Вие държите в ръцете си една необикновена книга. Това, което ще прочетете в нея ще Ви затрудни, тъй като не се вмества във вашите представи и е твърде различно от наученото в училището.
Тази книга ще ви пренесе далеч в миналото, във времето на сътворението на човека. Но същевременно миналото и настоящето ще са в непрекъсната връзка. Тази връзка не е някаква измислица. Тя е жива реалност в песните, фолклора, хората, празниците, обредите и обичаите на българите. Тя съществува и в техния език и култура.
Авторите са се постарали да спазват определени принципи и правила, които да водят до логическа непротиворечивост и свързаност на фактите, които се представят. Тези принципи се изразяват в следното:
Боговете са били живи същества. Те са „богове” само в кавички и доколкото са носители на знания, които ние все още не можем да си представим. Не е случайно, че древните шумери не ги наричат богове, а анунаки, което означава небесни хора, (хора а не богове). Както е писано в древните анали те „са били тук на земята, пътували са по нея и са общували с хората”.
„Боговете” са сътворили човека от собствените си гени чрез методите на генното инженерство. Инженерите–генетици са шумерските богове Енки и неговата сестра Нинти.
Древните хора пишат, че всичко са научили от боговете. Затова не е чудно, че колкото по-назад отиваме, толкова повече се удивяваме на техните познания, които в много случаи превъзхождат знанията на съвременната цивилизация. Този факт изисква да тълкуваме техните послания на съвременен разбираем език.
Ние приемаме, че българи, траки и шумери са едно, или почти едно и също. Това не е невъзможно и не е в противоречие с данните, които се натрупаха напоследък. Пък и не бива да забравяме, че всички хора имат един родоначалник. Това изискване прави обяснима културната приемственост между народите.
За да разберем как и защо българите са запазили културното си наследство при покръстването, ние допускаме, че онези 3500 ученика на Св. Климент Охридски, не са били никакви ученици. Това са били духовници на българската религия преди покръстването. Те са били в Охрид не за да се учат, а на „преквалификация”. Именно на тези достойни българи ние дължим благодарност за съхраняването на българското духовно наследство в обичаите, традициите, обредите, песните, хората и празниците на българите. Именно тези хора са пригодили християнството към културата на българите, а не обратното. И за това само там, където са били българите има Коледа, а не Рождество Христово; има Великден, а не Пасха или Възкресение Христово; има народни празници, които не са християнски, като
например Еньовден, Лазарица, Връбница, Сурва Година и т.н. На тези хора се дължи изобилието на информация за най-древните времена, богове и хора в песните и обредите на българите и особено в Македония.
Книгата е посветена преди всичко на бог Енки, но по необходимост се появяват и други персонажи, които са важни за изясняването на отделни проблеми. За българите Енки е важен като родоначалник и баща, чието име е имплантирано в първичното ни наименование – бургури. Това е причината за нестандартното заглавие на тази книга.
Книгата няма доказателствен характер. Авторите не се стремят да привеждат факти, източници и други подобни, за да докажат някоя теза. Това е направено в други книги от много автори. Целта, която са си поставили е да покажат в синтезиран вид много от най-важните събития, които се отнасят до миналото на българите и не само до българите. Но читателят, който се интересува от доказателствен материал може да ползва литературната справка, която предоставяме като приложение към тази книга.
Възможно е някъде да се натъкнете на някои противоречиви факти и интерпретации. Това е нормално и естествено. Целта на авторите не е да убедят читателя, а да предизвикат неговия интерес към собственото му минало, където ще се срещне с неговите далечни предци. Защото не може да си добър
българин, ако не знаеш и не осъзнаваш откъде си дошъл, как си дошъл и защо си дошъл на този свят.
Надяваме се, че интересът Ви ще нараства по време на прочита и ще предизвика желание за съпричастност към усилията на авторите да представят темата по възможно най-разбираем и достъпен за съвременния човек начин. И ако наистина сме събудили Вашият интерес към миналото ни, то нашата задача е изпълнена успешно.