На 29.03.2008 година бе осъществена експедиция „Омуртаг”. Началният час беше в шест сутринта. За 18 часа бе изминат около 900 километров маршрут Монтана; Бяла; Търговище; Велики Преслав; с.Бърдоква; с.Малък Преславец; Русе: Бяла; Монтана.
В експедицията участваха: Георги Кръстев; Светлозар Рулински; Тодор Целов; Иван Виданов. Талисман на експедицията бе Даринка. Всички участници са от град Монтана, с изключение на русенлията Рулински.
Целта на експедицията беше да проследи 100 километрова отсечка по меридиана от юг на север. Да заснеме с GPS географските координати на три характерни обекта в началото, средата и края на отсечката. Да направи фото снимки на по-интересните обекти.
Начало е историческата крепост Велики Преслав.
Средата на отсечката е на 50 километра по посока север, в околностите на с.Бърдоква.
Крайната точка на отсечката е на около 100 километра от Велики Преслав в околностите на с. Малък Преславец, до брега на река Дунав.
Задачата на експедицията е да събере данни, на базата на които да се направи оценка за верността на твърдението на Омуртаг, че по негово време и по негова заповед е измерена земята.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА
ИЗМЕРЕНИ ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ
А. Велики Преслав: с.ш. и.д.
Златната църква – 43о 08,536/ 26о 48,792/
Олтара – 43о 08,535/ 26о 48,805/
Езическият храм – 43о 08,580/ 26о 48,807/
Дворцова базилика – 43 08,733/ 26 48,786/
Дворцов манастирски
комплекс – 43о 08,951/ 26о 48,437/
Б. с.Бърдоква (среда ): с.ш. и.д.
Изход северен – 43о 36,983/ 26о 48,876/
До горичката – 43о 37,402/ 26о 48,792/
Табела ”Общ. Самуил” – 43о 37,437/ 26о 48,437/
В. с. Малък Преславец: с.ш. и.д.
Пристанището – 44о 05,938/ 26о 49,754/
Градището – 44о 05,867/ 26о 49,710/
Високото било – 44о 05,437/ 26о 49,710/
2. СНИМКОВ МАТЕРИАЛ
А. – Велики Преслав
Дворцовата базилика
По средата на отсечката край с. Бърдоква
Пристанището на с. Малък Преславец
Подбрани са снимки на обектите, които са близко до най-вероятните опорни точки, послужили на Омуртаг за измерване на радиуса на земята. Останалият снимков материал е даден като приложение.
АНАЛИЗ НА ИЗВЕСТНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Съобщението на Омуртаг
Кана Субиги Омуртаг оставайки в стария си дом направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20 000 оргии и до Дунав са
20 000 оргии. А тази могила е преславна. И като измериха земята направих този надпис.
Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека който се е родил последен гледайки това да си спомни този който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг Кана Субиги. Бог да го удостои да живее 100 години.
Надпис на Омуртаг върху колона
от църквата ”Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново
Друг надпис за измерване на земята не се е запазил, т.е. това е уникат.
Надписите на Омуртаг върху колоните от църквата Св.Четиридесет мъченици във Велико Търново (колона 1) и с.Чаталар (колона 2) може да се разглеждат като утвърждаващи различни функции на владетеля. На колона 2 става дума за “стан”, “малък стан”, “войска”, врагове. Тук владетелят е войн, за който е от значение да “тъпче императора”.
Важните владетелски функции са “цар-жрец” и “цар-войн”. Строителството също е важно (особено строеж на храм), но все-пак в морален план. Натъкваме се на възможността да разгледаме горният надпис като утвърждаващ правата и достойнството на царя-жрец. Ако е така, то дом за жрецът ще бъде неговият храм. Този стар храм едва ли трябва да се търси в столицата Плиска, която няколко години преди това е поругана и опожарена от Никифор.
Двата надписа са близки във времето и палеографските различия може да са породени от различния им характер. По-старите форми стоят добре в надписа на жреца. Това е отбелязано и от изследователите – по-стари езикови форми има върху колоната от храма във Велико Търново.
Подобно на владетелите в Междуречието, Омуртаг съобщава, че е съградил нов храм. Но не това е най-важното. Той съобщава, че е измерил Земята! Вероятно, това са правили преди него царе и фараони, но не са ни известни техни надписи за подобни дела.
Непосредствената цел е “да се уточни мярката”. Подновената мярка ще заздрави властта на царя, подобно на “нов огън”. Мерките са дадени от боговете и с това действие владетелят демонстрира мъдрост и дързост да осъществи божествен акт. Косвено това говори за разполагаемият научен ресурс.
Такова измерване два века преди н.е. прави Ератостен. Идеята е, че ако знаем географските ширини на две точки лежащи на един меридиан, можем да пресметнем дължината на отсечката между тях. Като знаем разстоянието и ъгълът между тези две точки, лесно можем да пресметнем радиуса на земята, което означава, че сме измерили земята
Според известната информация, Ератостен направил измерване с 10% грешка. Това едва ли е вярно, тъй като с достъпни средства Земята може да се измери с не повече от 5% грешка. Земята е измервана хилядолетия преди Ератостен при нищожна грешка.
За Измерване на Земята пише в книга на Йов. “Кой измери Земята и каква й беше мярката? Кажи ако знаеш”.
В книга на Енох е описан начинът на измерване. На ангели се дават въжета и те отлитат на Север, да мерят. На Север, значи по меридиана. Изводът е, че така е мерил и Омуртаг.
След като Омуртаг е пратил хора “да измерят земята”, той е трябвало да избере още една точка от меридиана на “преславния” си храм. Това трябва да е новия, също “преславен” храм. Оказва се, че и могилата по средата също е “преславна” (всеславна).
Какво прави един обект “преславен”?
Кузман Шапкарев дава сведения за правенето на курбан. Това е празник на семейство, на еснаф или на цялото село. “Курбанът, службата както и наречена “слава” водят своето потекло от един и същ корен, от езическото време, когато хората вярваха и почитаха много богове…”. Под черта намерихме текста ”В Призрен в подобни случаи на “служба” или “слава”, когато гостите пият здравица, казват “У славу за Никифорову главу!””.
Имената на този обряд (в същинска България – курбан, в Македония –служба и в Сърбия – слава) в основата си са неща присъщи на храм, в който се служи на боговете, в който се славят боговете и им се поднася курбан (жертва). В призренската наздравица курбанът е “Никифорову главу”.
Надписите на Омуртаг са правени когато чашата-череп е била още нова. По-интересното е, че за главата на великия грешник се е запазил спомен в сръбска среда.
Омуртаг мести войска срещу гърци и славяни, т.е. срещу християни и славяни. Християни и славяни са понятия от една и съща, верска категория. Славяни са “които славят” (служат, принасят жертви). От друга страна, през 19 в. “гърци” е синоним на “граждани”, а другото е “селяни”. Може да направим паралел между скитският цар и Омуртаг. Първият води битка – истинска или демонстративна – с представителите на кастата на производителите (Херодот). Вторият опълчва войска срещу селяните и гражданите, т.е. срещу производителната част на обществото. И двамата владетели декларират властта си над третата каста, което не значи, че я унищожават. Прочие “премести войската срещу гърците и славяните” трябва да се чете “цар на гърци и славяни” и още по-добре “ цар на българи и гърци “.
Трябва специално да отбележим, че двата разглеждани надписа не са “строителни”. Строежите са на втори план. На колона 2 е надписът на царя – войн. Целта е в него да се докаже владетелят като безспорен господар на войните и от друга страна на занаятчиите и селяните. Надписът на колона 1 е свидетелство на царя – жрец. Той строи нов храм, но основното е меренето на Земята. Омуртаг е имал основание да го поиска – вероятно да реабилитира поруганата от Никифор вяра. Имал е и достойни изпълнители на дръзката си заповед.
Двете колони имат взаимно допълващи се надписи и много добре биха стояли една до друга. Тази картина се наблюдава в Търновския храм. Иван-Асен е направил надпис на цар-войн. Четири столетия след Омуртаг той заявява правата си на владетел. Естествено, няма как да бъде първожрец в християнска среда и тук на помощ идва по-старата колона. Освен че е пример на старата вяра, тя подсилва значението на новата. Съхранението на надписите е чудо. Царската черква била обърната на джамия, недостъпно място за гръцките попове.
За определяне на мястото на храмовете на Омуртаг водещо е определението “преславен”. Разшифроваме го като “храм, където се служи на боговете, където се славят боговете и където в чест на боговете се извършват големи жертвоприношения. От тук следва, че и на могилата по средата на храмовете са извършени такива ритуали.
Има две селища с подобно име – Велики Преслав и Малък Преславец. Първото е съществувало по времето на Омуртаг със същото име. Второто е получило името си след Съединението. Предполага се, че в този район е била резиденцията на Светослав Киевски, според писма до майка му.
Възможно е историческата памет на жителите на селото да е запазила споменът за връзката му с Велики Преслав и поради това са предложили да се възстанови древното име на селото. Малко е вероятно да има случайно съвпадение както на имената, така и на меридиана. Подобен прецедент виждаме в имената на съседните с.Караново и с.Крумово в Южна България. И двете села носят името на Кан Крум. Те са решили спора като едното село е взело рожденото му име Крум, е другото е взело възшествено му прозвище Каран.
Това предположение твърде добре обяснява защо Светослав Киевски е избрал точно това място за своя резиденция. Ами това е било резиденция на българските царе. Някои български учени считат, че преславният дом на Дунав, споменат в надписа, е лятна резиденция на Кан Омуртаг. Какво по-добро място за Светослав Киевски.
Сигурно е, че в Малък Преславец през 1948г. са правени археологически разкопки. Търсен е, но не е намерен дворец. Може би щяха да открият храм, ако са търсили. В развалините на Градището, на 3.5 км. Северозападно от селото е намерена плоча с надпис за войната на Крум с Никифор. Понастоящем това място е притегателен център за бракониери, контрабандисти и иманяри.
Налага се да отговорим на въпроса : „Какво става през лятото на 811г., че след това следват толкова много събития, със запазени до днес документи?” Никифор Геник начело на мощна войска преминава Балкана, отблъсква два слаби отряда и завладява столицата Плиска.
Освен че опустошил града, той извършил нечувани злодеяния. Събрал децата на първенците от околността и заповядал да ги стъпчат със диканя. Използвал волският впряг – символ на върховните богове Ан, Енлил и Енки, на свещено място – гумното, върху житни класове – всичко това е неприкосновено колкото хляба. Защото било по жътва – началото на м. Юли. И как небето е изтърпяло подобно светотатство?
Може би императорът е поругал боговете, защото се е изживявал като кръстоносец. Искал да покръсти варварите, а целта оправдава средствата… Обаче войската му не била толкова цивилизована. Нормално е войниците да си помислят, че греховете на водача падат и върху тях и че наказанието е близко. Последвала разплатата на 26 юли. Малцина стигнали до Цариград, но и те продължили да измират – било от раните си, било от преживяния шок.
Много важно е било да се провери дали Земята не е пострадала. Дали всичко е на мястото си. Изглежда е имало астрологични причини царят-жрец Крум да не може да извърши ритуалът веднага. Той само обковал черепа на грешника и започнал пир.
Така или иначе, двата пункта с преславни имена лежат на един и същ меридиан 260 49/ и. д. Това много добре подкрепя нашето начинание (или много добре ще ни заблуди). Следвайки пътя на древните геодези, трябва да търсим и средищната могила върху същия меридиан. В надписа изрично се казва, че след като е измерено разстоянието между крайните точки, допълнително са
измерени отсечките “от средата на могилата” или “от самата среда” до крайните точки. Това е указание, че е мерено точно.
Нашето предварително мнение е, че грешката на старото измерване не надвишава 1%. Разстоянието между двата храма предполагаме между 107 и 104км. За по-голямо разстояние пречи Дунав, а по-малкото много ще отдалечи храмът от реката.
Все още не знаем колко е голяма “оргията” на владетеля. Тя очевидно ще е по-голяма от атическата – 178см., както и от царската – 211см. Но ако разстоянието се окаже 105км., то оргията на Омуртаг би била 2,618 м. Това число е твърде интересно, защото е квадрат на златното сечение (1,6182 =2,618).
Това значи, че царският лакет плюс Омуртаговата оргия са равни на дължината на окръжност с диаметър 1м. Така оргията на Омуртаг е равна на 5 царски лакета, където царският лакет е равен на една шеста от дължината на окръжност с радиус 1 метър, или 52,36 сантиметра.
Сравнението на царската оргия с оргията на Омуртаг води до извода, че те имат един и същи произход – окръжност с диаметър 1 метър. Разликата е, че вместо на 5 царски лакета, царската оргия е равна на 4 царски лакета.
Разстоянието от могилата до храмовете става 100 000 царски лакета (20000 омуртагови оргии, или 25000 царски оргии) Това говори за предварително размерване на град Преслав спрямо по-стария Преславец.
Има сведения за предварително (преди Омуртаг) размерване на Българските територии. Прието е, че Плиска е строена от Аспарух. Същевременно тя е сред полето, без каквато и да било обосновка. Но тя е на 40000 ц. оргии от Дръстър и Малък Преславец. Двете разстояния определят точно нейното място. А районът на Малък Преславец е обитаван от хилядолетия. Това го доказват оставените следи. Основната особеност на брегът на Дунава е блатото. Но там не мирише на блато! То е подхранвано от мощен подземен източник и е основен вододаен обект за района. Тук следва да е бил развит култ към Енки като бог на блатата и сладката вода.
Много станаха стотиците. Двата надписа са от по 100 думи. Пожелания за 100 години живот. Две по 100000 лакета. И още две хекатомби. От първата имаме старият преславен храм.
Ние се отказахме от начален пункт Плиска и познатите мерки. Причините бяха съществени – земята не се мери в произволни посоки. За нас “варваринът” Омуртаг е просветен владетел, носител на древна духовност и древни знания и практики. Мадара не може да бъде главен духовен център. Тази роля е присъща на Велики Преслав.
Омуртаговата оргията от 5 царски лакета би трябвало да е показана в колони и строежи. Размерите на най-голямата култова сграда във Велики Преслав – Владетелската базилика – е 21 на 47.5 м., което е 40 на 90 царски лакета. Предполагаме, че 90 е замислено като 40 + 50. Това са божествени числа на Енки и Енлил (Св.Никола и Св.Иван). Площта на храма е 40 х 90 = 3600 кв.л.(около 1000 кв.м.) Това е квадратът на бройната единица 60, свещеното число но върховния Ан, а в астрономически смисъл е периодът на обиколка на планетата Нибиру около Слънцето в земни години т.е. годината на боговете, наречена сар. В омуртагови оргии размерите са 8 на 18. Произведението е 144 – квадратът на небесната дванадесетица. Независимо кой е строителят на големия храм, виждаме строга приемственост между старата и новата вяра.
За използване на единици мерки, различни от общоприетите, пример дават изследванията на Таньо Танев и Ангел Манев в гробницата на могилата “Голяма Косматка”. Те стигат до извод, че строителите са използвали мярка равна на 550 мм. Тази мярка е близка до царския лакет в рамките на 5% грешка и е възможно да е получена от самостоятелно измерване на Земята от строителите на могилата.
Изчисляване на разстоянията
За начална точка избираме Дворцовaта Базилика във Велики Преслав. Този избор е най подходящ, защото тук се извършват всички свещенодействия, включително курбан, служба или слава. Тя е строена върху стар храм; тя е до резиденцията на първожреца (патриарха) и добре се вписва в ограниченията
За крайна точка избираме Високото било, което е непосредствено до Градището в с.Малък Преславец. Както вече казахме, този обект е свързан с името на Кан Крум. Освен това, има предположения, че тук е била лятната резиденция на Омуртаг.
Координатите на двете точки са следните:
Дворцова базилика – 43o 08,733/ 26o 48,786/
Високото било – 44о 05,437/ 26о 49,710/
Разликата между двете географски ширини е 56,704 (минути)
44о 05,437/ – 43о 08,733/ = 56,704/ (минути)
Разстоянието между двете точки е:
56,704/ х 1,851852 = 105,010 км.
Точната дължина на 40000 омуртагови оргии е
104,720 км.
Разликата между двете стойности е
105,01 – 104,72 = 0,629 км.
Отклонение между стойностите
(0,629:104,720) х 100 = 0,60%
Изчисляване радиуса на земята R
– Разликата φ между географските ширини на двете крайни точки е 56,704 ъглови минути,
или φ = 0,0165 радиана.
– Разстоянието между двете крайни точки е
Δ = 105,010 км.
– Отклонението в географската дължина (0,924 минути) е пренебрежимо и не влияе на крайния резултат.
Трите величини са свързани с уравнението:
Rφ = Δ следователно R = Δ/φ = 105,01/0,0165 = 6364,24 км.
Последният резултат бележи края на измерването на земята от Експедиция „Омуртаг”. Резултатът в сравнение със съвременните данни е отличен.
Оценка на резултатите и изводи
А. Общата оценка на получените резултати е впечатляваща. Няма съществени различия с информацията от изворите. Логиката на връзките между обектите и събитията е непротиворечива. Всички факти, измервания и изчисления са свързани в единна и непротиворечива схема.
Б. Отклонението на измерените величини е пренебрежимо по отношение на теоретическите.
В. Потвърждава се възможността Омуртаг да е имал познанията и средствата, за да осъществи измерване на земята.
Г. Омуртаг е знаел, че земята е кълбо.
Д. Омуртаг е познавал царския лакет като първична мярка за дължина.
Е. Оргията на Омуртаг е уникално явление, което трябва да се обясни.
Ж. Омуртаг е познавал метъра като божествена „мярка на мерките” за дължина, но като смъртен човек не си е позволил да го ползва. Тази констатация не е в противоречие с появата на метъра в ново време. Вместо да се отрича възможността за съществуването на метър в древността, по-добре е да се търси историческа връзка с метъра от новото време.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мисията на Експедиция „Омутраг” е успешна. Поставените задачи са изпълнени в пълен обем. Целта на експедицията да докаже, че Омуртаг е измерил земята е постигната. Този факт е в пълно съответствие с надписа върху колоната от църквата ”Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново.
12.04.2008г. Инициатори на експедицията:
За МОНТАНА инж. Георги Кръстев
За РУСЕ Светлозар Рулински
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ИНДОАРИИ
Светлозар Рулински
Старият вълк
Ще разгледаме кратка приказка от Хасковско (БНТ т.9, с.167). Съставителите на антологията “Български фолклорни приказки” намират, че тя съдържа родова памет. Според нас това е точно така. Затова ще се помъчим да извлечем съществените елементи от нея, дори да се наложи да “нарушим” нечий запазен периметър.
Старият вълк трудно намирал храна. Млад вълк чул оплакванията му и предложил помощта си. Тръгнали заедно. Старецът бил предпазлив: “Постой, синко, нещо ша та питам. Ти от кои си, от карамановци ли си, или от дардахановци?”. Младият казал, че е от дардахановци. Това не успокоило старият вълк. От опит знаел, че “дардахановци са калпави и тяхната работа е калпава”. За съжаление, това много скоро се потвърдило. Без много да му мисли, дардахановеца грабнал яре от едно стадо, но овчарят усетил, викнал на кучетата и те подгонили крадеца. Младокът изтървал ярето, а на всичкото отгоре побягнал към мястото, където чакал стария. Кучетата усетили по-слабата жертва и си изкарали яда тъкмо на стария и гладен вълк. Все – пак той се спасил, но с нахапан кожух.
До тук стана ясно, че :
Има два вълчи рода. Не е ясно дали има други родове освен двата, но поне в разглежданата месност, регион и пр. няма. Това е значението на съюзът “или”.
Представителите на двата рода видимо си приличат.
И двата рода са “престижни” и не е срамота да се назове собствения род.
Не е ясно от кой род е старият вълк, въпреки изразените симпатии.
Скоро на помощ се притекъл млад вълк от карамановския род. Той постъпил хитро. Проследил слизащ от планината “дахлия” – грънчар, който бил натоварил магаре с грънци. До тях припкало магаренце. Вълкът започнал да заиграва магаренцето – търкалял се в пепелта, подскачал – докато добичето изостанало. Тогава караманеца скочил и прегризал гърлото на магаренцето. Оставил го на място и продължил да следи грънчаря. По някое време дахлията спрял, оставил натовареното магаре и се върнал да търси малкото. Намерил го мъртво, а докато се върне, вълкът убил и голямото магаре. Нещастният човек зарязал грънците, метнал самара на гръб и си отишъл.
Старият вълк се нахранил и тук в края на приказката с изненада научаваме какви са последствията. А именно :”По това, старият вълк ходел та хвалел карамановския род и приказвал на хората, че кога се женят или зимат за дома си чираци, слуги и слугини, то да гледат да бъдат от карамановци, а не от дардахановци!”. Приказвал на хората. Неусетно двата вълчи рода се очовечиха.
Връзката вълк – човек, колкото и да говорим за тотеми е далечна. Все-пак във фолклора има случаи на замяна на вълк и змей, а от змей до човек е по-близо. Имаме предвид връзките змей и мома, змеица и момък, сватби между тях и пр.
Важна информация по въпроса намираме в летописа на Джагфар. На езика на волжките българи, вълк е „маг”. Но българите са наричани „маги”. Освен това „влъхви”, а това е съвсем близо до „бълг” и „вълк”. По-ясно става твърдението, че Боян Мага можел да се превръща във вълк. Това го можел и певеца Боян от руските летописи. Тавтологията е очевидна. А заглавието на приказката става „Стария маг” или „Стария жрец”…
До тук имаме основание да гледаме по-широко на понятията Караман и Дардахан. Те очевидно са полярни. Това дава голямо удобство на изследователя, защото получените резултати за единия полюс може формално да се прехвърлят към другия полюс с обратен знак. От друга страна, поляритетът е частичен и т.н.
Докато за Дардахан на този етап не може да се каже нещо съществено, за Караман има доста информация.
Караман – бивол
Караман – кучка (от песента на войводата Кръстю Асенов)
Караман – сорт круши
Караман – име на държава, име на нейния владетел, българско име.
Близо до нашата цел е първото значение. Защото от книгата на Б.Илиев “Железният баща – Демир баба ” научаваме, че Железният баща имал желязна кола, в която впрягал своите биволи – левия Сакар и десния Караман. Впрягът като опозиция, дава понятие, полярно на Караман. Връзката между Сакар и Дардахан не е видима, но за сега те са в равностойно положение спрямо Караман. Освен това приказката за стария вълк е от Хасковско, т.е. близо до Сакар планина.
Биволите на Железният Баща не са равностойни. По-силен и по – работлив е Караман, а Сакар обичал да се излежава в локвите и да мързелува. Лявата му позиция във впряга се съгласува с “ляв – левак” като синоним на несръчност и до някъде “калпавост”. Известно ни е, че левичарите имат двигателни предимства пред “десничарите”, но мълвата не го признава. Към дардаханската страна се прикачат “по-слаб”,”мързелив” и “ляв”. Обратната страна получи “силен”, “работлив”, “смел” и “десен”.
Още информация получаваме от песента “Момче води керван”, записана в Шуменско. Момчето води керван от 500 коли, които возят “бейлик жилязо”. Колата му е желязна и при това биволите му се казват Сакар и Караман. Това е точно копие на впряга на Железния Баща, но има още нещо. Момчето се обръща към биволите със “Сакарчо, русчиченино и Караманчо, ямболченино”. Животните са от различни места – Русе и Ямбол, които са разположени точно по оста “север-юг”. Получихме още една важна опозиция за разглеждания дипол.
Характерното “север-юг” се открива и на държавно ниво при държавите Грузия и Караман. Известно е, че Караманската държава е възникнала в района на ез. Ван, а това е южно от Грузия. Но старото име на Грузия е Сакартвело! Ще затворим веригата от разсъждения, ако вземем предвид изписването на Грузия като Georgia (Гурджи). Сакар и Георги – но това е също като русенския бивол Сакарчо. Защото северно от Русе е Гюргево, а до скоро те са били един град.
Направеното до сега е недостатъчно за определянето на Дардахан, въпреки че разкрихме доста негови черти. Налага се да претеглим нещата с божествена мярка.
Ще приемем, че Сакар и Караман са могъщите синове на върховния шумерски бог Ан – Енлил и Енки. Ще приведем част от нашите основания за този преход. Наследник на Енлил е Нинурта, който е главен змееборец в шумерския пантеон. Освен това той има прозвище “ураш” със значение…”орач”. Но това е и значението на думата “Ге-орг” – обработва земята.
– Енлилската посока е “север”, а земите на Енки са на “юг”. Това е спазено при Сакар и Караман.
За да открием кой е Дардахан, трябва да направим още един преход. Но той е съвсем приятен, т.е. индоевропейски. Няма как да бъде по-индоевропейски, защото се отнася до най-съкровения индийски епос – Махабхарата. Главните герои на епоса са петимата братя пандави – синове на Панду. Те са аналози на петимата синове на Енки. На тях противостоят 100 – те сина на цар Дхритаращра – кауравите. Не търсим връзка между думата “каурави” и “каури” т.е неверници. Епосът се води от страната на пандавите, а злодеите са каурави. Числото на кауравите еднозначно води до Енлил. Това е удвоеното му божествено число, той е назоваван “бог на 50-те”. Водач на кауравите бил Дурьодхана. От това име и Дардахан разлика не се забелязва. Дали може да се прехвърли всичко, което намерихме за дардаханския род в двора на кауравите? Очевидно може, защото индийския епос ги представя като завистливи, пакостливи с една дума – калпави.
Друго име на Дурьодхана е Суьодхана, което също не звучи ласкаво. Дурьо и Сульо са обидни прозвища. Но те ни дават възможност да разберем каква е тази братоубийствена война в която няма победител. След фаталната битка при Курукшетра остават живи само петте братя пандави.
Битката ни засяга, защото съюзници на кауравите са били и царете на Балхара, от където извеждаме нашите предци. Българите са наричани още брамани и това е важно. Защото свещеното е считано за „ляво“, за разлика от „дясното“, с което се свързва кастата на военните (кшатри). В битката между браманите и кшатрите, между „лявото“ и „дясното“ неможе да има победител.
Още един наглед дават двамата братя Кришна и Баладева. Кришна е участник в битката на страната на пандавите. Въпреки божествения си произход, той е колесничар на Арджуна, третия син на Панду. Името му означава „черен“, „хубав“ и бил въплащение на бог Вишну (Енки). Значи, Кришна поддържа кастата на военните, кшатрите.
Баладева (или Белобог), Баларама е продължител на шестото превъплащение на Вишну. /Става дума за Паршурама – Рама със секира. Той бил браман с предназначение да погуби кшатрите. Казва се, че той изчистил земята от кшатри три по седем пъти./ Ще добавим, че главният храм в гр.Бяла Русенско е Св.Георги.
Оказа се, че кошмарната битка при Курукшетра е апотеоз на противопоставянето между брамани и кшатри. Между лявото и дясното, между бялото и черното и по дефиниция е патова.
Да се върнем към приказката. От достигнатото ниво на разсъжденията убитите животни не са случайни. Животни – спътници на Енки са козата и магарето (конят). Вероятно не е случайно, че енлилският вълк не успява да “принесе в жертва” ярето, а вълкът от рода на Енки няма проблем с магарешката жертва.
Това изследване няма за цел да проследява движението на народите, а само някои културни връзки. Вярно е, че не се съгласува с общоприетите времеви граници, но едва ли това е смъртен грях.
Може да се направи опит да се свържат директно приказката и Махабхарата. При това трябва да се откажем от значението на жертвените животни и вероятно от още няколко закодирани символа. Но защо да се отказваме от общочовешкото шумерско наследство?
Двойката Кришна – Баладева е неразривна от Вишну. Налага се да се спрем по-обстойно на тях.
В началото са два косъма. Когато появата на двамата герои става наложителна, Вишну откъсва от себе си един чер косъм, а от Шеша – бял косъм и ги дава на своите помощници. Белият змей Шеша служи за ложе на Вишну и е част от неговата същност (Шеша – това съм аз). В индийските източници следите на космите се губят. Но тук става дума за Вишну – Енки и нуждата от божествен косъм намираме единствено заради божествените гени в него. Извличането на ДНК от косъм е рутинна биохимическа операция. Кришна се счита за осма аватара (превъплащение) на Вишну. Сега имаме ориентир – как може да се осъществи това превъплащение. Очевидно помощниците на Енки са били наясно с нееднократно използваната генна процедура. Следващата „инженерна” намеса откриваме при по-големия от братята. Той бил преместен от утробата на майка си в утробата на втората жена на баща му. Не е ясно на каква възраст е бил плодът. За сега успешно се инплантират оплодени яйцеклетки.
Допускаме помощниците на божеството да са били по-напред в това изкуство.
Ще разгледаме многобройните разлики между двамата братя. В началото са черното и бялото – по цвета на началния косъм. До косъм ни води името на един от главните славянски богове Велес или Волос. Той е бог на добитъка, богатството, мъдростта, но и антагонист на Перун. В Киев стълпът на Волос е бил в подножието на хълма, което неправилно се тълкува за по-нисък ранг. Навсякъде царете са имали Енки за свой главен (ако не единствен) бог. Символ и име (йероглиф) на Птах е плитката. От плитката на Шива изтича свещената река Ганг – водата е стихия на Енки. Народното име на звездния куп Плеяди (съзвездие Бик) е Власци. Тъй, че божествените косми намираме и на небосвода. Значи : за да се възпроизведе, Енки дава генетичен материал, но и своето име.
Различията между Баладева и Кришна ще подредим в таблица:
Произход бял косъм чер косъм
Поредност първи (голям) втори (малък)
Занятие земеделец пастир
Кожа бяла синьо-черна
Дрехи сини жълти
Оръжие плуг, мусала копие
Епитет защитник обичащ крави
Посока ляво, горе дясно, долу
Страна Север Юг
Протежета брамани кшатри (войни)
Прототип Нинурта Думузи и Нергал
Навици пие вино ––
Инструмент –– свирка
Семейство моногамен полигамен
Смърт без насилие стрела в петата
Следват имена на по-големия брат по Ст.Наливайко:
Балвир – могъщ богатир
Баларама могъщия Рама
Баладева могъщия бог
Балабхадра могъщ с благо
Санкаршан орач
Халадгара плугодържец
Халаюдга въоръжен с плуг
Мусалаюдга въоръжен с мусала
Лангулин плужен
Таладхваджа с палма на стяга
Мусала е чукало за стриване на зърна – земеделско оръдие. Другите известни ни значения на името на Балканския първенец „място за молитва” и „близо до аллах” може да се изведат от основното, а обратното е невъзможно.
От Санкар-шан директно стигаме до Сакар планина. Свещеното „сакар” е намясто до браманския поддръжник. Върхът на една от най-ниските планини в България – Вишеград (864м.) е съзвучен с Вишну. От върха извира Левковска река. «Левко» на гръцки е «бяло». Другото име на планината е Бранница. Браната е основно земеделско оръдие, но и средство за защита.
На север от Киев имало голяма крепост с име Вишеград (резиденция на българската княгиня Олга). Тя защитавала столицата от тази опасна посока. Считаме, че има връзка между свещените понятия „сакар” и „Вишну” със свещената за японците вишня сакура.
Търсим на Юг следи от по-малкия брат. Долу, близо до Марица е печално известното село Черномен с друго име Чермен. От Чер-мен лесно се стига до Кара-ман. А „кришна” значеше „черен”.
Рила планина свързваме с Енлил. На първо място, защото тя е най-свещената наша планина. Най-личният български светец Св.Иван Рилски е с Енлилско име. Видяхме, че планинският първенец носи името на оръжието на Баладева (Белобог). Самият герой намираме като Перун (Пирин) в непосредствена близост. Той противостои на Велес и значи е или
Енлил, но по вярно Нинурта – Баладева. Тук е и жената на малкия брат – Мальовица. Силно са ограничени обекти с имена водещи до Вишну – Кришна. В рилските езера е греховно да се къпе добитък. В народните вярвания е забранено да се зарибяват езерата.
Името на героя носи и град Пловдив – Пулпудева – Баладева. Най-северното пловдивско тепе – Небет тепе на всички езици значи „защитник”.
Ще покажем няколко важни индоарийски понятия : Варна, Пловдив, Бяла, Мусала, маждрак (важдра), вир (от vira – вода), чарк (чакра), станеник (главен на своята каста (варна) в селището.
Неочаквано се намериха важни паралели между Кришна и Ахил. И това не е само прословутата стрела в петата.
Кришна и Ахил
Създаването на двамата герои (полу-богове) е с точно определена божествена цел. Кришна трябва да възстанови справедливостта (да убие зъл демон). Ахил трябва да бъде основен герой във война, която да намали броя на хората, които пречат на майката Земя. В двата случая основна е ролята на върховният бог. В гръцката версия Зевс е прадядо на Ахил (и баща на Елена). Двамата са участници в двете най-подробно описани войни на древността – при Курукшетра и Троянската.
За изпълнение на мисията, всеки разчита на създаден заедно с него антагонист. За Кришна, това е брат му Баларама, а за Ахил – Елена.
Епохата на двамата е кон и колесница като основно бойно средство. Металът е мед (бронз). Ахил е сам в колесницата. Кришна е колесничар на най-великия войн – Арджуна. Ако името значи «сребърен», то ще обясни защо Ахил е светъл и русокос.
Около и след раждането на двамата има божествени намеси, свързани с оцеляването им.
Двамата са музиканти. Учител на Ахил е най-мъдрият кентавър Хирон. Последният е син на Кронос (Енки) и майка океанида, мъдър и безсмъртен. Със свирката си Кришна омайвал пастирките, особено любимата си Радка.
Кришна е с изявена полигамия – има 16100 жени. Ахил се е старал според силите си, когато в женски дрехи се крил при дъщерите на цар Ликомед. Една от тях (Деодамия) ражда наследникът му Неоптолем. Това е безспорно царско име, доколкото съдържа „Пта”.
Народът на Кришна е „ядави” и с друго име „данави”. Мирмедонците на Ахил се губят от сцената, но остават данайците, точно покриващи данавите.
Кришна умира от стрела в петата, изстреляна от разсеян ловец (мислел, че стреля по елен. Елен, сърна на турски е «караджа», което е близо до черното. Основният епитет на Ахил е «бързоноги».). Не се коментира, защо и колко е смъртоносна раната. Коментарите идват при Ахил и на Парис са му нужни още две стрели, за да го умъртви. Очевидно вторият разказ е по-нов.
Причина за смъртта им е майчина клетва. Ахил е прокълнат от Клитемнестра, заради смъртта на Ифигения. Майката на кауравите проклина Кришна и народа му.
След смъртта си двамата са почитани като богове. За Кришна е известно. В молитвите „Харе Кришна” «Харе» е Вишну. На Ахил строили храмове за разлика от другите участници в голямата война.
Цар Самуил завладял мощите на Св.Ахил и ги положил в своя владетелски храм край Преспа. Тъй като той търси международно признание, новостите са задължителни за новата династия. Следователно, не всички мощи са вършели работа на царя, а мощи на светец, производен на Кришна – Енки. Така новата династия и държавата стъпват на безспорна здрава основа.
И така, връзката между пастирите Кришна и Думузи е явна. Но Думузи преминава в християнския Св.Никола, по-специално в лятнто му обличие. Изследванията на Т.Моллов за гагаузкия персонаж Саръ Салтък сведоха последния също до Св.Никола летен. Това прехвърля мост между гагаузкия герой и Кришна. Нещо повече. Дава идея за значението на името му. Саръ е жълт. У Кришна жълти са дрехите, а кожата е синьо-черна. Салтамарка е дреха. Предлагаме Саръ Салтък да се превежда «жълта дреха», евентуално «златни дрехи».
Източници :
Илиев, Борис. Железният баща – Демир баба. – София : НПС “Защита”, 1991.
Българско народно творчество: Т. 9 – София : Наука и изкуство, 1965.
Венедикова, Катерина. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. – София : Огледало, 2003.
Личковска, Кристина и др. Митология на Месопотамия. – София : Бълг. Худ., 1984.
Махабхарата. Рамаяна. Индийски национални епопеи. – София : Народна култура, 1972.
6.Моллов Тодор. Легендите за Саръ Салтък …, : Liternet.
ГРАМОТА АЛЕКСАНДРА ВЕЛИКОГО. Мы, АЛЕКСАНДР, ФИЛИППА, КОРОЛЯ МАКЕДОНСКОГО, в правлении славный, зачинатель Греческой империи (кстати, в чешском издании здесь стоит Rzecke’ho Cysar~stwij, то есть Ржецкого Царства – Авт.), сын великого Юпитера, чрез
Нектанаба предзнаменованный, верующий в брахманов и деревья, Солнце и Луну, покоритель Персидских и Мидийских королевств, повелитель мира от восхода до захода Солнца, от Юга до Севера, ПРОСВЕЩЕННОМУ РОДУ СЛАВЯНСКОМУ, и их языку от нас и от имени будущих наших преемников, которые после нас будут править миром, любовь, мир, а также приветствие. ЗА ТО, ЧТО ВЫ ВСЕГДА НАХОДИЛИСЬ ПРИ НАС, ПРАВДИВЫМИ, ВЕРНЫМИ И ХРАБРЫМИ НАШИМИ БОЕВЫМИ И НЕИЗМЕННЫМИ СОЮЗНИКАМИ БЫЛИ, ДАЕМ ВАМ СВОБОДНО И НА ВЕЧНЫЕ ВРЕМЕНА ВСЕ ЗЕМЛИ МИРА ОТ ПОЛУНОЧИ ДО ПОЛУДЕННЫХ ЗЕМЕЛЬ ИТАЛЬЯНСКИХ (Wlaskych), ДАБЫ ЗДЕСЬ НИКТО НЕ СМЕЛ НИ ЖИТЬ, НИ ПОСЕЛЯТЬСЯ, НИ ОСЕДАТЬ, КРОМЕ ВАС. А ЕСЛИ БЫ КТО-НИБУДЬ БЫЛ ЗДЕСЬ ОБНАРУЖЕН ЖИВУЩИМ, ТО БУДЕТ ВАШИМ СЛУГОЙ, И ЕГО ПОТОМКИ БУДУТ СЛУГАМИ ВАШИХ ПОТОМКОВ. Дано в Новом Городе (то есть в Новом Риме = Царь-Граде? – Авт.) нами
основанной Александрии, что основана на великой реке по названию Нил. Лета 12 нашего королевствования с соизволения великих богов Юпитера, Марса и Плутона и великой богини Минервы. Свидетелями этого являются наш государственный РЫЦАРЬ Локотека (в других редакциях – Логофет – Авт.) и другие 11 князей, которые, если мы умрем без потомства, остаются наследниками всего мира“.
