Ще потърсим една обща черта на най-древните общества. За Атлантида Платон пише, че била управлявана от 10 царе – синове на Посейдон. Отбелязваме, че морският бог е производен от Енки.
В Египет в имената на няколко фараона директно е влизало името на Птах – Енки. Някои от тях са Птолемеите. В хвалебствения надпис за фараона Рахотеп (2-ри преходен период, ок 1600 г. пр.н.е.) е казано „Направи те Птах-Сокар в любовта си.“. Но това все пак са отделни владетели. По-общо за фараона намираме в „Книга на мъртвите“. Там той сам свидетелства за себе си : „Аз съм бикът, син на предците на Озирис“. В основата на египетските богове е Птах-Енки.
За траките Херодот отбелязва :„От боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в негово име и изкарват от него своя произход”. Дали това е вярно на 100% не се знае. По-скоро мъдростта и тайните, присъщи на Хермес са дали основание на бащата на историята да „преведе“ тракийския бог на гръцки език. Защото мъдрост, знание и магия са качества на Енки. Хермес, Тот , Набу са имена на негов потомък.
За българските владетели била характерна представка „бат“ пред името. Също като „Бат Ламиос“ или Пто-лемей. Съвладетелят имал представка „бал“. Това ни подсеща, че и българският владетел е почитал основно бог Енки.
Ние разполагаме с домашен извор, който засяга проблема. В Исперихския музей се пази откритият до южната порта на укреплението при Водната централа (Историко-Археологически резерват Сборяново) камък с надпис :“Менехармос син на Посейдонес направи оброк на Фосфорос“. В тракийското общество царят е син на Посейдон. Ако някой друг от същото царство се обяви също за син на Посейдон, то това ще бъде претендент за трона. Прочие, цар Менехарм е направил оброк на Венера (тук с име Фосфорос). Портата на крепостта е свещено място, достойно за царския знак. Надписът е царски, но и съхранен, за разлика от десетки други унищожени по волята на невежия талибан.
Ще потърсим повече информация при скитите. Основание за това са неколкократни назовавания от хронисти за българския владетел като „цар на скитите“. Добруджа е наричана „Малка Скития”. Охридският архиепископ Теофилакт пише, че преди покръстването, българите били в „скитско заблуждение“.
Ще приложим скитският модел на държавна организация, въпреки че той не е напълно известен. За източник ползваме „Митология на скитите” от Д.Раевски. Най-важната причина, обаче е непосредствената полза от неговото прилагане.
Скитското общество било кастово. „От небето паднали 4 златни предмета – чаша, секира, плуг и ярем. По един за всяка каста.” За кастата на жреците – чаша, за кастата на войните – секира, за земеделците – плуг и за последната каста на безимотните – ярем. Тези свещени предмети били най-строго охранявани и почитани. Кастата на третото съсловие била от два компонента : земеделци и от друга страна – занаятчии и търговци. Царят имал две функции – цар-войн и цар-жрец. Скитите почитали много божества (7 според Херодот, 10 според богомилите), но царете се покланяли единствено на Тагимасад (съответен на Посейдон).
Разглеждаме Чаталарската колона с надписа на цар Омуртаг като изява на царя-войн. В надписа терминологията е военна – стан, друг стан, войска, маневри, триумф над императора. Спорното съобщение „премести войската срещу славяните и гърците” по предложения модел има смисъл на „владее със сила третата каста”. Тук „славяните” са земеделският компонент, а „гърците” са занаятчиите и търговците. Царската титла следва да е „цар на славяни и гърци”.
Терминът „стан” има кастово съдържание. В индийското общество селището се поделяло на четири „стана” и всяка каста си е знаела мястото. Стан за военните, стан за шудрите – четвъртата каста: „циганите – катунари – ще стануват тука стан…”. За нас е много важен управителят на всяка от тия четвърти. Той се наричал „стханик”. Важен е, защото е главен участник в коледните ритуали. Песента започва стандартно със „станенине господине”. Това е уважително обръщение към главния от собствената каста (варна).
Като следваме избраният път, трябва да потърсим и другите касти. Войската се среща в надписа няколко пъти, но къде са жреците?. Тях намираме в съобщението ”и като владее над многото българи”! Що за парадокс? Българи са наречени жреците! За да се асимилира това нещо, ще припомним колко пъти българите са наричани „гури” – учители, наричани са „брамани”. Сега, в контекста на надписа, те са жреци.
Жреци : брамани, влъхви, фир болг, балвани, власи – българи.
Очевидно е, че ситуацията в държавата след покръстването коренно се изменя. Кастовата система преминава на втори план, жреците стават попове (иереи). Сега титлата на владетеля добива формата „цар на българи и гърци”. Независимо дали съседите я признават или не. Но следите от кастовото деление личат все още.
Както пише П.Добрев, системата е била отворена. Имало е възможност всеки да покрие изискванията и да премине в по-горна каста. Американската мечта ряпа да яде. Навсякъде по света, където са живяли българи, се отбелязва необичайно висок процент на грамотност. Това очевидно е било необходимо условие в състезанието за по-реномиран живот. До скоро българинът даваше мило и драго за да изучи поне едно от децата си – да стане човек. Такава ценностна система се гради с векове и хилядолетия.
При другите народи вълшебствата стават мигновено или по наследство. При българите благата идват след по-дълго или по-кратко учение. За гърците Орфей е толкова добър музикант, защото е син на музата Калиопа. Във Веда словена Орфей учи при Има царе три години да свири на свирка. Възможно най-добрият учител има нужда от дълъг срок, за да предаде изкуството на момчето. Вижда се разликата. Дори за пороците казваме : “кой те научи?“.
Трябва да добавим, че Чаталарската колона е от много твърд материал – тъмен сиенит. За воина е присъщ черният цвят, а за жреца – белият. Колоната с омуртагов надпис в черквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново разглеждаме като изява на царят жрец. Материалът й е варовик и тя дълго време е била бяла.
Царят-жрец има за резиденция храм. Храмът е дом за съответното божество, но и за жреца. Там е обитавал първожрецът Омуртаг. Но това е бил храм на Тагимасад (Посейдон, Волос, Енки, Вишну), защото царят на скитите почитал единствено него. Съпоставката е много важна, защото за Енки и неговите храмове знаем доста. За „Таг има сад” може да се каже, че съдържа „кон” от календарното име на владетеля Омур таг, „сад” от името на няколко боспорски царе с име „Перисад” (преведено – седи напред или председател). Остава „има”, а „Има царе” се среща неколкократно във Веда Словена. Наистина, конят е белег на Енки.
Обитавайки старият си храм, царят-жрец строи нов храм на Дунава. По средата насипва могила. Имаме последователност от три обекта и можем да допуснем, че те са подобни. Получаваме могила – храм? Къде го има това? Но прецедент има. В Египет използвали един и същ йероглиф за храм и за могила. Освен това, за трите обекта е използвано едно и също определение „преславен”. Трите храма следва да бъдат разположени в най-добрата посока. По Бешевлиев : „За разлика от другите тюрки, българите имали за главна посока Север-Юг.” Странна логика. Това разположение следва и от съобщението, че е измерена Земята. Това е непосредствената причина за надписа – „и като измериха Земята, направих този надпис”. Меренето е било завършек на цялостен ритуал. А Земята се мери по меридиана! Изводът е, че храмовете са точно по един меридиан. Това е меридианът на старият храм (на Енки). Толкова точно, колкото може да ги подреди един жрец, който трябва да има определени познания по астрономия. Значи – точно. За ориентир ние приехме предварително грешка под 1%.
Но къде се намира старият храм. Не е задължително резиденциите на царя жрец и царя-войн да съвпадат. До сега за тази начална точка се приемаше Плиска. Ще предложим нещо по-обосновано. Ще изходим от „преславен”. Какво значи това? Какво прави един храм „преславен”?
Кузман Шапкарев дава информация за обичая „курбан”. Той се практикува в цяла България, но и в Сърбия. Докато в същинска България е наричан „курбан”, в Македония му казвали „служба”, а в Сърбия – „слава”. Иначе, поводите за обичая, изпълнението не се различавали. Но това са три дейности, присъщи на храм – в него се правели жертвоприношения, славили са бога и му са служба служили. Курбанът е „слава”. Голямото жертвоприношение е пре-слава (като пре-мъдрост).
II. ЦАРСКИ ПРОИЗХОД. ИМЕНА.
Ще дадем ново тълкуване на първият български цар от Именника. П.Добрев убедително показа, че Авитохол означава „син на сърната“. Син на митичната сърна, главно българско божество. (караджа – сърна, елен – Ан – Тангра) Сърната заема важно място в българския фолклор. Убийството на сърна или еленче се заплаща с неотвратима смърт. При това, когато сватбарите убиват сърна, жертва е булката. В центъра на фабулата на индийския епос Махабхарата има убийство на сърна. Престъпникът е Панду, бащата на 5-те братя пандави, главни герои на епоса. Наказанието за това светотатство било да умре, щом прегърне жена си. Но тъкмо така умира и булката от нашите песни. Сватбарите гонят сърната и сърнето и младоженците остават за пръв път сами. Женихът се привежда от седлото да целуне булката, а ножът се изплъзва от ножницата и пробожда невестата. Или пък пушката се запъва и следва фатален изстрел. Прегръдка и смърт. Няма принципиална разлика.
Но остава сянка на съмнение, че в един царски списък, първият не носи категорично царско име. Царят по дефиниция трябва да бъде син на Посейдон или на Енки – Птах. Сърна или елен са атрибут на Ан, т.е. бащата на Енки. Ако приемем за „тохол“ значение „потомък“, то значението на името Авитохол става „потомък на елена“. То ще съответства на декларацията на фараона от Книга на мъртвите :“Аз съм бикът, син на предците на Озирис“. Все пак, това е по-тромаво от „син на сърната“.
Ако „ави“ (аби) значи син, за „тохол“ трябва да проверим има ли връзка с Енки. Името Птах стои близо до „тох-ол“. Последното „ол“ може да бъде подобно на „ил“ – бог или някакъв епитет. Отбелязваме, че „тох“ е кокошка или петел (от българския календар). Птах е твърде близо до „птица“. Това не е само звуково сходство, защото съответният на Енки Кукулкан е изобразяван като змия с пера. Тогава Ави-тох-ол ще преведем син на Птах-бог или син на петела. Накратко – законен цар.
Ние не считаме, че новото значение опровергава старото. По-скоро изпитваме възхищение от избора на име, което с лекота предава два важни държавни признака, име което обхваща заедно митология и държавност.
Енки като петел има добре обозначено място в календара. На втори февруари празнуваме „петльов ден“. На второ място е планетата на Енки – Нептун, а вторият месец на календара съответства на втората планета. Вторият месец на календара е „мишка”, а най-едрия плъх има прозвище „паткан”. Това е Пта – кан и за пореден път отбелязваме мястото на Енки в българската култура.
До тук всичко беше много лесно, като според нас резултатът е много добър. Сложното е, че неусетно нарушихме календарния баланс. А това е балансът на мирозданието.
Тох – петел – е единадесета година от календара с планета Слънце. По какъв начин тук идва Енки, който вече е представен с Нептун но и с Юпитер и Венера?
Според З.Сичин преди 4000г. при смяната на епохата на бика с епохата на овена властта преминава от наследниците на Енлил в наследниците на Енки. Главен бог с ранг 50 става Мардук. Промяната засяга и календара. Нергал заема Марс. Енки, Мардук и Набу заемат Слънцето, Луната и Меркурий. Предполагаме, че точно тогава става размяната на поредността на календарните години овен и маймуна.
Като резултат и Слънцето става символ на държавност. Тази тема е разгледана от Алексиев-Хофарт. Той приема, че това се дължи на култа към Митра. Ние приемаме тази постановка с известни резерви, тъй като считаме Митра за дериват на Мардук. Мардук се накичва с атрибутите на останалите богове, но не ги унищожава, а желае да господства над тях.
Основен епитет на Митра е „бикоубиец” и то изразява смяната на епохите. Ерата на овена е изтекла преди 2000 г. и това, че на Първа пролет Слънцето влиза в знака Овен, точно от толкова години не е вярно. Митра също няма аспирации към Слънцето, защото го изобразяват заедно с него. Той е получил епитети „защитник” от Нинурта, „помощник” от Думузи, „съдия” от Уту.
За съдийската длъжност на Слънцето заключаваме от народните песни. То спряло да се движи и не залязло три дни. Майка му го укорила, че е направило голяма пакост – изгорило полето и изсушило реките. Оправданието на Слънцето било, че видяло как двама братя се делили, а на майка си дял не дали. Освен морален проблем, това е нарушение на древния български закон, вдовицата да ползва пожизнено имота на съпруга си (по П.Добрев). Няма как основният съдия да подмине погазване на закона.
От това време държавността – приоритет на Енки минава върху Слънцето. В по-ново време Луи XIV – царят – Слънце, казва : „държавата, това съм аз”.
Първата столица на египет е Мемфис. От там започва управлението на първата династия фараони. Безспорен покровител на монархията там е бог Птах. Очевидно е неговото принизяване до „местен бог”, „бог на подземното царство”, „бог на занаятите” – все верни неща, прикриващи факта на неговото първенство в Египет и съседните региони. И тъй – Енки е държавен бог. Неговите жреци са били на висока почит.
За цар Шишман. Според Йордан Вълчев това е възшествено име от година „мишка”. Годината „мишка” или „плъх” (съсел) е втора по ред и е година на Енки. Дали може да се покажат успоредно Енки и Шишман? Очевидно може, защото Шишман е известно предимно като царско име. Но първият известен Шишман е комит Никола, бащата на комитопулите Моисей, Давид, Арон и Самуил. Изследователите предполагат някакво възстание с последващо отделяне на комит Никола от цар Петър I. Подозираме възможността, четиримата братя да са посочвали произхода си от Никола – Шишман като право и готовност да заемат царския трон. За последният цар Шишман има сведения, че е посечен при Никопол. Има предание, че е посечен до Самоков. Има и други противоречия, които може да се обяснят с допускането, че в даден момент Шишман и „законен цар” стават заменяеми.
Друго царско име на български владетел е Каран. Счита се, че то е прякор на Кан Крум. Може да се окаже, че е на Кан Кардам, още повече, ако са баща и син. Защото Каран е име на владетел, основаващ династия.
Каран е първият македонски цар. Всичко около неговото възцаряване, обстоятелства и име на столицата води до Енки. В мъгливо и дъждовно време, водени от кози, войните на Каран превземат бъдещата македонска столица Воден. По този начин основите на новата държава се поставят на солидни принципи и тя става световна сила. Няма друг македонски цар с това име. След времето на Крум-Кардам също няма български цар с такъв прякор. Това е естествено – династия се основава рядко.
III. ЦАРСКИ СПИСЪЦИ
III. 1. ТАЕН БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИС
Документът е известен като „Апокрифен български летопис”. Не знаем кога и кой го е открил, има ли преписи от него. Пръв го изследва Иречек и му дава лоша оценка. За него това е „…паметник почти съвсем без значение исторически”. Следващите сто години го използват предимно за литературни нужди. Появява се термин „Стомогилие” и то за район с хиляди могили.
През 2007г. Г.Кръстев организира „Експедиция Омуртаг”. Един от поводите за това беше прочитът на „100 могили”, повторено три пъти в летописа за „хекатомба”. Името Слав свързахме с „курбан”, по сръбски „слава”. Тогава изказахме хипотезата, че въпросното жертвоприношение е станало в Преслав за освещаването на царския храм и дало име на града. От това следва, че столицата на цар Слав е бил Преслав много време преди Кан Симеон.
Пробив в схващането за същността на летописа направи д-р Светлозар Попов на конференцията Варна`2008. Той нарече летописът „именник”. Показа инструмент за изследване – „стълб” от последователни царувания и „опорни точки” – възлови години, проверени по възможно най-строг начин. Основа на неговото изследване стана годината на възцаряване на цар Борис – 846. Това той го доказа с царувалите заедно с него императори, патриарси и папи. Но направи огромна услуга на изследващите Българския календар, защото това е „барс” година и царското име се оказа календарно.
Накрая д-р Попов стигна до началото на летописа – 453 г. И направи заключението, че цар Слав е Ернах, синът на Атила.
Въз основа на достигнатото, продължаваме напред. За цар Борис – 16г. Достигаме до 862г. И това е последната му година царуване непокръстен. Удобна дата да приеме кръста е 8 ноември – Архангелов ден – на 863г. Следващата година е „овен” – календарно съответна на царския патрон. За да започне чисто християнска династия, цар Борис е обявен за бездетен, а цар Симеон за негов брат.
Всичките 130 г. на цар Симеон са обявени за благодатно време поради приетата нова вяра. Началната 864 г. свързват с рождението на цар Симеон. Последната 993 е година на смъртта на цар Роман. Тогава се е възцарил цар Самуил. Следващата 994г. е „кон”, а прякорът на царя е „алаша”. Това дава основание за нов прочит на Воденския надпис. Официално се приема, че надписът е поменен и „раб божи” Самуил още не се е възцарил. Но как христианинът да заяви, че баща му е Св.Никола? Преди него Александър Велики заявява, че баща му е Зевс и всички знаят защо го прави. Това значи „Аз съм законен цар!”.
Тук забелязваме странна симетрия. Сумата от царуванията на първите 4 царе – 407г. е заградена от два периода от по 130г. Общата сума е 667г. или 666 + 1. Приема се, че 666 е число на Сатаната, а неговото превишаване с едно намираме за намерение да се дръпне неговата опашка.
Начална точка за този стълб от 667 години е 325г. През нея година Константин Велики става едноличен император на Източна и Западна Римска империя. Същата година той свиква първия Вселенски събор в Никея и там са разисквани въпросите кое е угодно богу и кое не.
По-нататък ще разгледаме последните 8 царе. Забелязваме, че 4 от тях са български и 4 – ромейски. Сумите от годините на царуване на двете четворки са равни – по 77. Ромейската колона се крепи на 976 г. – тогава се възцарява Василий II. Крайната й точка е 1052г. Българската колона започва една година по-горе – 977г. и стига до 1053г. Една година в повече за българските царе. Симетрия и пак яздец на дявола.
Вече може да обобщим. Авторът на летописа е бил длъжен да скрие намеренията си по различен начин, за да предпази творението си от унищожение. Себе си също.
Цар Петър – 12г. По време на неговото царуване е вмъкнато рождението и възцаряването на цар Константин. Отбелязваме, че в текста само тия двама са светии. Това е повод за обобщението „Обичаха се много цар Петър и цар Константин.” Съществува само една връзка между двете царувания. Ако от годините на цар Петър 928 – 939 извадим 600 ще се озовем в последните години от живота на цар Константин. Това предполага, че летописът е кодиран с код 600. Числото може да се скрие в текста по много начини, но в случая авторът не се е затруднил. Числата се пишат с кирилски букви с точка над буквата. Има буква с числена стойност 600 – буквата „херъ”. С нея се пише Христос, а той е споменат само веднъж. Едва ли някой би укорил твореца, че е изписъл името на своя бог с по-големи букви или ги е украсил. Още на едно място има украса. Само един цар е образно характеризиран „цар Гаган – много красив”. Буквата „глаголи” от кирилицата има числена стойност три. Може да заключим, че летописът е кодиран и по код три.
Годините на следващия цар Селевкия точно стигат за да се съединят годините на цар Петър и цар Самуил.
Останаха още трима царе. На първият от тях – Симеон се падат годините ог 916 до 927. Но това са последните години от живота на цар Симеон Велики! Забележете – симетрията на 12-те години царуване отново води до рисково твърдение. То е, че цар Симеон е и ромейски император. Според византийските писания, патриархът положил на неговата глава своя епитрахил, а не императорска корона. Според българският летописец – обратно. Даже нещо повече. Короната му е наследствена, защото през 928г. и цар Петър е император. Само така византийският стълб плътно се попълва до Василий II. За годините на царуване на цар Симеон прилагаме код 600 – попадаме в годините на царуване на цар Константин 316 – 327.
Многократно в текста се образуват тройки обекти. Повече от 15 пъти. Прилагаме код 600 за трети път. От годината 1053 спускаме колона от 600 години и достигаме до 453г. Това е началото на царуването на първият български цар Слав на българската земя. Това ще го получим по още два начина. От 862г. спускаме стълб от сумата на годините на първите три царя – 407. Достигаме до 456г. Липсващите три години може да се получат като умножим излишните три месеца от царуването на цар Изот с липсващата трета дванадесеторка. Накрая, забелязваме, че животът на цар Константин е скъсен с три години – 62 спрямо 65 от житието на равноапостола.
Тази 453 година е обусловена по три начина, защото е много важна. Тройна определеност, съдържаща целта на големият труд.
И така – кой е цар Слав? Той станал първи български цар в 453 г. Той заселил земята Карвунска – Добруджа и извършил велики дела. Синът на Атила – Ернах наследява баща си през същата година, става български цар и се установява в Малка Скития. Но това е също Добруджа, следователно двата царя са едно и също лице.
Щом Слав е Ернах, то Ернах има прозвище Слав. Това, че в неговата земя е имало 100 могили вероятно значи, че е имало 100 храма.
За хората на цар Слав е нормално да се нарекат славяни. И ако за славяните Добруджа е твърде тясна, то империята на атиловия наследник ще е по мярка.
Никой не е споменавал за славяни преди Ернах. В края на 5-и в. те се появяват като море, което помита ромейските крепости и достига Пелопонес. И не се връща, а остава там. Пътьом обсадили Солун, но с разнообразна обсадна техника. Също като хуните.
9 Заключение. Тайният българгарски летопис е творение на талантлив и смел българин. Притежавал е подробни и точни източници на информация. Разминаването с конкретни дати и личности е умишлено. Може да се каже, че той е притежавал достатъчно чувство на хумор, както и увереност, че рано или късно ще бъде разбран. Вече никой неможе да му навреди. Нито пък на неговата творба. Мир на праха му!
Без да сме сигурни, че няма да се открият още ценни неща в летописа, ще обобщим. Потвърди се кога се е възцарил цар Борис и кога се е покръстил. Само тук се намира годината на смъртта на цар Роман и възцаряването на цар Самуил. Идентифицира се личността на цар Слав и началото на царуването му. Дава се идея за понятието „славяни” като поданници на Ернах. Отхвърля се твърдението, че след битката при р.Недао империята на Атила се разпаднала.Тя продължила да съществува още доста време и да държи немските племена на запад от р.Одра. На Изток били славяните. Под българска власт те запазили своята идентичност и след 200 години започнали да създават собствени държави.
БЪЛГАРСКИ ТАЕН ЛЕТОПИС
Твърде голям грях поемат тия, които отхвърлят информацията от Апокрифа като недостоверна. На нас тя ни даде името на цар Слав. Това е Ирник, малкият син на Атила. И негова е била честта да построи и освети храм на Енки в Преслав. Царски храм на Енки. Това е белег на столица. Трябва да осмислим сведението на Никита Хониат „…нападнали Преслав. Този град е много стар, целият е от печени тухли и в по-голямата си част е заграден от Хемус.” *Според Ганчо Ценов основател на град Преслав е Константин Велики*
Значи, Преслав е столица на българския цар Ирник. И на неговите наследници от рода Дуло.
А „стомогилния цар Слав” трябва да се чете „Царят, направил жертва хекатомба”. И да потърсим следи от великото приношение. Според нас, това е името на град Преслав. Там с тая велика жертва цар Ирник осветил храма на Енки. В историята има и Преславец, като резиденция на Светослав Киевски. Това име свързваме с жертвоприношенията, които извършил цар Омуртаг, за да освети новият храм. Налагат се жертви. Трябва да се откажем от термина „стомогилие” като погрешен.
IV. ЦАРСКИ ХРАМОВЕ. СТОЛИЦИ. ПОГРЕБЕНИЯ.
Шумерският модел дава идея за имената на храмовете. Югът е на Енки, Северът е на Енлил, а средата – на върховният бог Ан. Това улеснява търсенето и идентифицирането на обектите. В Преслав ще търсим резиденцията на царя-жрец, която да е храм на Енки (Посейдон, Вишну, Кришна, Велес, Черна бога). При това този храм може да е разрушен веднага след покръстването. Но върху останките на храм се вдига нов, при това връзката със стария се запазва. Няма причина да се съмняваме, че цар Симеон е спазил традицията. Още повече, че го наричали „последния езичник”.
Владетелската базилика във Велики Преслав съдържа „езически” елементи. Лицето на храма – 40 царски лакета – подсказва за неговото име – име на светия – бог, производен на Енки. Традицията се спазва и от владетелите на Търновското царство. Царската черква е „Св.40 мъченици”. Там виждаме колоната и надписа на Кан Омуртаг, редом до колона и надпис на царя-войн Иван Асен.
Въпреки големите грижи за храма във Велико Търново, той не получава заслуженият си ранг. Представят го за символ на българската бойна слава. С това, обаче, се занижава факта, че това е символ на държавност. Тъкмо като такъв символ е бил използван той от Учредителното събрание, от княз Александър, от цар Фердинанд при прогласяване независимостта на България. Храмът е царски, носи име, производно на Енки. Там са погребани български царе. Предполагаме, че той има връзка с преместването на столицата от Преслав в Търново. Знае се, че цар Петър е управлявал от Преслав, а подчиненият му брат Асен Белгун е бил в Търново. Цар – столица – царски храм са неотделими.
Размерите на царския храм Св. 40 мъченици са 24 х 7.30 м.(по Божидар Димитров). В царски лакти лицето е 14. Може да направим аналогия с 40 = 10 х 4 и 14 = 10 + 4. Гимнастиката изглежда повече или по-малко изкуствена, но не бива да подценяваме умението на предците да работят с числа. Битката при Клокотница може и да е предизвикана с ден-два по-рано, но не бива да се съмняваме, че храмът щеше да се именува с подходящо за ранга му име.
Предполагаме, че пред Владетелската базилика на цар Симеон е имало две колони (както пред Соломоновия храм) и лявата е била бялата Омуртагова колона. Може би, до нея е стояла черната колона на Кан Омуртаг, освен ако Кан Симеон не е поставил своя собствена. Ще добавим, че лицето на базиликата в Плиска на царя – покръстител е 30 м. Това число ни води до име на храма „Св. Арх. Михаил” – светец, съответен на шумерския Нанар и акадския Син със свещено число 30. Това би следвало да се очаква от княз Борис – Михаил.
Не бива да пропускаме появата на свещената мярка на Земята – метъра – наяве. Царят жрец Борис е направил огромен преход от който връщане няма. Това му е дало право да покаже свещената мярка.
Древната традиция намираме в имената на някои християнски храмове. Става дума за храмовете с име Св.София. Известни са ни седем такива. Най-известният е в Константинопол. Бизанс е тракийски град и тракийската традиция била спазена. Царският храм именували на основната функция на Хермес – носителя на Божествената мъдрост. След това, без да сме сигурни в поредността: в София, Несебър, Охрид, Киев, Новгород и Полоцк. Възможно е съществуването на такъв храм и в Солун. Всички тези градове, както каза екскурзоводът от Охрид Джоко Горшевски, са били столици и всички тези храмове са главни (катедрални) за града. Както казахме, Света София значи Божествена мъдрост. Под това име се крие пак Енки. Новите държави се строят на здрави основи и държавният – царският бог задължително заема полагащото му се място.
Колкото до Несебър, той е бил столица на тракийски цар. В Римската империя се ползвал с определена самостоятелност – там са секли златни монети. Гърците заселници му дали име Хелиопол – град на Слънцето. За царското значение на Слънцето казахме. До колко египетският Хелиопол е бил столица – трябват още съображения.
Средищната могила била храм на Ан (Тангра, Сива бога, Шива). Била осветена чрез хекатомба през десетия месец на 821г. по българския календар – вол.
През царуването на Кан Омуртаг има само една вол – година. Тъй като вол, бик са черти на Ан но и на Шива, считаме, че година вол е подходяща за освещаване на техен храм. Това ни дава основание да считаме надписите на двете колони синхронни. На едната е посочена датата, а другата дава същото време по подразбиране.
На Енлил е съответна година змия, което съвпада с първата част от името на владетеля – Омур (Умор). Така, че храмът на Дунава е бил свързан с царското име.
Храмът-могила е бил действащ около 45г. Това време е достатъчно за да се изгради неговата инфраструктура. Няма причина да мислим, че новите християни са се отнесли благосклонно към него. Могилата е била изравнена или най-малкото снишена. Но са останали неизличими следи. Кости от жертвените животни. Пътища. И най важното – имена, названия, легенди, предания.
Средищната точка е на 52,360 м. северно от Владетелската базилика (без да прибавяме грешката). Тя се намира между селата Богданци, Бърдоква и Ножарово. В близост до с Ножарово има две малки могили, които са първи кандидати за почетната роля.
Името на Ан ни дава характерни опорни точки : цар, бог, 60 (3600), вол. Намираме „бог” в Богданци. Бърдоква е име на цар, макар и ругателно. По-лошото е, че името е от скоро. Турското име на селото е Калъч Шарман. Не знаем още що е „шарман”, но „шар” е името на свещеното число 3600. Бърдоква и Ножарово са на един и същ паралел. Калъч е сабя, нож. В речника за чужди думи няма думата „сабя”. Значи, тя не е турска, гръцка, арабска, латинска. Ще покажем причасността й към храма на Ан.
Най-известния храм на Ан е в Хелиопол (Он, Ин). Храмът е известен с птицата феникс и с Бен-бена. Това е нещо като връх на обелиск. По-интересното е, че някои считат този божествен Бен-бен за железен метеорит с особена форма, обожествяван заради небесния си произход. Желязото от железните метеорити било познато. Даже имало специално име – БЯ. Но СА в много случаи означава нещо свещено. Композираме българската дума СА-БЯ – свещено желязо от небето. Двете саби не пречат на изгубения храм на Ан, по-скоро го легитимират.
Да видим как се отнася към проблема индо-европейският модел. Енки, Ан и Енлил стават Вишну, Шива и Брама. Но на Шива са присъши ножове. Трябва да се провери какви ножове са произвеждани в с.Ножарово.
Общото между Ан и Шива е:
-божество от началната тройка
-числа три и седем (като седмо небе)
-бик
-фалос (лингам)
-изгаряне и възкресение (прераждане)
-сабя
Ан се представя като колона или високо дърво (от там и сянка, а реката, която тече между трите села е Сенчовица). Множество дървета образуват гора. Но храмовата гора е и на лудият Шива. Нему е възложено да разруши светът в края на епохите. А лудо и гора звучи като „дели орман“. Ако последното е вярно, Кан Омуртаг е сътворил нещо голямо и трайно.
Това го има на терена и във непосредствена близост. От другите атрибути на страшният бог, най характерен е тризъбеца. Тая идея си струва усилията, защото всичко това е уникално за Европа.
Да отбележим, че едва ли са построявани в българските предели други три преславни храма. Съществуването на храм на Брама на Дунава е почти осезаемо.
Срещаме факти, които лесно се обясняват със храм на Шива южно от Исперих. В Историко-Археологическия резерват Сборяново открили статуетка на Буда. Но никой не публикувал находката (има данни за публикация в годишник на Разградския музей, който неможе да се намери никъде), тъй като тя не се връзвала с нищо от терена. По-нататък – статуетката преместили в Разградския музей, а сега се счита в неизвесност. Все-пак, едва ли на статуетката е имало надпис и може да си мислим, че е изобразявала човешка фигура в медитация. Едва ли научните работници са категорични в това – Буда ли е това или Шива. При лошо запазен предмет е невъзможно да се каже. Храм на Шива на три часа път пеша от мястото на находката обяснява статуетката като храмово произведение, вероятно от местен материал. За храма са правили статуетки, ножове. Храмовият комплекс Сборяново имал нужда от свещи – правили ги в с.Свещари. Ножовете и другите оръжия на богът-разрушител правили в Ножарово. Това е било преди по-малко от 1200 години.
Има нужда от още факти и съображения по такъв важен проблем
V. ПАМЕТНИЦИ. СИМВОЛИ. ХОРОСКОПИ
Крали Марко
Разглеждаме Крали Марко като небесен обект. Алексиев-Хофарт правилно се насочва към „мар” със значение на Слънце. Но освен Слънце, „мар” означава и светило, звезда. За небесното значение на Марко съдим от песента „Крали Марко губи силата си”. Там той е редом със Зорницата, Земята и желае да мери сили с Бога. Това дава идея за крупен астрономически обект. Губенето на силата ние свързахме с намаляването на блясъка. Само Юпитер отговаря на условието да си намалява блясъка на половина. Юпитер е на 5 а.е. от Слънцето, а Земята – на една а.е. Разстоянието Земя – Юпитер се мени от 4 до 6 а.е., т.е. се мени както 2 към 3. Блясъкът зависи от квадрата на разстоянието и се мени както 4 към 9. Народната песен визира намаляването на блясъка на горделивия Юпитер от 9 единици на 4 – малко повече от два пъти.
Получихме възможност да сравним Марко с Думузи. Той е Пастирът, Добър Юнак, оженил се за сестрата на Слънцето. Чий син е Марко? По българската именна традиция, представена в Показалеца на Л.Каравелов, първият син задължително се кръщава на името на свекъра. От песента „Последният бой на Крали Марко” научаваме за смъртта на син му Богдан. Следователно, Марко е син на Богдан – едно от имената на Енки. Както при тракийските царе и за Марко е потвърден правилният баща.
Венера като Зорница е известна като звезда-керванджийка. Това е название с две значения – води кервана и отделно – съпруга на керванджията. Юпитер играе ролята на керванджия и съпруг. Има и трети елемент – звезда лъжикерван. Далеч сме от мнението, че някой керванбашия ще се подлъже по Сириус (Ал Сира арб.) и ще вдигне кервана в късна доба. Но Сириус играе важна роля при небесния Крали Марко – това е неговият кон Шарколия. Древните източници посочват, че Сириус някога е блестяла на небето в продължение на 240 години като Слънцето. Най-бляскавата звезда е достоен кон за такъв ездач (Юпитер свети по-силно от Сириус). Ако се търсят астрологични положения – двете тела се доближават веднъж на 12г.
За пореден път се връщаме към песента „Вино пият 50 юнака”. Там Марко се кълне във „кон и в сабя”. Напразно дружината не му хваща вяра. Кон било кучешка нахрана – това е добра дефиниция на Сириус – алфата на съзвездието Голямо куче. Сабя било студено желязо – свещеното желязо от космоса като къс желязна порода милиони години се е реело из космоса. А там е доста студено.
Крали Марко се оказа нещо много важно. Като син и представител на Енки той носи сърцевината на българската държавност. Той е толкова българска държавност колкото да кажем Мадарския конник. Конникът е безспорен държавен символ. По дефиниция това трябва да бъде Таг – има – сад, бог Има – седи – на кон, т.е. конник. Ако поставим Марко върху коня му, съвсем на място е и кучето. Изследователите отбелязват, че то е от изчезнала вече порода особено големи кучета. На лице е формулата „кон било кучешка нахрана”. Лъвът е символ на Инана – Ищар –Венера. Хороскопът на Мадарският конник трябва да се търси в съединението на Юпитер, Сириус и Венера. Обратното положение на лъвът може би указва положението на Венера. Ако освен това търсим и година на змията, като предполагаме съществуване на змия на барелефа, то възможностите ще бъдат съвсем малко.
На скалата край Мадара е изобразен държавният бог, богът на владетеля – Енки. Това задължава всичко около него да бъде от държавно значение. Такива са всички надписи около барелефа. Това не може да бъде друг бог – Ан (Тангра) или Дионис, Митра, Аполон и пр., защото държавният бог е единствен като владетеля.
Още за владетелските функции на Крали Марко – ще ги потърсим в песента „Марко освобождава три синджира роби”. Поради военни занимания Марко не е ходил на църква три години. Затова се стяга на дълъг път – ще ходи в София, на Света Мария. Пита се защо му е на Марко да ходи толкова далече? Няма ли по-близо храм. Отговаряме си – има, но няма царски храм. Катедрален храм в София е бил „Св. София” и там Крали Марко е на мястото си. Наистина, има текст в песента „Не е близо на света София,\ да не турям сабля димиския,\ Марко има превърли душмани…”. Няма съмнение, че храмът е катедрален. На службата са били големците :”тамън било църква опущило,\ излезнали софийски кметове,\ наседали редом по столове…”. И така, Марко търси подходящия храм за сана си – царски храм. Храмовете с име Св. София по презумпция са царски. Но не само те. Ние считаме всяко от имената на Енки подходящо за име на владетелски храм.
Близо до София има друг владетелски храм. Това е Боянската църква „Св. Николай”. Строи я (преустройва) севастократор Калоян, царски братовчед. Той не претендира за трона. Изписани са образите на царя и царицата. Но не бива да се казва „местния феодал”. И царят е местен феодал. Калоян е от най-мощните областни владетели и е могъл да си построи владетелски храм. На името на Енки – в случая Боян. Името се запазило непокътнато и не като църква на Св. Никола (и Св. Пантелеймон), а църквата на Боян, членувано Бояна. Това е по правилото селището да взема името на храма, а не обратно.
Царят, построил Боянската църква е Селевкия от апокрифния летопис…
Царска символика.
Царската символика трябва да отговаря на особеностите на Енки. Така е и при Самуиловата династия.
От изследването на погребението на цар Самуил е известно, че той е бил облечен в златоткана дреха с извезани папагали. Много близо стоят папагал – петел – Птах. Има прецедент за такава символика във Византия. От двете страни на трона на василевса имало два златни пауна.
Косвено потвърждение за тази птича наклонност дава историята за Петър Делян. Той убеждавал възстанниците, че един храст неможе да храни два папагала, т.е. в едно царство няма място за два царя.
И така, символ на Самуиловата династия бил папагал.
Засега може да посочим няколко нови важни точки. Българското общество – кастово. Три касти, многобожие.
Българи – жреческа каста. Славяни – правещи курбан – и досега.
Владетел – цар-войн и цар-жрец. Почита Енки.
Преслав – столица от V в. Стар духовен център.
Стар храм – осветен от Ирник. Могила – храм на Ан. Зап. от с.Ножарово.
Храм на Енлил, като съименник на владетеля, осветен с хекатомба.
Двете колони – синхронни, 821г.10м. Двете страни на царската власт, неразделими по същност. Символ на българската държавност.
ПОКРЪСТВАНЕТО
Покръстватето на България е събитие от изключителна важност. Не става дума на замяна на една вяра с друга. Цялата организация на обществото се променя. И това няма как да не е било известно на царя-жрец. Това му е донесло благословии и проклятия. Йордан Вълчев отбелязва, че само в едно от 34-те села на Кулска околия кръщавали с име Борис.
Според нас голяма част от източниците за покръстването са манипулирани. Недостоверни считаме описанията на безпросветен мрак и жестокост до приемането на правата вяра. Считаме, че не са вярни хулите срещу княз Владимир Расате и жестокото посичане на 52 боилски рода. Според Бахши Иман „бояр” е висше духовно звание. Тогава боилите ще бъдат висшите духовници. Числото 52 показва броя на седмиците в годината и 52 боили ще значи всички висши духовници. Други не е имало. И дали са изклани заедно с родовете им?. Ами последващият „Златен век”? Кой написа за 10 години 10 000 книги? Това е невъзможно без жреческото съсловие, което пък вече е изклано.
Представяме си друга екзекуция. След години извели дворянина Чернишевски до ешафода. Прочели му присъдата и палачът му строшил сабята. Толкоз. Той вече не е дворянин. Не е член на съсловието, класата, кастата. На руски – „гражданская казнь”. Тъкмо това прави покръстването – заличава кастата на жреците! А кастата на жреците се наричаше „българи”! При това по-долните касти хилядолетия са се стремили да достигнат висшата каста. И изведнъж преградата паднала и всички се обявили за българи. Но не съвсем – за славяно-българи, защото третото съсловие – славяните знаело своя хал.
Покръстването сринало официално кастовото делене. На практика то продължило да се спазва на различни нива, та до днес.
Охридското езеро е природен феномен. Това е един Байкал в миниатюра. То се пълни от Преспанското езеро чрез множество подводни карстови извори. От него изтича р.Черни Дрин в центъра на Струга. В езерото има повече от 50 куб. километра прясна вода, годна за пиене. Преспанската вода е студена – около 12 градуса. Направо пускат касите бира във водата и не могат да ти предложат по-топла. До това място е манастирът Св.Наум. Легендата за него : Игуменът на манастирът орял. Дошла мечка и изяла единия вол (десния). Оплакал се игуменът на светията, а той му казал да отиде да оре. Вместо вол, впрегната била мечката. Тая картинка я има над манастирската порта като мозайка, но впрягът тегли кола.
Вътре, до прага на църквата има голяма звезда. Над метър големина, ново изпълнение. Преди да влезе в църквата, християнинът стъпва върху звездата, прекръства се. На излизане – същото. Тя не може да се заобиколи. Звездата е с 8 лъча. Ясно – мечката е Артемида. Като наследничка на Инана, тя има претенции върху планетата Венера. Артемида има брат близнак Аполон, а Инана – Уту. Картинката показва игумен – орач. Толкова ли го е закъсал тоя манастир, че дошъл ред той да бъхти земята.
Явно неговата нива е в полето на вярата. За свещеното значение на волския впряг знаем достатъчно. В случая впрегнатата Артемида се труди за тържеството на новата вяра. Тя би могла и да е убита. Но мъдрият Наум прави по-трудното. За всеки случай и за да се помни, християните постоянно тъпчат символа на богинята.
Може да се добави нещо и за потърпевшия вол. Оцелелият е Сакар – Енлил, той е свещен и не става за ядене. Волът Караман – Енки е изяден и това Артемида е свършила предварително.
Извод : Някога на това място имало храм на Енки. Една от функциите му била “бог на подземните сладки води”. На стотина метра от манастира се изливат 6 кубика в секунда изворна вода. Артемида завзема храма на Енки. След това идва Наум. Преди последната реставрация е имало осмолъчна звезда. Не са пропуснали да я подновят. Впрегнатата Артемида възприемаме като впрегнатите и жреци, които е трябвало да се преквалифицират на християнски свещеници. Това не е било технически трудно, защото те са били основно образовани и разбира се – грамотни. Но тук вече навлизаме в територията на по-старшия светия – Климент.
Наум преборил Артемида. Това е един от подвизите на друг светия – Св.Николай Мирликийски (Св.Никола). Той разрушил храм на Артемида (като Херострат). Негови храмове са построени върху разрушени храмове на богинята например в Мелник.
Климент е трябвало да се бори с божество от поне същия ранг. Но те не са толкова много. По всичко личи, че той се е преборил с Енки.
Охрид е бил първостепенен духовен център. Той е седалище на Архиепископията Първа Юстиниана. Охридският първосвещенник е имал власт подобна на папата. Наистина – за кратко. Но целият стар град е построен върху основите на църкви и хората го знаят. Тъкмо за това тук е пратен най-добрия ученик на Кирил и Методий. Това говори за наличие на храм на велик бог.
Охрид означава “златен” – равносилно на “божествен”.
В рамките на града са Охридските извори. За туристите – Билянините извори. Дебитът им е 3.5 кубика в секунда. Сега тече малко вода, защото са каптирани и околните села пият от там. До такива извори трябва да се очаква присъствие на Енки.
Езерото прилича на Байкал по своята фауна. Най-рядката му риба се среща само в двете езера. Байкал иде от рибата Бойгала – съпруга на Боян-Имен –Енки.
Катедралния храм на Охрид е Св.София. София е “Божествената мъдрост”. Енки пък е бог на мъдростта и това не може да се заобиколи.
Само в 7 града има храмове Св.София. И 7-те са или са били столици. (София, Константинопол, Несебър, Охрид, Киев, Новгород, Полоцк). Според нас с най-голяма вероятност храм на Енки е имало в Охрид. Главно доказателство за енкидство на храма ще бъде числото на бога – 40. То трябва да присъства в основните му измерения и даже в околната топонимия.
В Манасиевата летопис е спомената “Долната земя Охридска”. “Долната земя “ е на Енки.
Енки е учител на хората. Храмът му в Ериду е първият университет. Той учи и на земеделие. Единствения начин за даване на знания е обучението. Никакви други вълшебства и фокуси няма. Това дълбоко е проникнало в бита на народа. Същото прави Св.Климент. Основава Университет. За да надделее над стария бог той е длъжен да учи и просвещава.
В момента има археологически разкопки близо до църквата на Св. Климент. Обозначени са ями за вода, в които ритуално са се измивали свещенослужителите. Това символизирало двете райски реки. Питах – защо две? Отговориха – някъде са две, някъде четири. Но при Енки реките са две – Бурунана и Индигира, т.е. Тигър и Ефрат. Възможно е това да е бил храм на Енки. Върху него е построена църква, сега в руини.
Семейството на Енки определих като “чорбаджии”. За македонската фолклорна област най-характерно е “чорбаджийско хоро”.
Налагат се изводи.
Охрид е бил важен духовен център. Там е имало голям храм на Енки. На Западния бряг, до Струга има манастир на Св.Богородица. Там е бил храмът на Нинти.
Климент идва и е бил длъжен да неутрализира Енки. Просвещава 3500 ученици. Голяма част от тях са били жреци, та по всичко личи, че това са били курсове по преквалификация. С това никак не умаляваме неговия подвиг, защото по някога на ново се строи по-лесно. Но никой не споменава за избиване на жреци.
Там и в подобна обстановка, организирано е направено непризнатото до сега чудо-спасяването на старата вяра в дебрите на народните обичаи, обреди, бит, музика и т.н. Просто това е последната възможност това да бъде направено. Може това да е било част от сделката между царят и жреците (българите) за приемането на новата вяра.
ЕНКИ В НАРОДНАТА ПАМЕТ
В народната памет Енки съществува с много имена, по много причини и поводи, защото:
Енки е нашият създател. Той е нашият баща (Нане, Тате), а неговата сестра Нинти (Нана, Нанка, Нонка) е нашата майка. Ние сме се появили от неговото семе и носим неговите гени.
Енки ни е научил да се плодим и да се множим.
Енки ни е научил на металургия и затова носим неговото име.
Енки ни е дал астрономическите знания.
Енки ни е научил на земеделие.
Енки ни е научил на животновъдство.
Енки ни е дал календара.
Енки е Светителят, който е създал Учението за Великото Единство (ВЕД)
Енки е Боян (Имен), който създаде Учението за ДАО.
Този списък може да бъде много дълъг, И заради това ще се ограничим само с гореспоменатото. Но и това е предостатъчно, за да разберем кой и какъв е нашият създател.
