърта от ляво на дясно. За всеки такт се правят 3 стъпки и един подскок; общо 12 стъпки и 4 подскока. Как да не го свържем с 12-те месеца и 4-те сезона! В първите 2 такта хорото се свива – ето ги двата топли сезона; при разширяването, както знаем от физиката, температурата пада – ето ги и студените сезони и т.н.

Структура, подобна на Дайчовото хоро имат и Радомирско, Самоковско, Сворнато и …Мъжко хоро (КД “Любими български хора и ръченици” Golden Records,С 2001; БНТ т13).

Химните на Янкул са приемани за коледни, йордановденски, лазарски и еньовденски песни. Може би така са били запазени основните понятия на битието на нашите предци.

Записването на народни песни започва в средата на XIX в. До тогава те са предавани устно, по някога без да се знае точното значение, но със съзнанието, че това е много важно, че това е наследство.

Навярно част от това богатство е загубено безвъзвратно. Все пак най-важното, най-същественото е оцеляло.

Наш дълг е да поемем своята част от бремето и да го предадем на идващото поколение.

Литературна справка

1. Алфорд, Алън. Боговете на новото хилядолетие. – София : Гуторанов и син, 1991.

2. Алексиев-Хофарт, Александър. Изгубените кодове на древните българи. – София : ИК ТАНГРА, 2001.

3. Вакарелски, Христо. Пластиката по обредните хлябове у българите. – София : Известия на института за изобразителни изкуства, III, 1960.

4. Веркович, Стефан. Народни песни на македонските българи. – София : Бълг.писател, 1966.

5. Вълев, Петър. Наблюдения върху плана на гробницата при с.Свещари. : Музеи и паметницина културата, 1984 №6

6. Вълев, Петър. Архитектурно-геодезически проучвания на гробницата при Свещари. : Геодезия картография и землемерство, 1984 №5

7. Денев, Добрин. Неизвестното в българската история. – София : Нова звезда, 2004.

8. Добрев, Петър. Царственик на българското достолепие. – София : ИК”Иван Вазов”, 1998.

9. Иван Иванов, Мария Аврамова, Варненски некропол.- Варна : Агасто, 1997.

10. Йорданова, Лозинка. Обичани обичаи. – София : Тилия.1996.

11. Коледаров, Петър. Народни и фолклорни материали от с.Плевня, Драмско СбНУ L. – София :, 1963

12. Кузманова, Василка. Единство на българската фолклорна традиция: Лазаруването в Санданско и общобългарското лазаруване / Състав. Тодор Ив.Живков и Василка Кузманова. – София : БАН, 1989.

13. Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни

14. обичаи. – София :БАН, 1994.

15. Моллов Тодор. Легендите за Саръ Салтък …, : Liternet.

16. Найт Кристофър, Ломас Робърт. Машината на Уриел. – София : НСМ МЕДИА,2006.

17. Наливайко, Степан. Iндоарийскi таэмницi Украiни. – Киiв : ПРОСВIТА, 2004.

18. Раевски Димитрий. Митология на скитите. – София : Български художник, 1988.

19. Рулински, Светлозар. Шумерски митове в българския фолклор. – Варна : Данграфик, 2006.

20. Сичин, Зекария. Космическият код. – София : Бард, 2005, стр.55.

21. Стефанов, Йордан. Археологически паметници и историа на проучванията в Исперихския район. – София : ИК „Свят наука”, 1997.

22. Талев, Димитър. Железният светилник. – София : Бълг.писател, 1989.

23. Чичикова, Мария ; Делев Петър. Разкопките при Водната централа : Сборяново-свещена тракийска земя. – диплянка на Исперихски музей.

24. Шапкарев, Кузман. Сборник от български народни умотворения: Т.I. – София : Бълг. писател, 1968.

25. Янева, Станка. Български обредни хлябове. – София : БАН, 1989, стр.72.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

 

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

ЕНКИ И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

ЕЛЕМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

1. ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА.

2. ЦАРСКИ ПРОИЗХОД. ИМЕНА.

III. ЦАРСКИ СПИСЪЦИ.

III. 1. ТАЕН БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИС.

III. 2. ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ.

III. 3. ДРУГИ ЦАРСТВЕНИЦИ.

1. ЦАРСКИ ХРАМОВЕ. СТОЛИЦИ. ПОГРЕБЕНИЯ.

2. ПАМЕТНИЦИ. СИМВОЛИ. ХОРОСКОПИ.

 

ОБЩЕСТВЕНА СИСТЕМА.

Ще потърсим една обща черта на най-древните общества. За Атлантида Платон пише, че била управлявана от 10 царе – синове на Посейдон. Отбелязваме, че морският бог е производен от Енки.

В Египет в имената на няколко фараона директно е влизало името на Птах – Енки. Някои от тях са Птолемеите. В хвалебствения надпис за фараона Рахотеп (2-ри преходен период, ок 1600 г. пр.н.е.) е казано „Направи те Птах-Сокар в любовта си.“. Но това все пак са отделни владетели. По-общо за фараона намираме в „Книга на мъртвите“. Там той сам свидетелства за себе си : „Аз съм бикът, син на предците на Озирис“. В основата на египетските богове е Птах-Енки.

За траките Херодот отбелязва :„От боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в негово име и изкарват от него своя произход”. Дали това е вярно на 100% не се знае. По-скоро мъдростта и тайните, присъщи на Хермес са дали основание на бащата на историята да „преведе“ тракийския бог на гръцки език. Защото мъдрост, знание и магия са качества на Енки. Хермес, Тот , Набу са имена на негов потомък.

За българските владетели била характерна представка „бат“ пред името. Също като „Бат Ламиос“ или Пто-лемей. Съвладетелят имал представка „бал“. Това ни подсеща, че и българският владетел е почитал основно бог Енки.

Ние разполагаме с домашен извор, който засяга проблема. В Исперихския музей се пази откритият до южната порта на укреплението при Водната централа (Историко-Археологически резерват Сборяново) камък с надпис :“Менехармос син на Посейдонес направи оброк на Фосфорос“. В тракийското общество царят е син на Посейдон. Ако някой друг от същото царство се обяви също за син на Посейдон, то това ще бъде претендент за трона. Прочие, цар Менехарм е направил оброк на Венера (тук с име Фосфорос). Портата на крепостта е свещено място, достойно за царския знак. Надписът е царски, но и съхранен, за разлика от десетки други унищожени по волята на невежия талибан.

Ще потърсим повече информация при скитите. Основание за това са неколкократни назовавания от хронисти за българския владетел като „цар на скитите“. Добруджа е наричана „Малка Скития”. Охридският архиепископ Теофилакт пише, че преди покръстването, българите били в „скитско заблуждение“.

Ще приложим скитският модел на държавна организация, въпреки че той не е напълно известен. За източник ползваме „Митология на скитите” от Д.Раевски. Най-важната причина, обаче е непосредствената полза от неговото прилагане.

Скитското общество било кастово. „От небето паднали 4 златни предмета – чаша, секира, плуг и ярем. По един за всяка каста.” За кастата на жреците – чаша, за кастата на войните – секира, за земеделците – плуг и за последната каста на безимотните – ярем. Тези свещени предмети били най-строго охранявани и почитани. Кастата на третото съсловие била от два компонента : земеделци и от друга страна – занаятчии и търговци. Царят имал две функции – цар-войн и цар-жрец. Скитите почитали много божества (7 според Херодот, 10 според богомилите), но царете се покланяли единствено на Тагимасад (съответен на Посейдон).

Разглеждаме Чаталарската колона с надписа на цар Омуртаг като изява на царя-войн. В надписа терминологията е военна – стан, друг стан, войска, маневри, триумф над императора. Спорното съобщение „премести войската срещу славяните и гърците” по предложения модел има смисъл на „владее със сила третата каста”. Тук „славяните” са земеделският компонент, а „гърците” са занаятчиите и търговците. Царската титла следва да е „цар на славяни и гърци”.

Терминът „стан” има кастово съдържание. В индийското общество селището се поделяло на четири „стана” и всяка каста си е знаела мястото. Стан за военните, стан за шудрите – четвъртата каста: „циганите – катунари – ще стануват тука стан…”. За нас е много важен управителят на всяка от тия четвърти. Той се наричал „стханик”. Важен е, защото е главен участник в коледните ритуали. Песента започва стандартно със „станенине господине”. Това е уважително обръщение към главния от собствената каста (варна).

Като следваме избраният път, трябва да потърсим и другите касти. Войската се среща в надписа няколко пъти, но къде са жреците?. Тях намираме в съобщението ”и като владее над многото българи”! Що за парадокс? Българи са наречени жреците! За да се асимилира това нещо, ще припомним колко пъти българите са наричани „гури” – учители, наричани са „брамани”. Сега, в контекста на надписа, те са жреци.

Жреци : брамани, влъхви, фир болг, балвани, власи – българи.

Очевидно е, че ситуацията в държавата след покръстването коренно се изменя. Кастовата система преминава на втори план, жреците стават попове (иереи). Сега титлата на владетеля добива формата „цар на българи и гърци”. Независимо дали съседите я признават или не. Но следите от кастовото деление личат все още.

Както пише П.Добрев, системата е била отворена. Имало е възможност всеки да покрие изискванията и да премине в по-горна каста. Американската мечта ряпа да яде. Навсякъде по света, където са живяли българи, се отбелязва необичайно висок процент на грамотност. Това очевидно е било необходимо условие в състезанието за по-реномиран живот. До скоро българинът даваше мило и драго за да изучи поне едно от децата си – да стане човек. Такава ценностна система се гради с векове и хилядолетия.

При другите народи вълшебствата стават мигновено или по наследство. При българите благата идват след по-дълго или по-кратко учение. За гърците Орфей е толкова добър музикант, защото е син на музата Калиопа. Във Веда словена Орфей учи при Има царе три години да свири на свирка. Възможно най-добрият учител има нужда от дълъг срок, за да предаде изкуството на момчето. Вижда се разликата. Дори за пороците казваме : “кой те научи?“.

Трябва да добавим, че Чаталарската колона е от много твърд материал – тъмен сиенит. За воина е присъщ черният цвят, а за жреца – белият. Колоната с омуртагов надпис в черквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново разглеждаме като изява на царят жрец. Материалът й е варовик и тя дълго време е била бяла.

Царят-жрец има за резиденция храм. Храмът е дом за съответното божество, но и за жреца. Там е обитавал първожрецът Омуртаг. Но това е бил храм на Тагимасад (Посейдон, Волос, Енки, Вишну), защото царят на скитите почитал единствено него. Съпоставката е много важна, защото за Енки и неговите храмове знаем доста. За „Таг има сад” може да се каже, че съдържа „кон” от календарното име на владетеля Омур таг, „сад” от името на няколко боспорски царе с име „Перисад” (преведено – седи напред или председател). Остава „има”, а „Има царе” се среща неколкократно във Веда Словена. Наистина, конят е белег на Енки.

Обитавайки старият си храм, царят-жрец строи нов храм на Дунава. По средата насипва могила. Имаме последователност от три обекта и можем да допуснем, че те са подобни. Получаваме могила – храм? Къде го има това? Но прецедент има. В Египет използвали един и същ йероглиф за храм и за могила. Освен това, за трите обекта е използвано едно и също определение „преславен”. Трите храма следва да бъдат разположени в най-добрата посока. По Бешевлиев : „За разлика от другите тюрки, българите имали за главна посока Север-Юг.” Странна логика. Това разположение следва и от съобщението, че е измерена Земята. Това е непосредствената причина за надписа – „и като измериха Земята, направих този надпис”. Меренето е било завършек на цялостен ритуал. А Земята се мери по меридиана! Изводът е, че храмовете са точно по един меридиан. Това е меридианът на старият храм (на Енки). Толкова точно, колкото може да ги подреди един жрец, който трябва да има определени познания по астрономия. Значи – точно. За ориентир ние приехме предварително грешка под 1%.

Но къде се намира старият храм. Не е задължително резиденциите на царя жрец и царя-войн да съвпадат. До сега за тази начална точка се приемаше Плиска. Ще предложим нещо по-обосновано. Ще изходим от „преславен”. Какво значи това? Какво прави един храм „преславен”?

Кузман Шапкарев дава информация за обичая „курбан”. Той се практикува в цяла България, но и в Сърбия. Докато в същинска България е наричан „курбан”, в Македония му казвали „служба”, а в Сърбия – „слава”. Иначе, поводите за обичая, изпълнението не се различавали. Но това са три дейности, присъщи на храм – в него се правели жертвоприношения, славили са бога и му са служба служили. Курбанът е „слава”. Голямото жертвоприношение е пре-слава (като пре-мъдрост).

II. ЦАРСКИ ПРОИЗХОД. ИМЕНА.

Ще дадем ново тълкуване на първият български цар от Именника. П.Добрев убедително показа, че Авитохол означава „син на сърната“. Син на митичната сърна, главно българско божество. (караджа – сърна, елен – Ан – Тангра) Сърната заема важно място в българския фолклор. Убийството на сърна или еленче се заплаща с неотвратима смърт. При това, когато сватбарите убиват сърна, жертва е булката. В центъра на фабулата на индийския епос Махабхарата има убийство на сърна. Престъпникът е Панду, бащата на 5-те братя пандави, главни герои на епоса. Наказанието за това светотатство било да умре, щом прегърне жена си. Но тъкмо така умира и булката от нашите песни. Сватбарите гонят сърната и сърнето и младоженците остават за пръв път сами. Женихът се привежда от седлото да целуне булката, а ножът се изплъзва от ножницата и пробожда невестата. Или пък пушката се запъва и следва фатален изстрел. Прегръдка и смърт. Няма принципиална разлика.

Но остава сянка на съмнение, че в един царски списък, първият не носи категорично царско име. Царят по дефиниция трябва да бъде син на Посейдон или на Енки – Птах. Сърна или елен са атрибут на Ан, т.е. бащата на Енки. Ако приемем за „тохол“ значение „потомък“, то значението на името Авитохол става „потомък на елена“. То ще съответства на декларацията на фараона от Книга на мъртвите :“Аз съм бикът, син на предците на Озирис“. Все пак, това е по-тромаво от „син на сърната“.

Ако „ави“ (аби) значи син, за „тохол“ трябва да проверим има ли връзка с Енки. Името Птах стои близо до „тох-ол“. Последното „ол“ може да бъде подобно на „ил“ – бог или някакъв епитет. Отбелязваме, че „тох“ е кокошка или петел (от българския календар). Птах е твърде близо до „птица“. Това не е само звуково сходство, защото съответният на Енки Кукулкан е изобразяван като змия с пера. Тогава Ави-тох-ол ще преведем син на Птах-бог или син на петела. Накратко – законен цар.

Ние не считаме, че новото значение опровергава старото. По-скоро изпитваме възхищение от избора на име, което с лекота предава два важни държавни признака, име което обхваща заедно митология и държавност.

Енки като петел има добре обозначено място в календара. На втори февруари празнуваме „петльов ден“. На второ място е планетата на Енки – Нептун, а вторият месец на календара съответства на втората планета. Вторият месец на календара е „мишка”, а най-едрия плъх има прозвище „паткан”. Това е Пта – кан и за пореден път отбелязваме мястото на Енки в българската култура.

До тук всичко беше много лесно, като според нас резултатът е много добър. Сложното е, че неусетно нарушихме календарния баланс. А това е балансът на мирозданието.

Тох – петел – е единадесета година от календара с планета Слънце. По какъв начин тук идва Енки, който вече е представен с Нептун но и с Юпитер и Венера?

Според З.Сичин преди 4000г. при смяната на епохата на бика с епохата на овена властта преминава от наследниците на Енлил в наследниците на Енки. Главен бог с ранг 50 става Мардук. Промяната засяга и календара. Нергал заема Марс. Енки, Мардук и Набу заемат Слънцето, Луната и Меркурий. Предполагаме, че точно тогава става размяната на поредността на календарните години овен и маймуна.

Като резултат и Слънцето става символ на държавност. Тази тема е разгледана от Алексиев-Хофарт. Той приема, че това се дължи на култа към Митра. Ние приемаме тази постановка с известни резерви, тъй като считаме Митра за дериват на Мардук. Мардук се накичва с атрибутите на останалите богове, но не ги унищожава, а желае да господства над тях.

Основен епитет на Митра е „бикоубиец” и то изразява смяната на епохите. Ерата на овена е изтекла преди 2000 г. и това, че на Първа пролет Слънцето влиза в знака Овен, точно от толкова години не е вярно. Митра също няма аспирации към Слънцето, защото го изобразяват заедно с него. Той е получил епитети „защитник” от Нинурта, „помощник” от Думузи, „съдия” от Уту.

За съдийската длъжност на Слънцето заключаваме от народните песни. То спряло да се движи и не залязло три дни. Майка му го укорила, че е направило голяма пакост – изгорило полето и изсушило реките. Оправданието на Слънцето било, че видяло как двама братя се делили, а на майка си дял не дали. Освен морален проблем, това е нарушение на древния български закон, вдовицата да ползва пожизнено имота на съпруга си (по П.Добрев). Няма как основният съдия да подмине погазване на закона.

От това време държавността – приоритет на Енки минава върху Слънцето. В по-ново време Луи XIV – царят – Слънце, казва : „държавата, това съм аз”.

Първата столица на египет е Мемфис. От там започва управлението на първата династия фараони. Безспорен покровител на монархията там е бог Птах. Очевидно е неговото принизяване до „местен бог”, „бог на подземното царство”, „бог на занаятите” – все верни неща, прикриващи факта на неговото първенство в Египет и съседните региони. И тъй – Енки е държавен бог. Неговите жреци са били на висока почит.

За цар Шишман. Според Йордан Вълчев това е възшествено име от година „мишка”. Годината „мишка” или „плъх” (съсел) е втора по ред и е година на Енки. Дали може да се покажат успоредно Енки и Шишман? Очевидно може, защото Шишман е известно предимно като царско име. Но първият известен Шишман е комит Никола, бащата на комитопулите Моисей, Давид, Арон и Самуил. Изследователите предполагат някакво възстание с последващо отделяне на комит Никола от цар Петър I. Подозираме възможността, четиримата братя да са посочвали произхода си от Никола – Шишман като право и готовност да заемат царския трон. За последният цар Шишман има сведения, че е посечен при Никопол. Има предание, че е посечен до Самоков. Има и други противоречия, които може да се обяснят с допускането, че в даден момент Шишман и „законен цар” стават заменяеми.

Друго царско име на български владетел е Каран. Счита се, че то е прякор на Кан Крум. Може да се окаже, че е на Кан Кардам, още повече, ако са баща и син. Защото Каран е име на владетел, основаващ династия.

Каран е първият македонски цар. Всичко около неговото възцаряване, обстоятелства и име на столицата води до Енки. В мъгливо и дъждовно време, водени от кози, войните на Каран превземат бъдещата македонска столица Воден. По този начин основите на новата държава се поставят на солидни принципи и тя става световна сила. Няма друг македонски цар с това име. След времето на Крум-Кардам също няма български цар с такъв прякор. Това е естествено – династия се основава рядко.

III. ЦАРСКИ СПИСЪЦИ

III. 1. ТАЕН БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИС

Документът е известен като „Апокрифен български летопис”. Не знаем кога и кой го е открил, има ли преписи от него. Пръв го изследва Иречек и му дава лоша оценка. За него това е „…паметник почти съвсем без значение исторически”. Следващите сто години го използват предимно за литературни нужди. Появява се термин „Стомогилие” и то за район с хиляди могили.

1. През 2007г. Г.Кръстев организира „Експедиция Омуртаг”. Един от поводите за това беше прочитът на „100 могили”, повторено три пъти в летописа за „хекатомба”. Името Слав свързахме с „курбан”, по сръбски „слава”. Тогава изказахме хипотезата, че въпросното жертвоприношение е станало в Преслав за освещаването на царския храм и дало име на града. От това следва, че столицата на цар Слав е бил Преслав много време преди Кан Симеон.

Пробив в схващането за същността на летописа направи д-р Светлозар Попов на конференцията Варна`2008. Той нарече летописът „именник”. Показа инструмент за изследване – „стълб” от последователни царувания и „опорни точки” – възлови години, проверени по възможно най-строг начин. Основа на неговото изследване стана годината на възцаряване на цар Борис – 846. Това той го доказа с царувалите заедно с него императори, патриарси и папи. Но направи огромна услуга на изследващите Българския календар, защото това е „барс” година и царското име се оказа календарно.

Накрая д-р Попов стигна до началото на летописа – 453 г. И направи заключението, че цар Слав е Ернах, синът на Атила.

2. Въз основа на достигнатото, продължаваме напред. За цар Борис – 16г. Достигаме до 862г. И това е последната му година царуване непокръстен. Удобна дата да приеме кръста е 8 ноември – Архангелов ден – на 863г. Следващата година е „овен” – календарно съответна на царския патрон. За да започне чисто християнска династия, цар Борис е обявен за бездетен, а цар Симеон за негов брат.

Всичките 130 г. на цар Симеон са обявени за благодатно време поради приетата нова вяра. Началната 864 г. свързват с рождението на цар Симеон. Последната 993 е година на смъртта на цар Роман. Тогава се е възцарил цар Самуил. Следващата 994г. е „кон”, а прякорът на царя е „алаша”. Това дава основание за нов прочит на Воденския надпис. Официално се приема, че надписът е поменен и „раб божи” Самуил още не се е възцарил. Но как христианинът да заяви, че баща му е Св.Никола? Преди него Александър Велики заявява, че баща му е Зевс и всички знаят защо го прави. Това значи „Аз съм законен цар!”.

Тук забелязваме странна симетрия. Сумата от царуванията на първите 4 царе – 407г. е заградена от два периода от по 130г. Общата сума е 667г. или 666 + 1. Приема се, че 666 е число на Сатаната, а неговото превишаване с едно намираме за намерение да се дръпне неговата опашка.

Начална точка за този стълб от 667 години е 325г. През нея година Константин Велики става едноличен император на Източна и Западна Римска империя. Същата година той свиква първия Вселенски събор в Никея и там са разисквани въпросите кое е угодно богу и кое не.

3. По-нататък ще разгледаме последните 8 царе. Забелязваме, че 4 от тях са български и 4 – ромейски. Сумите от годините на царуване на двете четворки са равни – по 77. Ромейската колона се крепи на 976 г. – тогава се възцарява Василий II. Крайната й точка е 1052г. Българската колона започва една година по-горе – 977г. и стига до 1053г. Една година в повече за българските царе. Симетрия и пак яздец на дявола.

Вече може да обобщим. Авторът на летописа е бил длъжен да скрие намеренията си по различен начин, за да предпази творението си от унищожение. Себе си също.

4. Цар Петър – 12г. По време на неговото царуване е вмъкнато рождението и възцаряването на цар Константин. Отбелязваме, че в текста само тия двама са светии. Това е повод за обобщението „Обичаха се много цар Петър и цар Константин.” Съществува само една връзка между двете царувания. Ако от годините на цар Петър 928 – 939 извадим 600 ще се озовем в последните години от живота на цар Константин. Това предполага, че летописът е кодиран с код 600. Числото може да се скрие в текста по много начини, но в случая авторът не се е затруднил. Числата се пишат с кирилски букви с точка над буквата. Има буква с числена стойност 600 – буквата „херъ”. С нея се пише Христос, а той е споменат само веднъж. Едва ли някой би укорил твореца, че е изписъл името на своя бог с по-големи букви или ги е украсил. Още на едно място има украса. Само един цар е образно характеризиран „цар Гаган – много красив”. Буквата „глаголи” от кирилицата има числена стойност три. Може да заключим, че летописът е кодиран и по код три.

Годините на следващия цар Селевкия точно стигат за да се съединят годините на цар Петър и цар Самуил.

5. Останаха още трима царе. На първият от тях – Симеон се падат годините ог 916 до 927. Но това са последните години от живота на цар Симеон Велики! Забележете – симетрията на 12-те години царуване отново води до рисково твърдение. То е, че цар Симеон е и ромейски император. Според византийските писания, патриархът положил на неговата глава своя епитрахил, а не императорска корона. Според българският летописец – обратно. Даже нещо повече. Короната му е наследствена, защото през 928г. и цар Петър е император. Само така византийският стълб плътно се попълва до Василий II. За годините на царуване на цар Симеон прилагаме код 600 – попадаме в годините на царуване на цар Константин 316 – 327.

6. Многократно в текста се образуват тройки обекти. Повече от 15 пъти. Прилагаме код 600 за трети път. От годината 1053 спускаме колона от 600 години и достигаме до 453г. Това е началото на царуването на първият български цар Слав на българската земя. Това ще го получим по още два начина. От 862г. спускаме стълб от сумата на годините на първите три царя – 407. Достигаме до 456г. Липсващите три години може да се получат като умножим излишните три месеца от царуването на цар Изот с липсващата трета дванадесеторка. Накрая, забелязваме, че животът на цар Константин е скъсен с три години – 62 спрямо 65 от житието на равноапостола.

Тази 453 година е обусловена по три начина, защото е много важна. Тройна определеност, съдържаща целта на големият труд.

7. И така – кой е цар Слав? Той станал първи български цар в 453 г. Той заселил земята Карвунска – Добруджа и извършил велики дела. Синът на Атила – Ернах наследява баща си през същата година, става български цар и се установява в Малка Скития. Но това е също Добруджа, следователно двата царя са едно и също лице.

8. Щом Слав е Ернах, то Ернах има прозвище Слав. Това, че в неговата земя е имало 100 могили вероятно значи, че е имало 100 храма.

За хората на цар Слав е нормално да се нарекат славяни. И ако за славяните Добруджа е твърде тясна, то империята на атиловия наследник ще е по мярка.

Никой не е споменавал за славяни преди Ернах. В края на 5-и в. те се появяват като море, което помита ромейските крепости и достига Пелопонес. И не се връща, а остава там. Пътьом обсадили Солун, но с разнообразна обсадна техника. Също като хуните.

9 Заключение. Тайният българгарски летопис е творение на талантлив и смел българин. Притежавал е подробни и точни източници на информация. Разминаването с конкретни дати и личности е умишлено. Може да се каже, че той е притежавал достатъчно чувство на хумор, както и увереност, че рано или късно ще бъде разбран. Вече никой неможе да му навреди. Нито пък на неговата творба. Мир на праха му!

Без да сме сигурни, че няма да се открият още ценни неща в летописа, ще обобщим. Потвърди се кога се е възцарил цар Борис и кога се е покръстил. Само тук се намира годината на смъртта на цар Роман и възцаряването на цар Самуил. Идентифицира се личността на цар Слав и началото на царуването му. Дава се идея за понятието „славяни” като поданници на Ернах. Отхвърля се твърдението, че след битката при р.Недао империята на Атила се разпаднала.Тя продължила да съществува още доста време и да държи немските племена на запад от р.Одра. На Изток били славяните. Под българска власт те запазили своята идентичност и след 200 години започнали да създават собствени държави.

БЪЛГАРСКИ ТАЕН ЛЕТОПИС

 

Твърде голям грях поемат тия, които отхвърлят информацията от Апокрифа като недостоверна. На нас тя ни даде името на цар Слав. Това е Ирник, малкият син на Атила. И негова е била честта да построи и освети храм на Енки в Преслав. Царски храм на Енки. Това е белег на столица. Трябва да осмислим сведението на Никита Хониат „…нападнали Преслав. Този град е много стар, целият е от печени тухли и в по-голямата си част е заграден от Хемус.” *Според Ганчо Ценов основател на град Преслав е Константин Велики*

Значи, Преслав е столица на българския цар Ирник. И на неговите наследници от рода Дуло.

А „стомогилния цар Слав” трябва да се чете „Царят, направил жертва хекатомба”. И да потърсим следи от великото приношение. Според нас, това е името на град Преслав. Там с тая велика жертва цар Ирник осветил храма на Енки. В историята има и Преславец, като резиденция на Светослав Киевски. Това име свързваме с жертвоприношенията, които извършил цар Омуртаг, за да освети новият храм. Налагат се жертви. Трябва да се откажем от термина „стомогилие” като погрешен.

IV. ЦАРСКИ ХРАМОВЕ. СТОЛИЦИ. ПОГРЕБЕНИЯ.

Шумерският модел дава идея за имената на храмовете. Югът е на Енки, Северът е на Енлил, а средата – на върховният бог Ан. Това улеснява търсенето и идентифицирането на обектите. В Преслав ще търсим резиденцията на царя-жрец, която да е храм на Енки (Посейдон, Вишну, Кришна, Велес, Черна бога). При това този храм може да е разрушен веднага след покръстването. Но върху останките на храм се вдига нов, при това връзката със стария се запазва. Няма причина да се съмняваме, че цар Симеон е спазил традицията. Още повече, че го наричали „последния езичник”.

Владетелската базилика във Велики Преслав съдържа „езически” елементи. Лицето на храма – 40 царски лакета – подсказва за неговото име – име на светия – бог, производен на Енки. Традицията се спазва и от владетелите на Търновското царство. Царската черква е „Св.40 мъченици”. Там виждаме колоната и надписа на Кан Омуртаг, редом до колона и надпис на царя-войн Иван Асен.

Въпреки големите грижи за храма във Велико Търново, той не получава заслуженият си ранг. Представят го за символ на българската бойна слава. С това, обаче, се занижава факта, че това е символ на държавност. Тъкмо като такъв символ е бил използван той от Учредителното събрание, от княз Александър, от цар Фердинанд при прогласяване независимостта на България. Храмът е царски, носи име, производно на Енки. Там са погребани български царе. Предполагаме, че той има връзка с преместването на столицата от Преслав в Търново. Знае се, че цар Петър е управлявал от Преслав, а подчиненият му брат Асен Белгун е бил в Търново. Цар – столица – царски храм са неотделими.

Размерите на царския храм Св. 40 мъченици са 24 х 7.30 м.(по Божидар Димитров). В царски лакти лицето е 14. Може да направим аналогия с 40 = 10 х 4 и 14 = 10 + 4. Гимнастиката изглежда повече или по-малко изкуствена, но не бива да подценяваме умението на предците да работят с числа. Битката при Клокотница може и да е предизвикана с ден-два по-рано, но не бива да се съмняваме, че храмът щеше да се именува с подходящо за ранга му име.

Предполагаме, че пред Владетелската базилика на цар Симеон е имало две колони (както пред Соломоновия храм) и лявата е била бялата Омуртагова колона. Може би, до нея е стояла черната колона на Кан Омуртаг, освен ако Кан Симеон не е поставил своя собствена. Ще добавим, че лицето на базиликата в Плиска на царя – покръстител е 30 м. Това число ни води до име на храма „Св. Арх. Михаил” – светец, съответен на шумерския Нанар и акадския Син със свещено число 30. Това би следвало да се очаква от княз Борис – Михаил.

Не бива да пропускаме появата на свещената мярка на Земята – метъра – наяве. Царят жрец Борис е направил огромен преход от който връщане няма. Това му е дало право да покаже свещената мярка.

Древната традиция намираме в имената на някои християнски храмове. Става дума за храмовете с име Св.София. Известни са ни седем такива. Най-известният е в Константинопол. Бизанс е тракийски град и тракийската традиция била спазена. Царският храм именували на основната функция на Хермес – носителя на Божествената мъдрост. След това, без да сме сигурни в поредността: в София, Несебър, Охрид, Киев, Новгород и Полоцк. Възможно е съществуването на такъв храм и в Солун. Всички тези градове, както каза екскурзоводът от Охрид Джоко Горшевски, са били столици и всички тези храмове са главни (катедрални) за града. Както казахме, Света София значи Божествена мъдрост. Под това име се крие пак Енки. Новите държави се строят на здрави основи и държавният – царският бог задължително заема полагащото му се място.

Колкото до Несебър, той е бил столица на тракийски цар. В Римската империя се ползвал с определена самостоятелност – там са секли златни монети. Гърците заселници му дали име Хелиопол – град на Слънцето. За царското значение на Слънцето казахме. До колко египетският Хелиопол е бил столица – трябват още съображения.

Средищната могила била храм на Ан (Тангра, Сива бога, Шива). Била осветена чрез хекатомба през десетия месец на 821г. по българския календар – вол.

През царуването на Кан Омуртаг има само една вол – година. Тъй като вол, бик са черти на Ан но и на Шива, считаме, че година вол е подходяща за освещаване на техен храм. Това ни дава основание да считаме надписите на двете колони синхронни. На едната е посочена датата, а другата дава същото време по подразбиране.

На Енлил е съответна година змия, което съвпада с първата част от името на владетеля – Омур (Умор). Така, че храмът на Дунава е бил свързан с царското име.

Храмът-могила е бил действащ около 45г. Това време е достатъчно за да се изгради неговата инфраструктура. Няма причина да мислим, че новите християни са се отнесли благосклонно към него. Могилата е била изравнена или най-малкото снишена. Но са останали неизличими следи. Кости от жертвените животни. Пътища. И най важното – имена, названия, легенди, предания.

Средищната точка е на 52,360 м. северно от Владетелската базилика (без да прибавяме грешката). Тя се намира между селата Богданци, Бърдоква и Ножарово. В близост до с Ножарово има две малки могили, които са първи кандидати за почетната роля.

Името на Ан ни дава характерни опорни точки : цар, бог, 60 (3600), вол. Намираме „бог” в Богданци. Бърдоква е име на цар, макар и ругателно. По-лошото е, че името е от скоро. Турското име на селото е Калъч Шарман. Не знаем още що е „шарман”, но „шар” е името на свещеното число 3600. Бърдоква и Ножарово са на един и същ паралел. Калъч е сабя, нож. В речника за чужди думи няма думата „сабя”. Значи, тя не е турска, гръцка, арабска, латинска. Ще покажем причасността й към храма на Ан.

Най-известния храм на Ан е в Хелиопол (Он, Ин). Храмът е известен с птицата феникс и с Бен-бена. Това е нещо като връх на обелиск. По-интересното е, че някои считат този божествен Бен-бен за железен метеорит с особена форма, обожествяван заради небесния си произход. Желязото от железните метеорити било познато. Даже имало специално име – БЯ. Но СА в много случаи означава нещо свещено. Композираме българската дума СА-БЯ – свещено желязо от небето. Двете саби не пречат на изгубения храм на Ан, по-скоро го легитимират.

Да видим как се отнася към проблема индо-европейският модел. Енки, Ан и Енлил стават Вишну, Шива и Брама. Но на Шива са присъши ножове. Трябва да се провери какви ножове са произвеждани в с.Ножарово.

Общото между Ан и Шива е:

-божество от началната тройка

-числа три и седем (като седмо небе)

-бик

-фалос (лингам)

-изгаряне и възкресение (прераждане)

-сабя

Ан се представя като колона или високо дърво (от там и сянка, а реката, която тече между трите села е Сенчовица). Множество дървета образуват гора. Но храмовата гора е и на лудият Шива. Нему е възложено да разруши светът в края на епохите. А лудо и гора звучи като „дели орман“. Ако последното е вярно, Кан Омуртаг е сътворил нещо голямо и трайно.

Това го има на терена и във непосредствена близост. От другите атрибути на страшният бог, най характерен е тризъбеца. Тая идея си струва усилията, защото всичко това е уникално за Европа.

Да отбележим, че едва ли са построявани в българските предели други три преславни храма. Съществуването на храм на Брама на Дунава е почти осезаемо.

Срещаме факти, които лесно се обясняват със храм на Шива южно от Исперих. В Историко-Археологическия резерват Сборяново открили статуетка на Буда. Но никой не публикувал находката (има данни за публикация в годишник на Разградския музей, който неможе да се намери никъде), тъй като тя не се връзвала с нищо от терена. По-нататък – статуетката преместили в Разградския музей, а сега се счита в неизвесност. Все-пак, едва ли на статуетката е имало надпис и може да си мислим, че е изобразявала човешка фигура в медитация. Едва ли научните работници са категорични в това – Буда ли е това или Шива. При лошо запазен предмет е невъзможно да се каже. Храм на Шива на три часа път пеша от мястото на находката обяснява статуетката като храмово произведение, вероятно от местен материал. За храма са правили статуетки, ножове. Храмовият комплекс Сборяново имал нужда от свещи – правили ги в с.Свещари. Ножовете и другите оръжия на богът-разрушител правили в Ножарово. Това е било преди по-малко от 1200 години.

Има нужда от още факти и съображения по такъв важен проблем

V. ПАМЕТНИЦИ. СИМВОЛИ. ХОРОСКОПИ

Крали Марко

Разглеждаме Крали Марко като небесен обект. Алексиев-Хофарт правилно се насочва към „мар” със значение на Слънце. Но освен Слънце, „мар” означава и светило, звезда. За небесното значение на Марко съдим от песента „Крали Марко губи силата си”. Там той е редом със Зорницата, Земята и желае да мери сили с Бога. Това дава идея за крупен астрономически обект. Губенето на силата ние свързахме с намаляването на блясъка. Само Юпитер отговаря на условието да си намалява блясъка на половина. Юпитер е на 5 а.е. от Слънцето, а Земята – на една а.е. Разстоянието Земя – Юпитер се мени от 4 до 6 а.е., т.е. се мени както 2 към 3. Блясъкът зависи от квадрата на разстоянието и се мени както 4 към 9. Народната песен визира намаляването на блясъка на горделивия Юпитер от 9 единици на 4 – малко повече от два пъти.

Получихме възможност да сравним Марко с Думузи. Той е Пастирът, Добър Юнак, оженил се за сестрата на Слънцето. Чий син е Марко? По българската именна традиция, представена в Показалеца на Л.Каравелов, първият син задължително се кръщава на името на свекъра. От песента „Последният бой на Крали Марко” научаваме за смъртта на син му Богдан. Следователно, Марко е син на Богдан – едно от имената на Енки. Както при тракийските царе и за Марко е потвърден правилният баща.

Венера като Зорница е известна като звезда-керванджийка. Това е название с две значения – води кервана и отделно – съпруга на керванджията. Юпитер играе ролята на керванджия и съпруг. Има и трети елемент – звезда лъжикерван. Далеч сме от мнението, че някой керванбашия ще се подлъже по Сириус (Ал Сира арб.) и ще вдигне кервана в късна доба. Но Сириус играе важна роля при небесния Крали Марко – това е неговият кон Шарколия. Древните източници посочват, че Сириус някога е блестяла на небето в продължение на 240 години като Слънцето. Най-бляскавата звезда е достоен кон за такъв ездач (Юпитер свети по-силно от Сириус). Ако се търсят астрологични положения – двете тела се доближават веднъж на 12г.

За пореден път се връщаме към песента „Вино пият 50 юнака”. Там Марко се кълне във „кон и в сабя”. Напразно дружината не му хваща вяра. Кон било кучешка нахрана – това е добра дефиниция на Сириус – алфата на съзвездието Голямо куче. Сабя било студено желязо – свещеното желязо от космоса като къс желязна порода милиони години се е реело из космоса. А там е доста студено.

Крали Марко се оказа нещо много важно. Като син и представител на Енки той носи сърцевината на българската държавност. Той е толкова българска държавност колкото да кажем Мадарския конник. Конникът е безспорен държавен символ. По дефиниция това трябва да бъде Таг – има – сад, бог Има – седи – на кон, т.е. конник. Ако поставим Марко върху коня му, съвсем на място е и кучето. Изследователите отбелязват, че то е от изчезнала вече порода особено големи кучета. На лице е формулата „кон било кучешка нахрана”. Лъвът е символ на Инана – Ищар –Венера. Хороскопът на Мадарският конник трябва да се търси в съединението на Юпитер, Сириус и Венера. Обратното положение на лъвът може би указва положението на Венера. Ако освен това търсим и година на змията, като предполагаме съществуване на змия на барелефа, то възможностите ще бъдат съвсем малко.

На скалата край Мадара е изобразен държавният бог, богът на владетеля – Енки. Това задължава всичко около него да бъде от държавно значение. Такива са всички надписи около барелефа. Това не може да бъде друг бог – Ан (Тангра) или Дионис, Митра, Аполон и пр., защото държавният бог е единствен като владетеля.

Още за владетелските функции на Крали Марко – ще ги потърсим в песента „Марко освобождава три синджира роби”. Поради военни занимания Марко не е ходил на църква три години. Затова се стяга на дълъг път – ще ходи в София, на Света Мария. Пита се защо му е на Марко да ходи толкова далече? Няма ли по-близо храм. Отговаряме си – има, но няма царски храм. Катедрален храм в София е бил „Св. София” и там Крали Марко е на мястото си. Наистина, има текст в песента „Не е близо на света София,\ да не турям сабля димиския,\ Марко има превърли душмани…”. Няма съмнение, че храмът е катедрален. На службата са били големците :”тамън било църква опущило,\ излезнали софийски кметове,\ наседали редом по столове…”. И така, Марко търси подходящия храм за сана си – царски храм. Храмовете с име Св. София по презумпция са царски. Но не само те. Ние считаме всяко от имената на Енки подходящо за име на владетелски храм.

Близо до София има друг владетелски храм. Това е Боянската църква „Св. Николай”. Строи я (преустройва) севастократор Калоян, царски братовчед. Той не претендира за трона. Изписани са образите на царя и царицата. Но не бива да се казва „местния феодал”. И царят е местен феодал. Калоян е от най-мощните областни владетели и е могъл да си построи владетелски храм. На името на Енки – в случая Боян. Името се запазило непокътнато и не като църква на Св. Никола (и Св. Пантелеймон), а църквата на Боян, членувано Бояна. Това е по правилото селището да взема името на храма, а не обратно.

Царят, построил Боянската църква е Селевкия от апокрифния летопис…

 

Царска символика.

 

Царската символика трябва да отговаря на особеностите на Енки. Така е и при Самуиловата династия.

От изследването на погребението на цар Самуил е известно, че той е бил облечен в златоткана дреха с извезани папагали. Много близо стоят папагал – петел – Птах. Има прецедент за такава символика във Византия. От двете страни на трона на василевса имало два златни пауна.

Косвено потвърждение за тази птича наклонност дава историята за Петър Делян. Той убеждавал възстанниците, че един храст неможе да храни два папагала, т.е. в едно царство няма място за два царя.

И така, символ на Самуиловата династия бил папагал.

Засега може да посочим няколко нови важни точки. Българското общество – кастово. Три касти, многобожие.

1. Българи – жреческа каста. Славяни – правещи курбан – и досега.

2. Владетел – цар-войн и цар-жрец. Почита Енки.

3. Преслав – столица от V в. Стар духовен център.

4. Стар храм – осветен от Ирник. Могила – храм на Ан. Зап. от с.Ножарово.

5. Храм на Енлил, като съименник на владетеля, осветен с хекатомба.

6. Двете колони – синхронни, 821г.10м. Двете страни на царската власт, неразделими по същност. Символ на българската държавност.

 

ПОКРЪСТВАНЕТО

 

Покръстватето на България е събитие от изключителна важност. Не става дума на замяна на една вяра с друга. Цялата организация на обществото се променя. И това няма как да не е било известно на царя-жрец. Това му е донесло благословии и проклятия. Йордан Вълчев отбелязва, че само в едно от 34-те села на Кулска околия кръщавали с име Борис.

Според нас голяма част от източниците за покръстването са манипулирани. Недостоверни считаме описанията на безпросветен мрак и жестокост до приемането на правата вяра. Считаме, че не са вярни хулите срещу княз Владимир Расате и жестокото посичане на 52 боилски рода. Според Бахши Иман „бояр” е висше духовно звание. Тогава боилите ще бъдат висшите духовници. Числото 52 показва броя на седмиците в годината и 52 боили ще значи всички висши духовници. Други не е имало. И дали са изклани заедно с родовете им?. Ами последващият „Златен век”? Кой написа за 10 години 10 000 книги? Това е невъзможно без жреческото съсловие, което пък вече е изклано.

Представяме си друга екзекуция. След години извели дворянина Чернишевски до ешафода. Прочели му присъдата и палачът му строшил сабята. Толкоз. Той вече не е дворянин. Не е член на съсловието, класата, кастата. На руски – „гражданская казнь”. Тъкмо това прави покръстването – заличава кастата на жреците! А кастата на жреците се наричаше „българи”! При това по-долните касти хилядолетия са се стремили да достигнат висшата каста. И изведнъж преградата паднала и всички се обявили за българи. Но не съвсем – за славяно-българи, защото третото съсловие – славяните знаело своя хал.

Покръстването сринало официално кастовото делене. На практика то продължило да се спазва на различни нива, та до днес.

Охридското езеро е природен феномен. Това е един Байкал в миниатюра. То се пълни от Преспанското езеро чрез множество подводни карстови извори. От него изтича р.Черни Дрин в центъра на Струга. В езерото има повече от 50 куб. километра прясна вода, годна за пиене. Преспанската вода е студена – около 12 градуса. Направо пускат касите бира във водата и не могат да ти предложат по-топла. До това място е манастирът Св.Наум. Легендата за него : Игуменът на манастирът орял. Дошла мечка и изяла единия вол (десния). Оплакал се игуменът на светията, а той му казал да отиде да оре. Вместо вол, впрегната била мечката. Тая картинка я има над манастирската порта като мозайка, но впрягът тегли кола.

Вътре, до прага на църквата има голяма звезда. Над метър големина, ново изпълнение. Преди да влезе в църквата, християнинът стъпва върху звездата, прекръства се. На излизане – същото. Тя не може да се заобиколи. Звездата е с 8 лъча. Ясно – мечката е Артемида. Като наследничка на Инана, тя има претенции върху планетата Венера. Артемида има брат близнак Аполон, а Инана – Уту. Картинката показва игумен – орач. Толкова ли го е закъсал тоя манастир, че дошъл ред той да бъхти земята.

Явно неговата нива е в полето на вярата. За свещеното значение на волския впряг знаем достатъчно. В случая впрегнатата Артемида се труди за тържеството на новата вяра. Тя би могла и да е убита. Но мъдрият Наум прави по-трудното. За всеки случай и за да се помни, християните постоянно тъпчат символа на богинята.

Може да се добави нещо и за потърпевшия вол. Оцелелият е Сакар – Енлил, той е свещен и не става за ядене. Волът Караман – Енки е изяден и това Артемида е свършила предварително.

Извод : Някога на това място имало храм на Енки. Една от функциите му била “бог на подземните сладки води”. На стотина метра от манастира се изливат 6 кубика в секунда изворна вода. Артемида завзема храма на Енки. След това идва Наум. Преди последната реставрация е имало осмолъчна звезда. Не са пропуснали да я подновят. Впрегнатата Артемида възприемаме като впрегнатите и жреци, които е трябвало да се преквалифицират на християнски свещеници. Това не е било технически трудно, защото те са били основно образовани и разбира се – грамотни. Но тук вече навлизаме в територията на по-старшия светия – Климент.

Наум преборил Артемида. Това е един от подвизите на друг светия – Св.Николай Мирликийски (Св.Никола). Той разрушил храм на Артемида (като Херострат). Негови храмове са построени върху разрушени храмове на богинята например в Мелник.

Климент е трябвало да се бори с божество от поне същия ранг. Но те не са толкова много. По всичко личи, че той се е преборил с Енки.

1. Охрид е бил първостепенен духовен център. Той е седалище на Архиепископията Първа Юстиниана. Охридският първосвещенник е имал власт подобна на папата. Наистина – за кратко. Но целият стар град е построен върху основите на църкви и хората го знаят. Тъкмо за това тук е пратен най-добрия ученик на Кирил и Методий. Това говори за наличие на храм на велик бог.

2. Охрид означава “златен” – равносилно на “божествен”.

3. В рамките на града са Охридските извори. За туристите – Билянините извори. Дебитът им е 3.5 кубика в секунда. Сега тече малко вода, защото са каптирани и околните села пият от там. До такива извори трябва да се очаква присъствие на Енки.

4. Езерото прилича на Байкал по своята фауна. Най-рядката му риба се среща само в двете езера. Байкал иде от рибата Бойгала – съпруга на Боян-Имен –Енки.

5. Катедралния храм на Охрид е Св.София. София е “Божествената мъдрост”. Енки пък е бог на мъдростта и това не може да се заобиколи.

6. Само в 7 града има храмове Св.София. И 7-те са или са били столици. (София, Константинопол, Несебър, Охрид, Киев, Новгород, Полоцк). Според нас с най-голяма вероятност храм на Енки е имало в Охрид. Главно доказателство за енкидство на храма ще бъде числото на бога – 40. То трябва да присъства в основните му измерения и даже в околната топонимия.

7. В Манасиевата летопис е спомената “Долната земя Охридска”. “Долната земя “ е на Енки.

8. Енки е учител на хората. Храмът му в Ериду е първият университет. Той учи и на земеделие. Единствения начин за даване на знания е обучението. Никакви други вълшебства и фокуси няма. Това дълбоко е проникнало в бита на народа. Същото прави Св.Климент. Основава Университет. За да надделее над стария бог той е длъжен да учи и просвещава.

9. В момента има археологически разкопки близо до църквата на Св. Климент. Обозначени са ями за вода, в които ритуално са се измивали свещенослужителите. Това символизирало двете райски реки. Питах – защо две? Отговориха – някъде са две, някъде четири. Но при Енки реките са две – Бурунана и Индигира, т.е. Тигър и Ефрат. Възможно е това да е бил храм на Енки. Върху него е построена църква, сега в руини.

10. Семейството на Енки определих като “чорбаджии”. За македонската фолклорна област най-характерно е “чорбаджийско хоро”.

Налагат се изводи.

Охрид е бил важен духовен център. Там е имало голям храм на Енки. На Западния бряг, до Струга има манастир на Св.Богородица. Там е бил храмът на Нинти.

Климент идва и е бил длъжен да неутрализира Енки. Просвещава 3500 ученици. Голяма част от тях са били жреци, та по всичко личи, че това са били курсове по преквалификация. С това никак не умаляваме неговия подвиг, защото по някога на ново се строи по-лесно. Но никой не споменава за избиване на жреци.

Там и в подобна обстановка, организирано е направено непризнатото до сега чудо-спасяването на старата вяра в дебрите на народните обичаи, обреди, бит, музика и т.н. Просто това е последната възможност това да бъде направено. Може това да е било част от сделката между царят и жреците (българите) за приемането на новата вяра.

 

ЕНКИ В НАРОДНАТА ПАМЕТ

 

В народната памет Енки съществува с много имена, по много причини и поводи, защото:

Енки е нашият създател. Той е нашият баща (Нане, Тате), а неговата сестра Нинти (Нана, Нанка, Нонка) е нашата майка. Ние сме се появили от неговото семе и носим неговите гени.

Енки ни е научил да се плодим и да се множим.

Енки ни е научил на металургия и затова носим неговото име.

Енки ни е дал астрономическите знания.

Енки ни е научил на земеделие.

Енки ни е научил на животновъдство.

Енки ни е дал календара.

Енки е Светителят, който е създал Учението за Великото Единство (ВЕД)

Енки е Боян (Имен), който създаде Учението за ДАО.

Този списък може да бъде много дълъг, И заради това ще се ограничим само с гореспоменатото. Но и това е предостатъчно, за да разберем кой и какъв е нашият създател.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ

“Всяка следа от древната философия и литература е заличена от лицето на земята” Йоан Хризосом (Златоуст), патриарх на Константинопол, края на 4 в.

След приемането на християнството настъпва мрачният период на средновековието. От познанието натрупано през хилядолетията не остава почти нищо. Ще минат повече от 1000 години до момента, когато Европа отново „ще открие”, че земята е кълбо, което се върти около себе си и около Слънцето, и не е център на Вселената.

Но наистина ли всичко е загубено? Нима „боговете” не са били достатъчно мъдри, за да оставят на Земята знаци, които бъдещите поколения да разчетат и да надникнат в тъмата на миналото? Днес ние се уверяваме, че чрез жреците, царете и фараоните, боговете наистина са се погрижили най-ценната информация да бъде запазена. Те наистина са били достатъчно мъдри, за да зашифроват информацията така, че тя да не бъде загубена.

Обучението през оная епоха е преминавало през две степени – тривиум и квадривиум. Първата е съдържала граматика, диалектика, реторика, а втората – музика, геометрия, аритметика и астрономия. Това са тъй наречените седем свободни изкуства. Последните четири, т.е. квадривиума, изцяло са изкуства на Енки.

За храмовете в Междуречието се знае, че са били небесни наблюдателници – обсерватории. Това с пълна сила важи и за кръговите светилища – “хенджове”. Броят им на Британските острови навярно е бил по-голям от броя на сегашните населени места.

Около всяко светилище имало изкопан ров (дори да трябвало да се копае в твърда скала). Със сигурност някои ровове са били пълнени с вода. Ролята на рововете не е била защитна. По-скоро водата идва за да обозначи името на божеството, за което е направен храма. Едно от прозвищата на Енки “домът му е във вода” или “ домът му е заобиколен от вода” дава идеята, че светилищата са били храмове на Енки.

В българският календар на Енки съответства година “кон” и планета Венера. Тази планета е означавана със знак “*” или знак “брадва”. Но с тези знаци в Египет записвали “бог”, както и “мъдрост”, “жрец”, “ученик”.

На всеки осем години Земя и Венера възстановяват положението си спрямо звездите, а на всеки 40 години се възстановява и положението на Луната (Лесно се проверява, че 8 земни години са равни на 5 венериански. Но горните твърдения са много по-силни и са спестени на обикновения човек от астрономите.) Това са важни числа. Осем е число на Венера и съответно – на богинята-майка. 40 е божественото число на Енки. Тая цикличност позволява Найт и Ломас да открият ролята на т.н. “коридорни гробници” в Ирландия. Те отчитат, че Слънцето ще освети дъното на коридора малко след изгрева в дните около зимното слънцестояне. Но преди тях изследователите пропуснали да забележат, че веднъж на осем години Венера ще направи същото, защото ще мине точно по пътя на Слънцето, но преди него (20-25мин.). Тя ще блести с пълна сила и ще освети с “призрачна” светлина дъното на коридора. А там се е правел ритуал, свързан с идеята за прераждането.

Това предложение е много по-добро от общоприетата роля на Слънцето за подобни ритуали. Присъствието на Венера осигурява богинята-майка, жреца, мъдростта и най-важната съставка-магията.

Изказани са мнения за практикуването на подобни ритуали по нашите земи. Коридорите на част от тракийските гробници са ориентирани към точката на изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестояне, както в Ирландия. По-специално, така е в Историко -Археологическия резерват “Сборяново”. Вероятно, на стената на гробницата под Гинина могила е изобразен ритуал на прераждане. Тази хипотеза се потвърждава и от оброчният надпис, посветен на богинята Фосфорос, намерен наблизо. Светлината на Венера е “призрачна”, а най-добър пример за такава светлина е излъчената от фосфор. Счита се, че става дума за богинята Артемида и това е вярно, но само частично. Велико е било търпението на древните. За да осъществят точно ритуала, са чакали с години рядкото астрономично явление с риска да се случи лошо време точно в необходимата седмица.

Според точните измервания (П.Вълев), оста на коридора на въпросната гробница е отклонена с 5 градуса и четвърт на Юг от точката на зимното слънцестояне. Това се обяснява с друга могила (№12), която закрива точката на изгрева на Слънцето в този ден. И когато 21 минути след изгрева, Слънцето измине път от 5 градуса и четвърт, то ще се появи на склона на съседната могила и ще освети коридора и ритуалната сцена. Според Найт и Ломас, 3-4 мин. преди изгрева на Слънцето, изгрялата преди него Венера ще се появи на склона на съседната могила и ще освети целия ритуал на прераждането.

Тук може да потърсим и практически смисъл на отместването на оста на гробницата на Юг. Първите минути след изгрева на Венера пък и на Слънцето са без полза, защото приземната димка винаги пречи. При добро време, 10 – 15 мин. след изгрева си небесното тяло ярко заблестява.

Разкритите гробници в Сборяново са в Юго-източния край на могилния насип. Значи и те са ориентирани към точката на зимното слънцестояне. В плана на могилните комплекси още няколко пъти се откриват двойки могили, разположени като Гинина могила и могила №12, т.е. това е умишлено създадена наредба. По този начин се ограничава ненужната светлина и се усилва полезната. В коридорните „гробници” ефектът се постига с „S” образната форма на коридора, което стеснява видимата площ на небосвода от олтара.

В имената и символиката на обекти от Ирландия отново откриваме Енки. Най-внушителната коридорна гробница – в Нюгрейндж – считали за обиталище на бог Ангъс. Той е син на добрия бог Дагда. Имението на Ангъс (Бруг Ангъс) носи име „Бру на Бойн”. Освен че Река Бойн носи име близо до “Боян”, но и “Боян Имен” – пълното име на слязлата от небето личност, донесла блага на хората.

Приемници на божествената мъдрост на Британските острови стават друидите. Няма съмнение за високото ниво на техните знания по астрономия. Но такива познания – в по-малка степен е трябвало да притежава и владетелят. Той е трябвало да знае пътя на Слънцето – календарът, фазите на Луната и големината на приливите и отливите, пътят на Венера. При това без да се гордее особено с това, че ги знае. При завладяването на Британия от Рим част от познанията попадат при завоевателя. В случая това е Цезар. Общуването с друидите му е дало възможност да напише книга – Астрономия. Твърди се, че тя се е изгубила – нещо трудно за вярване. Не е изгубено, обаче, най-великото цезарово творение – Юлиянският календар.

 

Измервания и еталони за измерване

 

При шумерите всеки бог притежавал ранг. Това число определяло мястото на божеството в пантеона. Всеки бог имал толкова имена, колкото бил неговия ранг. Споменава се, че рангът е най-голямата тайна за него. Всеки жрец бил длъжен да предаде тая тайна на първородния си син, след като го закълне в Шамаш и Адад, че строго ще я пази. Същевременно числото било едно от имената на божеството. Например “бог 20” е едно от имената на Уту (Шамаш).

Няма сведения за ранговете на египетските божества. Очевидно, жреците стриктно са пазили тайните. Но по аналогия с Шумер, може да предположим, че числото на Птах (Енки) е 40, Ра (Мардук) е 50 (10 в ранни те му изяви), Изида (Инана) – 15 и т.н. Макар и скришни, тези числа трябва да са били вградени в храмовете. Иначе губи смисъл тяхното съществуване.

Ще разгледаме големия храм на Амон Ра в Карнак. В неговата средна и най-стара част има 134 колони. Най-големите 10 са високи 21 м. или 40 царски лакти. Ограденият двор на колонадата е с площ приблизително 20000 кв.царски лакти. В тези мерки откриваме числата на Ра 50 и 10 и числото на родителя му Птах – 40. Кордон от 134 сфинкса води до Сарпинеума, което подсказва, че то също кодира божествено съдържание. Например 134 = 2.2.2.2.2.2.2 + 2.3=27+2.3, като 7 е число на Земята, 2 – на Нептун и 3 на Уран.

Царският лакет е засвидетелстван и в Голямата пирамида в Гиза. Нейната основа е 440 царски лакета (235 м.). Очевидно, това е много стара мярка, която се е прилагала масово и за много дълъг период от време.

Тя е белег на стандартизацията в древните култури. А стандартизация = цивилизация.

За царският лакет се споменава: “той е с три пръста по-дълъг от гръцкия лакет”. Все пак, това не е най-големият “лакет”, защото египетският лакет е по-дълъг от него. Според Деникен царският лакет е дълъг 52,37 или 52,36 см. На друго място дължината му е 52.5 см.

Стигаме до момента, когато трябва да си изясним къде се е съхранявал еталона на лакета. До скоро в Париж се пазеше (вероятно още се пази, но като музеен експонат) еталонът на метъра, изработен от платина и иридий, при специални температурни условия,. В Египет мерният еталон освен това е бил и свещен, достъпен за единици и защо не скрит. Меренето е било атрибут на боговете и на божествения представител на земята – фараона. Тутанкамон е погребан с мерна пръчица. Бог Птах се изобразява с тояга – скиптър, която прилича на геодезическа лата – с равни по дължина светли и тъмни ивици. В гроб № 36 на Варненския некропол е открит златен жезъл, украсен по подобен начин (3 светли и 4 тъмни ивици).

При шумерските божества, еталонът на мярката за дължина е атрибут на богинята Нисаба. Тя получава от Енки “през лакета-шнур за насипване на дигите” или “мерна линия”. В “Книга на Енох” на ангели се дават въжета, за да мерят Земята. Фараонът е получавал мерна пръчица от първожреца.

Предположихме, че еталонът на мярката за дължина може да бъде обиколката на някоя колона в храма. През цялата година храмът е бил недостъпен. Нарушителите бивали убивани. Само на храмовия празник се допускали поклонници. Ако еталонът е бил колона, то лесно може да се пригоди шнур с нейната обиколка. Естествено, обиколката трябва да бъде цяло число лакти. Изпробвайки няколко възможни дебелини на колони, получихме очарователен резултат. Колона с дебелина един метър има обиколка шест царски лакета!

На чертежа се вижда, че един царски лакет е дължината на дъгата ВС, когато диаметърът на окръжността е един метър. Става дума за голяма точност, която далеч надхвърля ежедневните нужди на едно примитивно общество. Ако приемем дължината на царския лакет 52,36 см., то грешката при метъра ще бъде пренебрежимо малка, около два микрона.

На Черт.1 присъстват две единици мярки, които бидейки разделени от хилядолетията, не трябва да се съчетават по никой начин. Няма нужда да се знае геометрия повече от наученото в V клас, за да се разбере чертежа и неговите следствия. Диаметърът е 1 метър, обиколката на кръга е пи метра, а дъгата ВС е дълга π/6 метра. Ако вземем за π=3,141592, за лакета получаваме 0,523598 или кръгло 0,5236 м. При това отсечката АВ и дължината на дъгата ВС са несъизмерими. Чертежът нагледно показва, че лакетът е породен от метъра. Двете мярки имат една и съща природа и тя е формата и размера на майката земя. Те са несъизмерими и от сакрална гледна точка. Метърът е мярка от и за боговете, е лакетът е мярка, която боговете предоставят на хората.

Чертежът дава идея за името на мярката. Кой е царят? Царят на боговете е Ан. Неговото свещено число е 60, а планетата му Уран е с номер три. Дъгата ВС има 60 дъгови градуса. Тя стои срещу ъгъл ВОС от 60 градуса на равностранния триъгълник ВОС. Царска фигура (правилен многоъгълник), царски ъгъл, царски лакет.

Налагат се изводи. В древния Египет са познавали метъра. Той е бил толкова свещен и скрит, че се е използвал само в “преработен” вид като царски лакет.

Възможно е да е бил съхраняван във вид на колона с дебелина кратна на половин метър. Царският лакет не е антропоморфна мярка. Той няма нищо общо с лакътя на човека.

Но какво беше метър? Той е определен в края на 18 в. като “една десетомилионна от четвъртината на Парижкия меридиан”, или една 40-милионна от обиколката на Земята през полюсите. Това е мярката на Земята, а богът на Земята е Енки и неговото число е 40. Все пак парижките академици са можели да разделят меридиана и на 50, което би било по-естествено и в съответствие с десетичната бройна система. Но те са избрали числото 40. Дали пък някой не им е подсказал?

Твърде е възможно колоната-еталон на царския лакет да е вече разрушена. Но следите на старата метрика са много упорити. Откриваме ги в описанието на Соломоновия храм. В кн.III Царства 7:15 са описани две медни колони :”15. той направи два медни стълба, всеки висок по осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти обхващаше окръжността на единия и другия стълб;”. На тези колони поставили “главуляци” – капители от по пет лакти.

Според нас обиколката на всяка от колоните е била шест лакета. По каноните на храмовото строителство, мярката е била царски лакет. Оказа се, че двете колони са били дебели един метър! Това е описание на еталони. Копирането на връв с дължина шест лакета от тях е било рутинна операция. Остава съмнението, че лакетът от съответния текст не е царски. Все пак имаме и височината на колоните. С капителите те са високи 23 лакета. Това е 12,04≈12 метра, а това е най-често срещаното число в Библията. При друга стойност на лакета цяло число метри (или друга известна мярка) не се получава. А те са точно 12, ако се вземат предвид необходимите няколко сантиметра за сглобката.

Метърът откриваме като мярка в по-нови времена. Кан Борис – Михаил заложил в размерите на базиликата в Плиска 30 х 99 м. Той трябва да е имал достатъчно основание да прибегне до тайната свещена мярка. Налагането на новата вяра е изисквало крайни средства. Но считаме, че почитаният и хулен цар е спазил старите канони. Лицето на храма е 30 м., а това е числото на бог Син – първообраз на фолклорния Арх. Михаил. Най-вероятно, това е било и името на храма.

Старата метрика виждаме още в Царската базилика във Велики Преслав. Нейните основи са 21 х 47.5 м., а в лакти – 40 х 90. Цялата площ е 3600 царски лакти – число свещено за няколко цивилизации.

Ще припомним, че точното измерване на земните размери стана възможно с извеждането в орбита на инструменти, използващи лазерна технология. Затова може да се постави въпроса : достижима ли е микронната точност на метъра, оставайки на земната повърхност?

Кан Омуртаг съобщава не за 40 милиона, а за 40 хиляди оргии. Числото на богът на Земята трябва да присъства в едно представително измерване на земните размери. Един първожрец не може да го пропусне.

Парижките академици също не са го пропуснали. Но метърът е бил в употреба от по-рано. Колкото до Египет, там са имали понятие и съответен йероглиф за милион.

Кана Субиги Омуртаг оставайки в стария си дом направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20000 оргии и до Дунав са 20000 оргии. А тази могила е преславна. И като измерих земята направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека който се е родил последен гледайки това да си спомни този който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг Кана Субиги. Бог да го удостои да живее 100 години.

Надписите на Кан Омуртаг върху колоната от църквата Св.Четиредесет мъченици във Велико Търново (колона 1) и с.Чаталар (колона 2) може да се разглеждат като утвърждаващи различни функции на владетеля. На колона 2 става дума за “стан”, “малък стан”, “войска”, „врагове”. Тук владетелят е войн, за който е от значение да “тъпче императора”. Важните владетелски функции са “цар-жрец” и “цар-войн”. Натъкваме се на възможността да разгледаме цитирания надпис като утвърждаващ правата и достойнството на царя-жрец. Ако е така, то дом за жрецът ще бъде неговият храм. Този стар храм едва ли трябва да се търси в столицата Плиска, която няколко години преди това е поругана и опожарена от Никифор.

Двата надписа са близки във времето и палеографските различия може да са породени от различния им характер. По-старите форми стоят добре в надписа на жреца. Това е отбелязано и от изследователите – по-стари езикови форми има върху колоната от храма във Велико Търново.

Подобно на владетелите в Междуречието, Кан Омуртаг съобщава, че е съградил нов храм. Но не това е най-важното. Той съобщава, че е измерил Земята! Вероятно, това са правили преди него царе и фараони, само че не са ни известни техни надписи за подобни дела. Непосредствената цел е “да се уточни мярката”. Подновената мярка ще заздрави властта на царя, подобно на “нов огън”. Мерките са дадени от боговете и с това действие владетелят демонстрира мъдрост и дързост да осъществи божествен акт. Косвено това говори за разполагаемият научен ресурс.

Такова измерване два века преди н.е. прави Ератостен. Идеята е, че ако знаем дължината на част от меридиана и съответно географските ширини на краищата на отсечката, пресмятаме каква е дължината на един градус и я умножаваме по 360. Според достигналото до нас, Ератостен направил измерването с 10% грешка. Това едва ли е вярно, тъй като с достъпни средства Земята може да се измери с не повече от 5% грешка. Както се видя по-горе, Земята е измервана хилядолетия преди Ератостен и с нищожна грешка.

За Измерване на Земята пише в книга на Йов. “Кой измери Земята и каква и беше мярката? Кажи ако знаеш”. (Сега знаем отговора : „Енки измери Земята и мярката е метър”) В книга на Енох е описан начинът на измерване. На ангели се дават въжета и те отлитат на Север, да мерят. На Север, значи по меридиана. Считаме, че така е мерил и Омуртаг КанаСубиги. А друг надпис за измерване на земята не се е запазил, т.е. това е уникат.

Щом Кан Омуртаг е пратил хора “да измерят земята”, той е трябвало да избере още една точка от меридиана на “преславния” си храм. Това трябва да е новия, също “преславен” храм. Оказва се, че и могилата по средата също е “преславна” (всеславна). Какво прави един обект “преславен”?

Кузман Шапкарев дава сведения за правенето на курбан. Това е празник на семейство, на еснаф или на цялото село. “Курбанът, службата както и сръбската наречена “слава” водят своето потекло от един и същ корен, от езическото време, когато хората вярваха и почитаха много богове.”

Имената на този обряд – в същинска България – курбан, в Македония – служба и в Сърбия – слава в основата си са неща присъщи на храм, в който се служи на боговете и се извършват жертвоприношения. Надписите на Кан Омуртаг са правени когато чашата – череп е била още нова. Канът мести войска срещу гърци и славяни, т.е. срещу християни и славяни. Християни и славяни са понятия от една и съща, верска категория. Славяни са “които славят” (служат, принасят жертви). От друга страна, през 19в. “гърци” е синоним на “граждани”, а другото е “селяни”. Може да направим паралел между скитският цар1 и Кан Омуртаг. Първият води битка – истинска или демонстративна – с представителите на кастата на производителите. Вторият опълчва войска срещу селяните и гражданите, т.е. срещу производителната част на обществото. И двамата владетели декларират властта си над третата каста, което не значи, че я унищожават.

Трябва специално да отбележим, че двата разглеждани надписа не са “строителни”. Строежите са на втори план. Колона 2 е надпис на Кана – войн. Целта е в него да се докаже владетелят като безспорен господар на войните и от друга страна на занаятчиите и селяните. Нещо повече – той е записал и триумфа – тъпченето на императора. Колона 1 е свидетелство на царя – жрец. Той строи нов храм, но основното е меренето на Земята. Кан Омуртаг е имал основание да го иска – вероятно да реабилитира поруганата от Никифор вяра. Имал е и достойни изпълнители на дръзката си заповед. Двете колони имат взаимно допълващи се надписи и много добре биха стояли една до друга. Но тази картина се наблюдава в Търновския храм. Цар Иван-Асен е направил надпис на цар-войн. (Виж Д.Раевски, Митология на скитите, стр128)

Четири столетия след Кан Омуртаг той заявява правата си на владетел. Естествено, няма как да бъде първожрец в християнска среда и тук на помощ идва по-старата колона. Освен че е пример на старата вяра, тя подсилва значението на новата. Съхранението на надписите е чудо. Царската черква била обърната на джамия, недостъпно място за гръцките попове.

За определяне на мястото на храмовете на Кан Омуртаг водещо е определението “преславен”. Разшифроваме го като “храм, където се служи и където се извършват големи жертвоприношения”. Идея за “голямо” жертвоприношение дава Български апокрифен летопис. Там “Стомогилният цар Слав заселил земята Карвунска…” Но ако върнем термина “стомогилен” на гръцки, ще прозвучи “хекатомба”. Славата казахме, че е жертвоприношение. Другият прочит на апокрифа е, че българският цар е извършил голямо жертвоприношение – хекатомба. Както е освещавал Соломон, така е правил и Омуртаг. От тук следва, че и на могилата по средата на храмовете са извършени такива ритуали. Но има две селища с подобно име – Велики Преслав и Малък Преславец. Първият е съществувал по Омуртагово време със същото име. Вторият получил името си в наше време. Предполага се, че там е била резиденцията на Светослав Киевски, според писма до майка му. Сигурно е, че в него район през 1948г. са правени археологически разкопки, и че е търсен, но не е намерен дворец. Може би щяха да открият храм, ако са търсили. Но в развалините на Градището, на 3.5 км. Северозападно от селото е намерена плоча с надпис за войната на Крум с Никифор. Понастоящем с.Малък Преславец е притегателен център за бракониери, контрабандисти и иманяри.

Налага се да отговорим на въпроса : какво става през лятото на 811г., че след това следват толкова много събития, със запазени до днес документи? Никифор Геник начело на мощна войска преминава Балкана, отблъсква два слаби отряда и завладява столицата Плиска. Освен че опустошил града, той извършил нечувани злодеяния. Събрал децата на първенците от околността и заповядал да ги стъпчат със диканя. Използвал волският впряг – символ на върховните богове Ан, Енлил и Енки, на свещено място – гумното, върху житни класове – всичко това неприкосновено колкото хляба. Защото било по жътва – началото на м. Юли. И как небето е изтърпяло подобно светотатство? Може би императорът е поругал боговете, защото се е изживявал като кръстоносец. Искал да покръсти варварите, а целта оправдава средствата… Обаче войската му не била толкова цивилизована. Нормално е войниците да си помислят, че греховете на водача падат и върху тях и че наказанието е близко. Последвала разплатата на 26 юли. Малцина стигнали до Константинопол, но и те продължили да измират – било от раните си, било от шока.

Много важно е било да се провери дали Земята не е пострадала. Дали всичко е на мястото си. Изглежда е имало астрологични причини Канът-жрец Крум да не може да извърши ритуалът веднага. Той само обковал черепа на грешника и започнал пир.

Така или иначе, двата пункта с преславни имена лежат на един и същ меридиан 26 гр. 49 мин ИД. Това много добре подкрепя нашето начинание (или много добре ще ни заблуди). Следвайки пътя на древните геодези, трябва да търсим средищната могила върху същия меридиан. В надписа изрично се казва, че е мерено “от средата на могилата” или “от самата среда”. Това е указание, че е мерено точно. Нашето предварително мнение е, че грешката на старото измерване не надвишава 1%. Разстоянието между двата храма предполагаме между 107 и 104км. За по-голямо разстояние пречи Дунав, а по-малкото много ще отдалечи храмът от реката. Все още не знаем колко е голяма “оргията” на владетеля. Тя очевидно ще е по-голяма от атическата – 178см., както и от царската 211см. Но ако разстоянието се окаже 105км., то оргията на Омуртаг би била 262см., което е равно на дължината на дъгата ВАС от Черт.1. Това значи, че царският лакет плюс Омуртаговата оргия са равни на дължината на окръжност с диаметър 1м. Или, че казаната оргия е равна на 5 царски лакета. Разстоянието от могилата до храмовете става 100000 лакета, което говори за предварително оразмеряване на Преславец спрямо град Преслав. (За предварително оразмеряване на селищата виж Тодор Моллов, Легендите за Саръ Салтък …, Liternet. Отбелязано е подреждането в права линия на Калиакра, Овеч, Котел и Казанлък на разстояние 87 км. (40 000 царски оргии).)

Изказаните хипотези може да се потвърдят категорично с доказването на средищната могила. Ние се отказахме от начален пункт Плиска и познатите мерки. Причините бяха съществени – земята не се мери в произволни посоки. Разгледахме “варварина” Омуртаг като просветен владетел, носител на древна духовност и древни знания и практики. При това, главен духовен център няма да бъде Мадара, а Велики Преслав. Въобще, много пластове ще се разместят, ако могилата се намери на изчисленото от нас място.

Оргията от 5 царски лакета би трябвало да е показана в колони и строежи. Размерите на най-голямата култова сграда във Велики Преслав – храмът на владетеля – е 21 на 47.5 м., което е 40 на 90 царски лакета. Тук 90 предполагаме, че е замислено като 40 + 50, като това са божествени числа на Енки и Енлил. А площта на храма излиза 40 х 90 = 3600 кв.л.(около 1000 кв.м.) Това е квадратът на бройната единица 60, свещеното число но върховния Ан. В хипотетичната омуртагова оргия размерите са 8 на 18. Произведението е 144 – квадратът на небесната дванадесетица. Независимо кой е строителят на големия храм, виждаме строга приемственост между старата и новата вяра.

Просто измерване показва, че средата на двата храма е между селата Бърдоква, Богданци и Ножарово. (Резултатите от експедиция “Последите на Кан Омуртаг” (виж приложение 1) сочат, че средищната могила е до с.Ножарово, близо до западния край на селото. Могилата съществува и е по-висока от два м.) Могилата не е длъжна да бъде най-голямата в района. Тя е духовно велика.

Египетските писари записвали “могила” и “храм” по един и същ начин. Приложихме този факт на месността. Разгледахме Южен, Северен и средищен храмове. Според шумерския мироглед, това са храмове на Енки, Енлил и Ан. Те са в свещено направление според българската традиция. Бешевлиев отбелязва, че за разлика от другите тюрки, които имат основна посока Изток-Запад, за прабългарите основна е посоката Север – Юг. Логиката на съобщението няма да коментираме.

Така достигнахме до представата, че началната точка е храм на Енки. Той трябва да бъде в южната част на района, да бъде по възможност ниско и близо до вода, кладенец. Крайната точка е храм на Енлил и той трябва да се търси на височина. Средищния храм – могила по право е на Ан (Тангра) и трябва да има нещо от Хелиополския храм. Например колона или четириъгълна пирамида (бен-бен). Според някои източници, бенбенът е от метеоритно желязо и затова е свещен – паднал от небето. Името на метеоритното желязо е “бя” и като прибавим свещената сричка “са”, получаваме “сабя”. Ножаровската могила е буквално между две саби, защото близкото с.Бърдоква се е казвало Калъч Шарман( нож, сабя).

За използване на единици мярки, различни от общоприетите пример дават изследванията на Таньо Танев и Ангел Манев в гробницата на могилата “Голяма Косматка”. Те стигат до извод, че строителите са използвали мярка равна на 550 мм. Тази мярка е близка до царския лакет в рамките на 5% грешка и е възможно да е получена от самостоятелно измерване на Земята от строителите на могилата.

Счита се, че археолозите се радват повече на парчета от глинен съд отколкото на намерено злато. Това е професионална деформация. Златото си е злато и то най-малкото трябва да бъде претеглено. Но това са правили и древните златари. И техните мерки са били същите като на техните шумерски колеги – сикла, шекел, мина, талант. Всяка мярка е 60 пъти по-голяма от предходната. Тая обща мярка – сикла – се открива във всички златни находки от варненския некропол (Ив.Иванов, М.Аврамова, Варненски некропол, Агасто, Варна 97)

Общите мерки говорят, че е на лице стандартизация. Стандартизация значи цивилизация. (Важнато според нас откритие на тоя факт е на Добрин Денев “Неизвестното в българската история”, Нова звезда, София, 2004)

Да се опитаме да намерим още информация от тия древни предмети. “Символ, идеограма на името на Инана е пръстен с лента”. Пръстен изобразен в древния текст е значел в повечето случаи мощната богиня Инана. Само че писарят няма как да е отбелязвал големината на пръстена. Изписвал е само формата. Същата форма – тор – имат и гривната, геврекът, обредния кръгъл хляб с дупка (т.н. боговица). Числото на Инана е 15, но номерът на планетата и Венера е 8.

Имаме на лице сакрални гривни, притежание на цар или жрец. Ако те имат нещо общо с Инана – богинята–гривна, то би трябвало да очакваме присъствието на числото 8 в размера, броя или в теглото на тия гривни. По същата логика, в предмети които явно не могат да се свързват с Инана, трябва да липсва това число.

Осмицата изобилства в теглото на гривните. Още по-точно, кратно на 8 шекела е общото тегло на гривните от гроб № 4. От друга страна, теглата на другите златни предмети са далеч от осмицата. Може би теглата им ще се подредят добре около число, характерно за друг бог.

Налага се изводът, че в цивилизация Варна са почитали богинята – гривна, т.е Инана. Това говори за близост на шумерския пантеон с тоя от цивилизация Варна. Това дава рамо на нашите усилия да докажем шумерското духовно присъствие в съвременната култура на България. Всеки случай, поне многото километри разстояние отпаднаха. Остана само бездната на хилядолетията. Страшничко е да погледнеш в такава бездна. Ако си с нормални възприятия, ще усетиш шемет или как ти лазят мравки по гърба.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

 

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

СЕМЕТО НА ЕНКИ

Символика на ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ от Северозападна България

Обредните хлябове са съществена част от българския фолклор. Пръв Димитър Маринов обръща внимание на тяхното многообразие, красота и разбира се на важната им роля в народния бит. Той събира стотици образци. Прави голяма сбирка от обредни хлябове в Етнографския музей – София.

Според нас Д. Маринов и Христо Вакарелски обръщат главно внимание на събирателния подход. Интересуват се единствено от художествената стойност. Не се разглежда ролята на конкретния орнамент в ритуала. Тя е очевидна, когато има букви, напр. Ис. Хр. Друга очевидна връзка има, когато върху хляба е изобразена картина. Например, върху никулденски хляб, е изобразена лодка, а над нея – риба; мрежа, а в нея друга, по-малка риба.

Предполагаме, че и върху други никулденски хлябове ще се намерят орнаменти, свързани с подробности от празника, в случая Никулден. Ще ни се орнаментът да проговори. Известно е, че ранните изследователи на културите в Междуречието са считали криволиците около фигурните изображения за орнаменти. После се оказало, че това е писменост, клинопис. В момента си поставяме ограничена задача – да намерим обреден хляб с орнамент, който убедително може да се изведе от спецификата на самия обряд.

Поразително впечатление ни направиха два хляба – кукли за кумичене – от книгата на Л. Йорданова “Обичани обичаи”. Авторката определя формата им като “поменна”. Вакарелски описва същата форма като “огъната пръчка от тесто с извити навън краища”. Д. Маринов отбелязва, че тая форма се среща като самостоятелен хляб или като украса върху друг хляб. Нищо друго.

За нас тая форма е “нож за отрязване на пъпната връв”. Все още не сме срещали тоя предмет, нито негова снимка. За него знаем от книгите на З. Сичин. Все пак, другият споменат заедно с ножа предмет – родилният камък – е употребяван до скоро по нашия край. А ножът е много важен, защото е атрибут на богинята Нинти или Нинтум, богиня на раждането или както се казва обикновено – богинята майка. Няма да искаме тя да е майка на боговете, а само на хората. Леко изменената форма на въпросния нож е знак на зодиакалното съзвездие Лъв. Едно от фолклорните съответствия на Нинти е Св.Петка. В процеса на еволюцията, богинята Инана – Ищар измества Нинти от нейните небесни аспекти – планета Венера и зодиакален дом Лъв. Започват да я почитат даже като богиня майка.

А ножът може да се види от горното изображение. За нас е важно, че макар само на едно място в 6-те книги на З. Сичин издадени на български език („Изгубени царства”) предметът е наречен “двоен нож за отрязване на пъпната връв”. Това ни носи удовлетворение, защото единичният нож ще бъде сърповиден. Такива ножове може да се видят в музеите (напр. Русенския исторически музей). Според етнографите, пъпната връв се реже най-често със сърп.

Във вътрешността на една от “куклите” има сплетена пръчка от тесто. Вакарелски нарича този елемент “разплетен шнур”. Разплетения шнур, обаче, е идентичен с египетски йероглиф. С него древните писари пишели името на най-главния египетски бог – Птах. Птах е баща на Ра и е идентичен със шумерския Е.А. или Енки. В “Космическият код” Сичин пише: “Великият стар бог на египтяните се казвал ПТАХ, “Развиващият”, но такова било и значението на шумерския епитет на Енки “НУДИМУД”, “създател на изкуствени неща”. И в двата пантеона той бил Знаещият тайни, Божествената змия и (като отражение на неговия епитет “чийто дом е вода”) се изобразявал като Божествения воден човек, нашият Водолей.” В съвременните български диалекти глаголът НОДАМ (Нодем) означава правя (създавам)

Вече споменахме за обреден хляб с изписани върху него инициали на Христос. Известна е забраната за излишна или неправилна употреба на божествено име. Грешката е равна на светотатство и трудно ще приемем, че тая плетеница само прилича на името на могъщия бог и няма нищо общо с него.

Външната страна на куклата може да се изведе и от изображението на Хатор, съответната богиня на Нинти в египетския пантеон. На главата на богинята има кравешки рога, които плътно се доближават до контура на нашата кукла. Дали има връзка ножът за отрязване на пъпа с тия рога? Етнографите са записали, че обикновено пъпът се реже със сърп. Но два сърпа с допрени върхове идеално ще обрамчат рогата на Хатор. При това друг се е сетил преди нас да опре върховете на два сърпа. Записано е ритуално провиране под два допрени по тоя начин сърпове. Според нас първичният сърп е не лунния, а сърпа на планетата на Хатор – Венера, която има фази, подобни на лунните. В рогата на Хатор има кръгъл диск. Египтолозите казват, че това е Ра – слънцето, издигано от рогата на Хатор. Не знаем дали е така, но има очевидна аналогия с едната кукла. Подчертава се ежегодното празнуване на сватбата на Хатор и Хор и това е тема за размисъл.

До тук имаме: формата на куклата за кумичане от с. Бойница сведохме до атрибут на Нинти и името на брат и Енки (Пта). На първо място, тук има два независими символа на живота – ножа за отрязване на пъпната връв и символът на две преплетени змии. Според Сичин, това е носителят на генетическия код – двойната спирала на ДНК. На второ място, прозвището “развиващия” е непосредствено свързано със жизнените сили. На трето място – Енки е синоним на мъжка сексуална мощ и неговото име, сиреч неговата същност е неговото семе.

Формата на куклата представя половия акт, а на втори план е схемата на зачатието. Или как зачева богинята майка.

В шумерския мит “Енки и Нинхурсаг” подробно се разказва как Енки отишъл при сестра си и как тя заченала. След това всеки ден бил като месец и на деветия ден тя родила съвършено безболезнено.

Може да се постави въпроса: що е това върху хляба? Кумичането е ритуал, провеждан на Връбница (след Лазаровден). На него чрез жребий се избира “кума” – водачка на лазарките. Жребият се прави край река. Всяка лазарка чупи парче от “куклата” (фалоса). Но на български език да “счупиш фалоса” означава да те обладаят. Точно това символично обладаване става с лазарките. За целта те са облекли не моминска, а невестинска риза. Младоженец е божеството, а след ритуала момичето вече е “посветено”. Може би за това думата “чупа” е равнозначна на “мома”. Мома се става едва след лазаруване и т.н. Всички парчета се пускат по реката. Водата решава спора. Печели момичето, чието парче първо пресече определена граница (Имитация на оплождане. При оплождането печели първият сперматозоид, който премине през мембраната на яйцеклетката).

Лазарките са малки момичета, но те трябва да са полово зрели, а лазаруването е ритуал за инициация. По Д.Маринов, лазарувалото момиче “може да либи любовник”, годява, омъжва. Това са неща, свързани с полов акт и зачатие.

Счита се, че при обредите на инициация, когато неофитът трябва да премине в по-горна социална степен, му се съобщават най-важните неща за племето или общността. Те едва ли са били казвани в прав текст, а със сигурност са били закодирани по различен начин. От друга страна, ако се мъчим да разкрием най-важните неща за българския народ, естествено е да ги търсим в инициационните обреди. И ако намерим там нещо важно или много важно, да не се учудваме твърде много. А щом при лазаруването откриваме най-стария египетски бог, то това не трябва да предизвика справедлив гняв или здрав скептицизъм, а да се приеме, че старите жреци са знаели кой кой е.

До тук не се натъкваме на противоречие. По скоро, по аналогия, може да се предположи, че и втората “кукла” е композирана по същия принцип. Тогава и нейната вътрешност ще има фалически смисъл.

Подобна форма има йероглифът “дед” със значение “вечност”. Присъствието на фалос в разглеждания ритуал е забелязано от други автори (Станка Янева) “Прави впечатление, че в повечето случаи, куклите са предназначени за малки момичета или моми. Това навежда на мисълта, че са мъжки символи, още повече че някои от тях имат фалическа форма – например при лазаруването. …Кравайчетата са предназначени за момчета, а куклите (колачета) – за момичетата” В масовата култура днес се прави обратното, например на момичета се подарява кукла Барби.

Както се вижда от приложените картинки, вътрешността на втория по разглеждане обреден хляб представлява две спирали – плоска и цилиндрична. Без много въображение се вижда, че изписаното име на божеството като “обърната купа” и “правоъгълник” съответства на двете посочени спирали. Известно смущение предизвиква това, че елементите са разместени – долен с горен, а това трябва да се обясни.

Еднаквост във вътрешната част на двете “кукли” може да открием по линия на змиите. Енки (Птах) твърдо се свързва със змия. Името му Сичин обяснява като “две преплетени змии”. Сатурн (Кронос) и Енки заемат едно и също място в съответните пантеони. Те са синове на Уран – Ан и бащи на Юпитер – Думузи. В изображенията Сатурн е “грохнал старец, който се подпира на две змии”. От друга страна, магическите авторитети са единодушни, че спиралата изобразява навита змия. И така – две змии срещу две спирали (змии). Значи : между двете кукли няма съществена разлика.

След като отбележим, че Св.Никола е фолклорен аналог на бог Енки (Птах), сме готови да се върнем на разглеждането на никулденските хлябове. Както видяхме, името на бог Енки прилича на “разплетен шнур”. Щом е така, то такъв “орнамент” би стоял по право върху обредния никулденски хляб. И това е точно така – върху хляб №14 от студията на Вакарелски виждаме тоя “шнур” повторен четири пъти – във форма на кръст. По неведоми пътища египетски писмен знак попада точно на мястото си.

В други никулденски хлябове забелязваме изобразен двойния нож за отрязване на пъпната връв. При това повторен пет пъти, колкото е божественото число на богинята Нинти. Вече споменахме за нейната връзка със Св.Петка.

При приготвянето на обреден хляб се спазват редица ограничения. Д. Маринов подробно ги изрежда: брашното обезателно е пшенично, пресява се през ситно сито няколко (три) пъти, водата е “мълчана”, затопля се на жив огън. Месачката да е с нови (чисти) дрехи и пр. Готовият хляб се кади с тамян. По същество това е магичен ритуал. При магиите не бива да се греши. Най-малката беда ще бъде да се получи “слаба” магия, която да не “хване”.

При наличието на толкова ограничения и забрани, няма как в най-видното от хляба – неговото украсяване, да се допусне произвол – нека така да означим художествените пориви на българката. По начало, творчество е можело да се прояви в рамките на строги ограничения, спазвани хилядолетия. За нас те са били сходни с ограниченията, стоящи пред зографа. Едва като осъзнаем естеството на ограниченията, ще сме в състояние да съдим за творчески достижения и художествен усет. Естествено, част от знанията са пропаднали, част от нещата са продължили своя ход “по инерция”, но толкова по-ценни са съхранените елементи.

Не е ясен пътят, по който името на бог Птах достига Северозападна България. Идея за това може да даде част от пирамидните текстове, където според Сичин се казва, че в странстванията си Озирис минал през земята на Траките. И въпреки голямата си добрина, убил един от царете им, който не му се подчинил. Ще рече, че останалите царе се подчинили и започнали да почитат Озирис. Нещо такова е сторил и Дионис, който убил Орфей чрез жриците си. Значи, ако в нашите земи се открие акт на разчленяване на труп, това сочи култ към Орфей, но по-вероятно култ към Озирис.

Разчленяване откриваме в известната песен за Балканджи Йово. В оригиналната (лазарска) песен героят е разчленен на 7 части. Увиване с бял саван, подобно на мумия, или изображение на Птах, има в песента за болния Дойчин.

Оказа се, че кумиченето е най-важната част от многодневните ритуали за посвещаване на женския пол. Затова, с риск да повторим нещо, ще разгледаме тоя въпрос по-подробно. Но трябва да се запознаем бегло с мита за Изида и Озирис. Той е известен от съчинение на Плутарх и липсва в многобройните папирусни свитъци, надписи по саркофази и гробници. Египетските жреци не записвали случките с техните богове. За разлика от шумерските си колеги, историите с боговете те си предавали само устно. Към гръцките мъдреци се отнасяли с откровено пренебрежение. Понякога гърците получавали част от знанието, но по правило без допълнителни обяснения.

Сет убил брат си Озирис. По-късно разчленил трупа на 14 части и скрил всяка част на различно място. Вдовицата Изида и сестра й Нефтида с голямо търпение издирили частите от трупа и ги съединили. Увили тялото в бял саван. Това било първата мумия. Сестрите не открили само фалоса. Той бил нужен на Изида, за да може да зачене син-отмъстител. По някакъв начин тя решила проблема и заченала. Куклата от с.Бойница дава идея как. Тя направила фалос, но семето е от свекъра Птах. Не бива да се смущаваме, че в Хелиополския пантеон Птах е прадядо на Озирис, а не баща, както е с Енки и Думузи. Божественото семе не остарява. Не може да се каже и каква е ролята на Хатор – Нинти в тая история, която мирише на генно инженерство. Резултатът е зачеването на Хор, като син на Озирис.

Но да се върнем към кумиченето. Ритуалите доста се различават в разните части на България. Ние ще се придържаме към опростен вариант, който да ни води към целта.

Денят се нарича Връбница, Цветница или Куклинден. Всяка лазарка, която ще се кумичи приготвя хлебна кукла. Прието е, че тя има форма на фалос. По-горе беше казано как се приготвя обреден хляб. Изида прави фалос на мъртвия Озирис. В него е семето на Енки. Куклата се завива в бял месал (саван). Облеклото е невестинско – невестинска риза и невестинска китка. Лазарките отиват на реката. Там чупят или изрязват парче от куклата и му поставят свой белег. Чупенето, рязането, разкъсването на фалоса е полов акт. Наблюдаваме масова сватба на всички лазарки с божествен фалос – на Озирис и божествено семе – на Енки. С това лазарките вече са посветени, минали са в категорията на омъжените жени. За тях вече няма опасност да бъдат грабнати от змей. Очевидно змейовете (синовете божи) са имали права само върху девственици.

Парченцата се нареждат върху дъбова бухалка. След това миналогодишната кръстница или възрастна жена потапя бухалката в реката. Парченцето, първо преминало определена граница прави собственичката му кръстница. Някъде този жребий се прави три пъти. Първият сперматозоид е достигнал целта. Заченат е Хор. От тоя момент нататък (може и) се играе сключено хоро.

За бащинството на Птах свидетелства стелата на фараона Рахотеп (XVIIв.). Царедворците към царя: “Заповяданото от твоето Ка се случва, владика наш. Ху е това, което е в устата му. Сиа е това, което е в сърцето му. Заченал е тебе Птах-Сокар в любовта си”. Всеки египетски владетел е земно превъплащение на Хор.

Ху и Сиа са основни понятия в светогледа на Египет. Сиа е силата на възприятието и познанието. Ху е произнесеното слово, словото, което твори. След произнасянето му назованото нещо започва да съществува. Всичко, което съществува е назовано някога. Изразът “Великата Деветка дава Ху в устата на Хор” означава, че Хор може (дава му се) да твори изричайки. В устата на хороводеца е “иху-ху”. Твърде много станаха допирните точки на Хор с хорото, за да търсим в тях само звукова близост.

Кръстницата – калимана (змеица, кала-ман=змей-човек) се радва на голяма почит. Тя е официалната връзка между лазарките и останалите. Ергените искат момински китки от нея (ако някой се срамува, му се поставя ребром въпроса „от коя мома искаш китка?”). Лазарките и говеят, т.е. не говорят в нейно присъствие. Нея люлеят първа на люлката. Тя е длъжна да се омъжи до една година. Това говори за огромен обществен авторитет, който може да й осигури нужните кандидати.

Мари Йово, моме Йово,

Тебе те господ ареса

Ти да си му калимана,

Да му кръстиш машко дете,

Да му туриш три имена.

На калимана, с.Сестрино Санданско (В.Кузманова)

Куклите отново се завиват в белия месал. Всички отиват у кръстницата, където ги гощават. Куклите се натрошават, заливат се с вряла вода. Всички лазарки ядат от попарата. Останалото се дава на добитъка. Семето на Енки е опасна субстанция, но след попарването то става годно за ядене.

На вторият ден на Великден лазарките носят на кръстницата козунак и червено яйце. Разговяват, т.е. вече свободно говорят. Тъй като е понеделник, минали са девет дни от кумиченето. Но семето на Енки върши чудеса с богините “един ден беше като един месец, два дни бяха като два месеца …”. На деветия ден Изида ражда Хор! Сега калиманата – кръстница дава три (много) имена на новородения бог. С това свършва лазаруването.

Българките, макар и символично носят семето на Енки. От тук следва, че те са сестри на Изида и Озирис. Хор също е син на Енки и затова той е Хор-Озирис. Установяваме, че българите са синове на Енки и братя на Хор. Те са братя по между си. Хор е водач, затова е вожд на общност нарекла се на негово име – хора. Хората са братя. На празник хората се хващат на хорото.

Пожеланието за три имена на божествения син буквално означават, че рангът му ще бъде три. Но “три” означава “много” и рангът на Хор ще бъде още по-голям.

На много места лазарките се кумичат с венци от върба. Значи едно и също е кукла и върбов венец. Едно и също е чупенето на куклата и кършенето на върбовата клонка. Това личи и от името на празника – Връбница или Куклинден. А семето на Енки? По това време върбата цъфти. Пъпките са натежали от прашец. Това са полени – мъжките частици на цъфтящия свят. Самата върба е неразделна от реката, от стихията на Енки. Полени има в цялата атмосфера. Вездесъщото семе на бога на Земята.

Прашецът е съставка на всеки цвят. Очевидно е, че и третото име на празника – Цветница е в унисон с другите две имена. Значи хвърлянето на венци цветя от девойки на Цветница също е кумичене или негов белег. Многобройните имена произлизащи от върба , цвят и кукла носят спомена за божественото семе.

Някъде след кършенето на върба, големите лазарки отиват на гробищата и забучват клонки по гробовете (предпочитат се безименни гробове). Да не забравяме, че те играят ролята на Изида, т.е. на вдовица. На гробищата търсят гроба на съпруга Озирис и му носят липсващия фалос. Ходенето на гробищата разглеждаме не само като почитане на мъртвите прадеди, но и като почитане на конкретния родоначалник – Дионис, Озирис, Думузи.

Може да се обобщи картината на лазаруването. На Лазаровден персонажите са Лазар – Думузи и Лада –Инана. Активни са малките лазарки. Те имат главатар или буенец, който се избира по ръст, хубост, от цяло семейство. На Връбница играят само големите лазарки. Те се готвят за бъдещата сватба. По жребий се избира кръстница, която трябва да се омъжи до една година. Сценария следва действията на Изида за да добие наследник. Необходимо е да следим египетската митология относно тоя случай, но осветена от шумерски рентген. В шумерския текст “Енки и Нинхурсаг” има подробности, които кумиченето онагледява. Събитията стават до река. Енки дава семе на девойки от неговия род (сестра, дъщери) три и повече пъти, а кумиченето е с неограничена повторяемост. В текста цикълът е прекъснат (както трябва да бъде в една работеща компютърна програма). Инициативата за прекъсването на цикъла е на Нинхурсаг – сестрата, която е първа. Срещу нея е кумата – калимана, която е първа в състезанието на залъците – семе. Нинхурсаг хвърля семето. От него поникват осем различни растения. В дома на калиманата хлябът-семе се попарва и това прави семето негодно за зачеване, но все още с полезни свойства, защото го ядат и дават на добитъка. В с.Плевня, Драмско (П.Коледаров), на гробищата, калиманите чупели от хляба “и го хвърляли на възбог, като се провиквали “да се роди жито, да се роди сусам!””. Сеитбата на Нинти. По начало хвърлянето на хляб е абсолютно забранено, което подчертава особената категория на обредната кукла (колак, кравай).

Може със сигурност да отговорим на въпроса коя е кумата? Това е Нинхурсаг – Хатор, а тя е богиня от най-висш ранг. Ако вземем предвид египетски текстове, в които се описва сватба на Хор и Хатор, ще открием още една спирала в рода на Енки.

Открихме два основни мотива в кумиченето. Всички момичета – Изиди приемат символично семето на Енки. Зачеват символично. Излишното семе се деактивира. На деветия ден се раждат Хор. Хатор го кръщава.

На втори план всички зачеват. Предстоящото раждане трябва да се състои след девет месеца – на Коледа.

“През третото хилядолетие преди Христос в някои северни племена били смятани за достойни граждани на земята единствено родените през определени седмици от зимния сезон. Причината за това била следната: на полуостров Ютландия – чиито племена се наричали ингевони, или поне така ги кръстил Тацит – храмовите жреци на тайнството насърчавали сексуалните контакти само в определено време от първата четвърт на годината, при пълнолуние след пролетното равноденствие.” Тацит (Germania, 40)

Ще отбележим, че Връбница е неделята преди първото пълнолуние след равноденствието (щом Великден е след). Масовите сексуални оргии са преминали в чупене на върбови клонки, хлебни кукли, сплитане на венци. Твърде елегантен начин да се спази древната традиция. Според нас има още видими следи от хилядолетната традиция. Намираме я в името Стоян.

Общоприето е, че това е селско име. Достатъчна причина за стремящия се да изглежда „културен” да се дистанцира от него. Вярно е, че традициите в града избледняват и се изгубват. Селата остават като трудно превземаеми крепости на обичая, напук на чуждото влияние.

Препоръчителните сексуални контакти по Връбница, съвместно със строгите ограничения преди това, трябва да предизвикат пик в ражданията по Коледа, когато женското начало ИН е най-силно. Дните преди пълнолунието са обикновено дни на овулация. Женската физиология умножена по строгия закон е основата на множеството коледни раждания. Така си отговаряме на два въпроса едновременно. Как са кръщавани тия коледни рожби? И защо? Поне за българите, отговорът е Стоян. Но по това време “стои” единствено слънцето. Отговор – Стоян, роден на зимното слънцестояне. Според Тацит – единствено достоен член на обществото.

Стояновците празнуват имен ден на Стефановден – 27 декември. Отместването е минимално. За броя на именниците подкрепяме мнението на Талев от “Железният светилник”.

“- Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян?

В строгите очи на момата пробляснаха весели искри:

– Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци!”

Фолклорният персонаж “Стоян овчар” е равносилен на “Янкул овчар” и е образ на божествения пастир Думузи, Дионис, Озирис. От същата категория е и Зиези (Зевс) и всички предци на българския род.

Прочие: Стоян, Янкул, Никола са имена с най-голямо достойнство.

Ще посочим още един белег на божественото семе. Знае се, че българските владетели са носили плитка. Има и други носители на плитката, но това няма да противоречи на налагащия се извод.

На гърба на златната маска на Тутанкамон има гравиран текст от книгата на мъртвите: ” Дясното око е отъждествено с Нощната ладия, лявото око – с Дневната ладия, веждите – с Деветката, върхът на главата – Анубис, тилът е Хор, пръстите са Тот, плитката (с форма на двойна спирала) – Птах-Сокар”.

Отглас от деянията на Изида има и в Библията. Глава 38 от Битие описва любопитен случай на смесване на поколенията. Иуда, син на Яков имал трима сина – Ир, Онан и Шела. Ир умрял и оставил вдовица Тамир без деца. За да има деца Ир, при нея влязъл Онан, но той не давал семе на брат си по някоя си негова причина. При боговете мотивът за отказ на семе е много ясен – Сет е имал причина да се притеснява от раждането на Хор. Третия син на Иуда бил малък, но и след възмъжаването му бащата се боял от лошия късмет на Тамир и не й осигурил донор. (Божествения брат Ра е известен като Амон – скрития и не е помогнал на Изида). Тогава Тамир взела инициативата в свои ръце, престорила се на блудница и излъгала свекър си. (Според нашето изследване, Изида е получила семе от свекъра Птах). Иуда нямал дребни, и обещал на мнимата блудница да и даде едно козле. В залог, Тамир поискала неговите печат, тояга и връв. Това, обаче е очевидно неравностойно. Тамир му поискала всички владетелски знаци: печат, скиптър и мерна връв – т.е. цялата му власт. Чудното е, че той лекомислено и ги дал. Козлето, като едно от животните на Енки също е на място. Не бива да ни изненадва смесването, на божествения родоначалник с някой си номад, защото Иуда е родоначалник на иудеите, а пък иудеите са писали Битие.

Тамир родила близнаци – Фарес и Зара. Давид е далечен потомък на първия

Енки го има и в Ирландската митология. През третото хилядолетие преди н.е. Ирландия и Англия обитавал “народът на Уриел”. Уриел до голяма степен съвпада с Енки – носител на мъдрост, астрономични познания, музика, предупреждава Ной за предстоящ потоп. Народът на Уриел напуснал своите земи и по-нататък може да се открие само по функциите на своето основно божество.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

 

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

БОГОВЕ, ГЕНЕТИКА, ЧОВЕК

Един от най-неясните и противоречиви въпроси пред съвременната наука е произходът на човека. Официалната наука се придържа строго към идеята за маймунския произход на човека, но все още не може да върже веригата на еволюцията, все още не може да намери последната брънка свързваща човека и маймуната в единно родословно дърво. Необяснимо е как за някакви си 100-200 хиляди години еволюцията ще доведе до появата на човека. Това е нищожен период, през който такива колосални промени са невъзможни. Това е един миг в хода на еволюцията, когато човекът се появява изведнъж като че ли от нищото.

В същото време няма нито една религия, нито един народ, които да не стоят зад идеята за човека като творение на боговете. Интересното е, че тази идея е далеч по-цялостна и непротиворечива от маймунската, особено когато се разглежда от позициите на съвременната генетика.

Що се отнася до шумерите, в тяхното културно наследство изцяло е застъпена идеята за човека като резултат на генетичната инженерна дейност на боговете-анунаки. Същото се отнася и за българите. По-голямата част от информацията идваща до нас от шумерските източници се намира и днес зашифрована в българското народно творчество и обряди.

Ще се постараем да опишем последователността и особеностите на събитията, които съпътстват удивителната история на създаването на човека.

Събитията около сътворението на земята се развиват преди около четири милиарда години. Тогава окончателно е оформена слънчевата планетна система с 10 планети. Няма съобщения кога небесните хора-анунаки пристигат на планетата Нибиру. Очевидно им е било необходимо време да я овладеят. Само можем да предполагаме колко време им е било необходимо, за да се стигне до етапа на колонизиране на Земята. Тя е представлявала интерес с богатствата си и най-вече с наличието на живот .

Анунаките пристигат на земята около 270000 години преди новата ера и незабавно се заемат с нейното колонизиране. Около 252000 години пр.н.е. е завършен строежа на първият им град Ериду. Същевременно в Африка са разработени мини за добив на ценни метали. Във връзка с това Енки пристига в Африка около 227000 г.пр.н.е. за да поеме управлението на тази дейност, откъдето идва и името Буру-„бог на дълбоките мини”.

Рудодобивът е бил задължение на по-низшите редови богове, което е видно от следните редове:

„Когато боговете като хора се заеха с труд, страдаха под тежкия товар. Теглото на боговете бе огромно, работата беше тежка. Страданието бе много.” Из „Атра-Хазис”

Около 183000 г.пр.н.е. редовите богове се вдигат на бунт срещу Енлил, заради тежките условия на труд. Бунтът е причина за съвещание на боговете. На това съвещание присъства и главният бог Ан, който за целта „слязъл” от небето (Нибиру) на Земята. На това съвещание Енки предлага богинята на раждането Нинти да създаде примитивен работник наречен по-късно ЛУ-ЛУ означаващо „Размесеният”, като казал:

„Щом присъства Богинята на раждането, нека тя създаде Примитивен работник, нека той да поеме игото, нека той да върши тежкия труд на боговете!” Из „Атра-Хазис”

Примитивните работници (Лу-Лу) създадени от Нинти не са могли да се самовъзпроизвеждат и не са имали полово съзнание. От генетична гледна точка най-вероятно комбинацията определяща пола на мъжкия Лу-Лу е от три хромозома Х-Х-У, при която самовъзпроизводството е невъзможно. Така боговете са могли изцяло да контролират тяхната популация, като „произвеждат” само необходимият им брой работници. На съвременен език Лу-Лу е аналог на биоробот. Той е бил послушен, изпълнителен и лесно управляем. Това състояние е подобно на тиха лудост и може би заради това шумерското Лу-Лу е подобно на българското ЛУД както като звучене, така и като съдържание.

Ситуацията около създаването на Лу-Лу подсказва за осъществяване на проект чрез методите на генетиката и генното инженерство. „Калта” или „Глината”, от която е създаден Лу-Лу, на староеврейски се нарича ТИТ. На шумерски език ТИ-ИТ означава „Онова, което е животът”. Ще допълним, че ТИ означава „животворна кал”. Но „онова, което е живот” в съвременната генетика не може да е друго, освен геном. Следователно „боговете” са експериментирали със собствените си гени, а първият „генен инженер” е богинята на раждането – Нинти, дъщеря на Ан и сестра на Енки.

Нинти изпълнила решението на съвета на боговете, като създала седем мъжки и седем женски Лу-Лу. Много автори допускат че Лу-Лу е създаден от боговете на базата на Хомо Еректус. Вероятно тогава геномът му е редуциран от 48 на 47 хромозома за мъжкия и 46 за женския пол.Това събитие е датирано около 180000 г.пр.н.е. Така Нинти осигурява необходимите условия за контролирано „производство” на примитивни работници:

„Мъдра и обучена Богинята стъкми раждането на двете седморки;Роди седем мъжки Други седем произведе женски.” Из „Атра-Хазис”

Първоначално цялата дейност свързана с производството и ползването на примитивните работници е възложена на Енки, тъй като рудодобива е бил съсредоточен в Африка. Но около 177000г.пр.н.е. редовите богове в Месопотамия поставят пред Енлил въпросът за облекчаване и на техния труд с помощта на Лу-Лу: “Анунаките (редовите богове) пристъпиха към Енлил…Те изискаха от него Онези – Чернокосите. За да дадат на Онези с Черните коси да държат търнокопите”. Из „Атра-Хазис”

Енлил като главен бог на земята, въпреки несъгласието на Енки, насилствено взема един Примитивен работник (Лу-Лу) и го настанява в „Райската градина” в Месопотамия. Може да се предполага, че по този повод между Енлил и Енки възниква конфликт.

Тези събития са от изключителна важност за появата на човека. Подчинявайки се на заповедите на Енлил, Енки също пристига в Месопотамия, където заедно с Нинти осъществяват мащабна генетична програма под надзора на Енлил. Официалната задача на тази програма е било осигуряването на достатъчен брой примитивни работници за Енлил. Но Енки, който има достатъчно основания за недоволство от действията на Енлил извършва немислимото. Чрез методите на генетиката от Лу-Лу той създава първите хора Адам и Ева. Така на света се появява човекът.

Тази задача е могла да бъде решена на два етапа:

На първия етап е осъществена трансформация на мъжко Лу-Лу до мъж-човек, който наричаме Адам. Същността на трансформацията е в премахването на излишния Х хромозом от генома на Лу-Лу. Новата Х-У комбинация вече не е стерилна. От тук нататък следва технологията на клониране. Ролята на приемна „майка” ще осъществи женска Лу-Лу. (Длъжни сме да подчертаем, че създаването на Адам не е описано подробно в древните източници, или ако има такива източници, те не са достигнали до нас. Известно е само че бил направен от „кал-тит”).

На втория етап от гените на Адам е създадена женска хромозомна комбинация Х-Х и чрез приемна майка Лу-Лу е създадена Ева. Съгласно генетиката от мъжките комбинации може да се създадат женски, но обратното е невъзможно, защото в генома на жената не съществуват У хромозомите. Така броят на хромозомите на мъжкия и женския пол се уеднаквяват на 46 броя.

Тази последователност обяснява как е възможно Ева да бъде създадена от реброто на Адам. На езика на шумерите ТИ означава ребро, но означава още и животворна кал. Явно авторът, който е поставил шумерските текстове в библията не е направил точния превод и така Ева вместо от гените на Адам е сътворена от неговото ребро. Ако това беше истина, сега мъжете щяха да са с едно ребро по-малко от жените.

Можем да предполагаме, че Енки и Нинти не са се задоволили само с тези операции, но са направили и други промени в генома на Лу-Лу с цел да получат съвършен човек. Накрая Нинти възкликнала с възхищение: „Аз сътворих! Ръцете ми го сториха!”.

Друг текст допълва, че тя е дарила човека с „кожа като кожа на бог”.

Няма съмнение, че боговете са ползвали и собствените си гени при създаването на човека. Тази теза потвърждава и друг текст за Енки и Нинхурсаг (Нинти), където семето на Енки е основа на всичко:

 

ЕНКИ И НИНХУРСАГ

 

Нинхурсаг прие в утробата си семето,  на Енки. Един ден трая първия й месец, два дни трая втория й месец, три дни трая третия й месец, четири дни трая четвъртия й месец, пет дни трая петия й месец, шест дни трая шестия й месец, седем дни трая седмия й месец, осем дни трая осмия й месец, девет дни трая деветия й месец, месец на съдбата женска.

Сякаш по масло, сякаш по масло, сякаш по фино, чудесно масло, Нинти, майката на страната, сякаш по масло, сякаш по масло, сякаш по чудно, хлъзгаво масло, роди Нинму.

Нинму застана до брега на реката. Забеляза Енки край брега на канала, да броди в мочура, да се щура в мочура, и на пратеника си Исиму така да говори:

Защо да не целуна детето любимо? Защо да не целуна любимата Нинму?

Пратеникът Исиму така му отвърна:

Защо не целунеш детето любимо? Защо не целунеш любимата Нинму? Царю, обвий се в мъгла непрогледна,

…………….

С един крак стоеше в лодката още, а с другия стъпваше на брега стръмен. Притисна я към гърдите си, целуна я, притисна я към гърдите си, в скута й легна, облада я буйно, целуна я. Тя прие в утробата си на Енки семето, Един ден трая първия й месец, два дни трая втория й месец, ……….. девет дни трая деветия й месец, месец на съдбата женска.

Сякаш по масло, сякаш по масло,

сякаш по фино, чудесно масло,

Нинму, сякаш по масло, сякаш по масло,

сякаш по чудесно хлъзгаво масло,

роди Нинкура.

Нинкура застана край брега на канала.

Енки се въртеше в мочура,

в мочура се щураше

И на пратеника си Исиму така рече:

Детето любимо защо да не целуна,

Любимата Нинкура защо да не целуна?

Пратеникът Исиму му отвърна:

Защо не целунеш детето любимо?

Милата Нинкура защо не целунеш?

Царю, обвий се в мъгла непрогледна,

Обвий се в мъгла непрогледна.

С един крак стоеше в лодката още,

а с другия стъпи на брега стръмен.

Притисна я към гърдите си, целуна я,

притисна я към гърдите си, в скута й легна,

облада я буйно, целуна я.

Тя прие в утробата си на Енки семето,

прие в утробата семето, на Енки семето.

Един ден трая първия й месец,

два дни трая втория й месец,

девет дни трая деветия й месец,

месец на съдбата женска.

Сякаш по масло, сякаш по масло,

сякаш по фино, чудесно масло,

Нинкура, сякаш по масло, сякаш по масло,

сякаш по чудесно, хлъзгаво масло,

роди Утту, красивата, на която се чудеха.

(Богинята нарежда на градинаря:)

“Донеси ми краставици, но с дръжките,

донеси ми ябълки, но с клоните,

донеси ми фурми, но с листата им,

донеси ми грозде, но с пръчките

и той ще ми стане слуга, вързан с повод,

Енки ще ми стане слуга, вързан с повод.”

След това Енки за втори път събра водите,

с вода рова напълни,

с вода угарите изпълни.

В праха се просна градинарят от радост

и се прегърнаха двамата после.

Кой си ти градинарят го попита?

На градинаря Енки така отговори:

Донеси ми краставици, но с дръжките,

донеси ми ябълки, но с клоните,

донеси ми фурми, но с листата им,

донеси ми грозде, но с пръчките

Донесе му краставици, но с дръжките,

донесе му ябълки, но с клоните,

донесе му фурми, но с листата им,

донесе му грозде, но с пръчките

и всичко изсипа в скута му.

Заблестяха очите на Енки,

Нарами тояга,

забърза към Утту.

Пред дома й извика:

Отвори!

“Кой си ти?”

“Градинарят съм аз, нося краставици,

ябълки и фурми и грозде много.”

Утту щастлива разтвори порти.

Енки на Утту, жената красива,

на която се чудеха,

даде краставици с дръжките,

даде ябълки с клоните,

даде фурми с листата,

даде грозде с пръчките.

Утту, жената красива,

на която всички се чудеха,

Притича към него, с ръце плесна от радост.

Енки грабна Утту с наслада,

Към гърдите си я притисна, в скута и легна,

Разтвори бедрата и, облада я буйно,

Облада я буйно, целуна я.

Тя прие в утробата си на Енки семето.

Утту милата ръце и бедра разтвори,

Нинхурсаг извади от утробата й

семето на Енки.

Храст поникна от него,

трева медена поникна от него,

репей поникна от него,

глог поникна от него,

маслина поникна от него,

лен поникна от него,

кайсия поникна от него,

рибя трева поникна от него.

Така Енки и Нинти против волята на Енлил създават едно съвършено същество притежаващо качества присъщи на боговете, притежаващо ум, разум и полово съзнание, способно да се самовъзпроизвежда и да съществува самостоятелно, без зависимост от боговете. Това недопустимо „нарушение” води до низ от драматични събития описани подробно в библията и шумерските източници.

Змията описана в библията е самият Енки. Ябълката откъсната от дървото на познанието символизира формирането на сексуално знание и съзнание у Ева и Адам. Това знание им е предадено от змията-Енки. От него те научават, че могат „да се плодят и да се множат”.

Неминуемо Енлил научава за тези събития и предприема съответните мерки. Виждайки съвършенството на Адам и Ева, той не си позволява да ги унищожи, но ги изгонва от „рая-генетичен център”. Адам и Ева са настанени в рая на земята(Ч.море, Искър, Дунав и Ст.плавива)където не само оцеляват, но успешно се адаптират и размножават. Подразбира се, че това не е станало без помощта на техния създател Енки и Нинти. Така на земята се появява човешкият род. Останалото е история.

Неконтролираното размножение на хората предизвиква ответна реакция на Енлил. Той предприема мерки чрез бактериологични средства, като предизвиква болести в човешката популация:

„Eнлил проведе събрание.

Той рече на боговете, негови синове:”

„Голяма е глъчката на човеците

Този шум ме разстройва;

От тяхната врява сън не ме лови.

……нека се разпространи малария там.

Епидемията мигновено

ще сложи край на този шум!

Нека като буря тя да се вихри над тях,

гадене, главоболие, малария, болест!”

Из „Атра-Хазис”

Но предприетите мерки не довеждат до желания резултат поради изключителната приспособимост на хората и не без помощта на Енки. Енлил решава да продължи чрез прилагането на глад:

„Човеците не станаха по-малко,

а са повече отпреди.

Тяхната глъчка ме разстройва;

Суматохата им ми пречи да заспя.

Нека голямото дърво

бъде отсечено от хората;

Нека коремите им се нуждаят от зеленчуци.

Отгоре нека Адад

да направи оскъден неговия дъжд.”

Из „Атра-Хазис”

Следват седем тежки периода на глад. Но и сега Енки не оставя хората без помощ. На седмия период той ги спасява, като ги снабдява с храна. През този период боговете разбират, че при предстоящото си завръщане Нибиру ще причини на земята потоп, който ще унищожи човешкия род.

Както се вижда, обстановката при появата на човека никак не е била нито безболезнена нито безопасна. Тя е съпроводена с тежки изпитания и борба за оцеляване. Човеците са заслужили и извоювали съществуването си на планетата Земя. В резултат на действията на Енлил гените на човека са били силно замърсени и

средната продължителност на неговия живот е паднала под 100 години. Това е причината за забрана на кръвосмешението при хората, за разлика от боговете, при които гените са чисти. Явно и тук Енки се е погрижил да научи хората на ефикасно противодействие срещу генетичните заболявания. Събитията, които следват създаването на човека потвърждават мисълта на Буда, че „На нас не ни трябват богове, защото проблемите на боговете са същите като на хората”. Всъщност нещата стоят точно обратно: „Проблемите на хората са същите като на боговете”. От боговете хората са се научили на всички хубави, но и на всички лоши неща.

Божествената хипотеза за произхода на човека логично поставя и въпроса за произхода на българите. Наименованията бургури, бургурджани, бурджани, бури, бургурови и техните синоними водят директно до името на Енки – БУРУ-„бог на дълбоките мини”. Това е логично, доколкото Енки по начало е бащата на всички човеци. Но единствено българите носят неговото име БУРУ, в смисъл на рудар и металург. Точно това име е свързано с истинската причина за създаването на Лу-Лу и Човека. Тези факти подсказват, че българският род е един от най-ранните, че българите ги е имало дори преди шумерите. В своята книга „Машината на Уриел” авторите Кристофър Найт и Робърт Ломас предполагат, че шумерите са от рода на гигантите. Те са били предупредени от боговете за предстоящия световен потоп, поради което са се

изтеглили на безопасно място във високите части на Хималаите. Където приливната вълна не може да ги достигне. Тук възниква въпросът дали всъщност това са бургурите, за които със сигурност знаем, че са оцелели и действително са били в района на Хималаите. Така нещата изглеждат много по-достоверни и убедителни.

В традиционните български обреди на празниците Лазарица, Цветница и Връбница са съхранени много елементи на тези отдавнашни времена. Много голям интерес предизвикват обредните хлябове – кукли от селата Белотинци и Бойница. На езика на съвременната генетика хлябът от с.Белотинци символизира актът на зачеване, а хлябът от с.Бойница представя резултатът от зачеването.

Върху хляба от Белотинци са представени както женската, така и мъжката половина на човешкия геном, под формата на спирали, поставени в женската утроба. Разглеждани като едно, двете спирали изобразяват фалоса. Налице е цялостната картина на зачеването с всичките й атрибути.

Върху хляба от с.Бойница виждаме двойната спирала на живота, поставена в женската утроба. Заченат е нов живот в резултат на акта на зачеването.

Тук акцентуваме само върху символиката отнасяща се до създаването на човека, но информацията, която се съдържа в обредите е много по-обемна и разностранна, в което ще се убедите от следващите страници на тази книга.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

III. БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ЗЕМЯТА

В египетските източници се съобщава, че първите фараони на Египет са били богове. Те са живеели тук на земята, пътували са по нея и са общували с хората. Шумерите пък съобщават за царства и периоди от дълбока древност. Американският автор Алън Алфорд прави хронология на присъствието на боговете, като се базира на изследванията на световно известният шумеролог Зекария Сичин. Представяме на Вашето внимание тази хронология без коментар. Тази хронология макар и оспорима най-добре представя присъствието на „боговете” тук на земята.

 

Хронология на богове и хора

 

270183 г.пр.Хр. Боговете пристигат на Земята чрез планетата Нибиру.

252183 Ериду – първият град на боговете е завършен – Алилум е назначен за губернатор.

226983 Бог Енки се премества в Африка, за да ръководи дейностите в мините.

183783 Редовите богове се вдигат на бунт.

180183 ЛУ.ЛУ-робът е създаден чрез генно инженерство.

176583 Случката в Райската градина. Чрез генно инженерство на Адам и Ева е дарена способността да се плодят.

На базата на египетски и арабски източници, направихме опит за датиране на египетските фараони от бог Ра до идването на персите през 525г. пр.н.е., която представяме по-долу.

ТАБЛИЦА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДАТИРАНЕТО НА ЕГИПЕТСКИТЕ ФАРАОНИ

БОГОВЕ, СВЕТИИ, ГЕРОИ

 

Народите са запазили споменът и знанията си за боговете по най-различни начини, чрез митове, предания, приказки, песни, обичаи и още много други способи.

Българите са особен случай. При тях се наблюдава едно пълно съответствие на „шумерските” богове със светиите на българската православна църква и с главните персонажи от българското народно творчество и култура. Кавичките не са поставени случайно, защото не е изяснено каква е връзката между древните шумери и съвременните българи. Впечатляващо е присъствието на много шумерски думи в съвременния български език. По този въпрос науката се държи доста срамежливо. Ще припомним едно изречение казано от чувашинът академик Юхма във Варна: ”Ние чувашите наричаме себе си шумер-булгар”.

Съществува една стройна система от народни празници, която съжителства успешно с християнските празници, макар че по същество народните празници са от пред християнската епоха. Този факт остава извън полезрението на учените и няма никакво обяснение, защо нашите „учени“ остават слепи за много очевадни истини, за нас БЪЛГАРИТЕ Вероятно някой им плаща добре за да доказват на българина, че бялото е черно и обратно, че челното е бяло, т.е. те са много силно КОРУМПИРАНИ. Предлагаме на вашето внимание една хипотеза, която по наше мнение дава задоволителен отговор на този въпрос:

Това перфектно съчетаване на българската с християнската култура може да бъде направено само от хора с висок интелектуален потенциал, но не е по силите на един човек. Необходими са съгласувани действия на огромен екип от знаещи хора. Анализът на обстановката по време на приемането на християнството показва, че тази задача е била по силите само на учениците на Климент Охридски. По това време българската пред християнска религия е била високо организирана институция, разполагаща с необходимите кадри. След решението за приемане на християнството именно тези кадри са били призвани да имплантират в християнството най-ценното от българското културно наследство. Точно тези хора са „учениците” на Климент Охридски. Ако се изразим на съвременен език, те са били пратени на преквалификация, за да могат да изпълнят мисията си в новите условия. Реалният резултат от тяхната дейност е, че за разлика от другите народи, само при българите християнството се е пригодило към тяхната култура, а не обратното.

Благодарение на „учениците” до нас достига системата на съответствие на боговете с християнските светии:

От таблица 1. се вижда не само приравняването на боговете със светиите, но и християнските празници, които са им посветени. Например на главния бог АН са посветени два празника – Илинден и Андреев ден. На ЕНКИ е посветен Никулден. От обредите, които се правят на съответния ден можем да съдим каква представа имат българите за съответния бог.

По същия начин можем да проследим присъствието на боговете в българските народни празници и обичаи.

Както може да се очаква, тук картината е още по-богата и интересна. Съответствията са дадени на таблица 2. Можем само да се удивяваме на знанията и предвидливостта на нашите предци, които по такъв удивителен начин са успели да ни предадат това безценно богатство.

ИМЕНАТА НА ЕНКИ

Всички богове водят своя произход от драконска, (змейска, или змийска) фамилия. Изследователите считат, че змията се появява като символ и образ на реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки, поради което те свързват произхода на това фамилно име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата фамилия.

Един от празниците, които българите посвещават на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил, силан и т.н. се явяват равнозначни на небе (пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение се подкрепя от факта, че змията е символ на пространството. Например при маите КХАН означава змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при българите. В българския календар водата е символ на пространството. А числото 4 изброява четирите измерения на пространството – дължина, ширина, височина и време. Но кхан и кан също са директно свързани с небето, защото съдържат неговото наименование АН. Така кръгът се затваря и остава единственото обяснение, че змейската фамилия на „боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл планетата е символ на пространството. Този факт е отбелязан чрез змията.

(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза. Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни същества.)

Както при другите богове, така и при Енки се наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие е плод на неговата многообразна дейност сред хората. В зависимост от конкретния случай или дейност хората го наричат с различни имена. Ще си позволим да посочим само някои от тях:

1. ЕНКИ – това е първично шумерски име, означаващо „Бог на водата и земята”.

ЕН означава един, единствен, или бог. В българските диалекти се среща като ено или ино, което означава едно.

Първичното значение на КИ е точка на прекъсване или точка на пресичане. Тази точка е мястото на космическата катастрофа, където са се пресекли орбитите на планетите Нибиру и Тиамат. В резултат на тази катастрофа се ражда Земята, поради което по-късно КИ придобива значение на Земя. В българските диалекти се срещат и двете значения на КИ. Конецът (или въжето) се кине (къса), а проливният дъжд прави киша. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.

2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на водата. Тук акцентът е върху водата.

3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново показва връзка с водата, но тук има акцент за човек. Шумерите са считали боговете за небесни хора, които се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е общувал с хората и на него те дължат голямата част от знанията си.

4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”

Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на рудодобива и металургията. Това личи от самото наименование „буру”. И днес миньорите „бурят” в скалите. В съвременния български език коренът БУР е словообразуващ. Като пример можем да посочим бурене, бургия (борче), бурма, буран (вино), буре, бор (дървесен вид), борба и др. Всички посочени думи са свързани с една обща представа за въртеливо-спирални движения или форми. Това се отнася и до буранът (виното), от който се „завъртява” нашето съзнание.

За нас българите синонимът БУРУ е от особено значение. От това име на Енки произхожда нашето родово име – българи.

Според инж. Серафимов най-древното име на българите е БУР-ГУРИ и го превежда като божествени учители.

Христо Маджаров подчертава, че арабите и днес наричат българите БУРДЖАНИ, поради уменията им в металургията.

В Разградско има българи, които се занимават с калайдисване и поправка на медни (бакърени) домакински съдове. Тези хора са наречени БУРГУРДЖАНИ.

В Пазарджишко тези хора се наричат също БУРГУРДЖАНИ. Те казват за себе си, “Ние сме баш-българи”.

В София съществува фамилия на потомствени металурзи наричана БУРГУРОВИ.

Не на последно място стои въпроса за названието на виното. Историческите извори сочат, че Озирис е богът, който научил траките да правят вино. Но връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В българския език тази божествена течност има две имена българското буран и славянското вино. От буран произлиза името на съда, в който се съхранява виното – буре. Отново е налице връзката с другото име на Енки – Буру, а връзката между вино и буран е същата както при винт и бурма.

5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.

6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската митология.

7. ПАНДУ – в индийската митология.

8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската митология. „Развиващият се”

9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В българския език глаголът НОДАМ означава правя, създавам

10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.

11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей” при ацтеките.

 

Български имена на ЕНКИ:

 

А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата Юпитер.

Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.

В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.

Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.

Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.

Е. КАРАМАН – в народните песни.

Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.

З. БОЯН – при волжките българи.

И. ИМЕН – при волжките българи.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

 

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

II. СЪТВОРЕНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ, ЛУНАТА И АСТЕРОИДНИЯ ПРЪСТЕН

В шумерските източници за появата на тези обекти е написана цяла лекция по астрономия, която звучи съвсем като съвременна. Единствената разлика е, че планетите са назовани с имена на богове, а астрономическите събития се представят като действия на тези богове и взаимоотношенията между тях. Значението на тази „лекция” е видно от факта, че през 2006г. астрономите на НАСА предложиха една хипотеза за появата на луната, без да посочват, че тя е копие от шумерски източници. За разлика от американците, шумерите съобщават в прав текст, че тези фантастични знания са получили от „боговете”.

В разкопаната в Ниневия библиотека на Ашурбанипал са намерени 7 глинени плочки, превод от акадски, описващи сътворението на света. Подобно на библейските 6 дни на сътворението и седмия ден за почивка, в седмата плочка се прави “разбор” на добре свършената работа. Това е епосът “енума елиш” – “когато там горе”, именуван по началните думи. За сега не е намерен шумерски вариант, откритият в Ниневия е препис от вавилонската версия.

Събитията по образуването на планетната система на слънцето се развиват в следната последователност:

1. Отначало съществувал АПСУ (Слънцето), слугата му МУММУ (Меркурий) и ТИАМАТ, която “всичко роди”.Тиамат е голяма планета, която се е намирала между орбитите на Марс и Юпитер.

2. След това се смесили “водите” на Апсу и Тиамат и се образували две божества – ЛАХМУ и ЛАХАМУ (Марс и Венера). До тук са образувани 4 планети от т.н. “земен” тип. Земята ще се появи по-късно.

3. По-нататък се образуват още две двойки божества-планети: АНШАР и КИШАР (Сатурн и Юпитер); АНУ и ЕА (Уран и Нептун).

4. Във втората плочка планетите “смущават” Тиамат, извършват опасни сближавания. Апсу се заканва да ги унищожи. Тогава се намесва Еа – най-външната планета. Чрез магия (излъчване) той приспива Апсу, прави му врати; дава постоянна орбита на слугата му Мумму и утвърждава закона – стабилна орбита на всяка планета.

5. След това отвън в слънчевата система идва нов бог-планета, която шумерите нарекли Нибиру. По-късно вавилонците я нарекли Мардук в чест на своя бог. Тази планета идва в слънчевата система от космоса. Тъй като орбитата й е била нестабилна, тя смущава всички останали планети. Но Нибиру донася отвън и семето на живота.

6. Заплашената Тиамат създава 11 защитници (сателити), с което нарушава закона – създава си собствен съвет без разрешение. Но никой не успява да й противостои.

7. Мардук предлага той да води войната. В замяна на това иска цялата власт.

8. В третата плочка боговете планети се съвещават. Посланията разнася Гага (Плутон), слугата (спътникът) на Аншар (Сатурн), като с усърдието си заслужава накрая собствена “съдба” – орбита. Решението е – да се приемат условията на героя. Ако спечели битката, той да бъде господарят. Мардук създава четири спътника, после още три и е готов за бой.

9. В четвъртата плочка се описва небесната битка. Тиамат е победена, а защитниците й са обърнати в бягство. Мардук получава върховната власт и постоянна орбита. Така винаги ще се връща на мястото на битката – кръстопътя. Поради това шумерите са назовали планетата НИ.БИ.РУ – “планета на кръстопътя”.

10. На следващата обиколка Мардук отново се сблъсква с Тиамат. Тиамат е разцепена на две части. Едната част е отклонена на орбитата на земята. На нея е посято семето на живота, донесено от Нибиру. Това ще бъде Земята. Заедно със земята е отклонен и един от спътниците на Тиамат – Кингу.

11. Другата част от Нибиру е раздробена и разпръсната. Така се образува астероидният пояс.

12. След образуването на Земята и астероидния пояс (“кованата гривна”, или „ракия” – небето), е станало разделянето на небето от Земята.

13. Победеният защитник на Тиамат – Кингу, е привлечен от Земята и става неин спътник. Това е Луната.

14. След това от пратеника на Аншар – Гага, се образува най-външната от известните ни планети – Плутон. Така слънчевата система придобива вида, който наблюдаваме днес.

От данните в плочките можем да съставим следната таблица за съответствието между сега съществуващите планети и „боговете”:

1. Плутон -Гага;

2. Нептун -Еа;

3. Уран -Ану;

4. Сатурн -Аншар;

5. Юпитер -Кишар;

6. Марс -Лахму;

7. Земя -Тиамат;

8. Венера -Лахаму;

9. Меркурий -Муму;

10. Луна -Кингу;

11. Слънце -Апсу;

12. Нибиру -Мардук /Нинурта/.

Образуването на планетите е протекло в следната последователност:

 

1. Съществуват Слънце, Меркурий и Тиамат (2 планети).

2. Появяват се Марс и Венера (Планетите стават 4).

3. Появяват се Сатурн и Юпитер; Уран и Нептун (Планетите стават 8). Тъй като Тиамат има 11 спътника, появява се опасност от сблъсъци с другите планети.

4. От космоса идва нова планета – Нибиру/Мардук с нестабилна орбита (Планетите стават 9).

5. Планетите Мардук и Тиамат се сблъскват. В резултат на тази космическа катастрофа спътниците на Тиамат се разпиляват в пространството.

6. При следващата обиколка на Мардук (Нибиру) става нов сблъсък. Тиамат е разделена на две части. Едната част е изпратена на сегашната орбита на Земята. Така се ражда планетата Земя. На нея вече е посято семето на живота.

7. Един от спътниците на Тиамат – Кингу е отклонен заедно със земята. Така се появява Луната.

8. Другата част на планетата е раздробена. От нея се образува астероидния пръстен – Кована гривна (Ракия)

9. В резултат на тези събития спътникът на Сатурн – Гага се откъсва и преминава на планетна орбита. Така се появява планетата Плутон.

10. След тези събития слънчевата система вече е „комплектована” с 10 планети и в този си вид съществува и до днес. Девет от планетите са открити от астрономите. Спорна е само десетата – Нибиру.

Описаните по-горе събития се отнасят за време преди около четири милиарда години.

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

ДЪРВОТО НА БОГОВЕТЕ

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13

ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ

А). Синовете и дъщерите на Енки

1. МАРДУК – II овчар, Юдищира

2. ДУМУЗИ I – овчар, Стоян войвода, Янкул овчар, Кулиана, Калоян, Кузман, Герман, Лазар, Адонис, Дионис.

3. НЕРГАЛ – III овчар, Лудо Младо, Малък Храбрю, Иджик, Арджуна, Иуда, Хоноери

4. ГИБИЛ

5. ТОТ, НАБУ – Момчил Юнак

6. ГЕЩИНАНА – Герменруда-самовила, пеперуда

 

Б). Синовете на Енлил

 

1. НАНААРХ – св.Михаил

2. ИШКУР – св.Димитър

3. НИНУРТА – св.Георги, Бела бога, Перун

ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ

Синове и дъщери на Нанаарх

1. ЕРЕШКИГАЛ – Малка Мома, Кака, Гюрга самовила, сестра-етърва, Самар, Мальовица

2. УТУ – Слънце

3. ИНАНА – Янкулица, Мома, Бойна, Мома Калина, Дойна хубава, сестра-етърва

4. 0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    11    12    13