0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
III. БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ЗЕМЯТА
В египетските източници се съобщава, че първите фараони на Египет са били богове. Те са живеели тук на земята, пътували са по нея и са общували с хората. Шумерите пък съобщават за царства и периоди от дълбока древност. Американският автор Алън Алфорд прави хронология на присъствието на боговете, като се базира на изследванията на световно известният шумеролог Зекария Сичин. Представяме на Вашето внимание тази хронология без коментар. Тази хронология макар и оспорима най-добре представя присъствието на „боговете” тук на земята.
Хронология на богове и хора
270183 г.пр.Хр. Боговете пристигат на Земята чрез планетата Нибиру.
252183 Ериду – първият град на боговете е завършен – Алилум е назначен за губернатор.
226983 Бог Енки се премества в Африка, за да ръководи дейностите в мините.
183783 Редовите богове се вдигат на бунт.
180183 ЛУ.ЛУ-робът е създаден чрез генно инженерство.
176583 Случката в Райската градина. Чрез генно инженерство на Адам и Ева е дарена способността да се плодят.
На базата на египетски и арабски източници, направихме опит за датиране на египетските фараони от бог Ра до идването на персите през 525г. пр.н.е., която представяме по-долу.
ТАБЛИЦА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДАТИРАНЕТО НА ЕГИПЕТСКИТЕ ФАРАОНИ
БОГОВЕ, СВЕТИИ, ГЕРОИ
Народите са запазили споменът и знанията си за боговете по най-различни начини, чрез митове, предания, приказки, песни, обичаи и още много други способи.
Българите са особен случай. При тях се наблюдава едно пълно съответствие на „шумерските” богове със светиите на българската православна църква и с главните персонажи от българското народно творчество и култура. Кавичките не са поставени случайно, защото не е изяснено каква е връзката между древните шумери и съвременните българи. Впечатляващо е присъствието на много шумерски думи в съвременния български език. По този въпрос науката се държи доста срамежливо. Ще припомним едно изречение казано от чувашинът академик Юхма във Варна: ”Ние чувашите наричаме себе си шумер-булгар”.
Съществува една стройна система от народни празници, която съжителства успешно с християнските празници, макар че по същество народните празници са от пред християнската епоха. Този факт остава извън полезрението на учените и няма никакво обяснение, защо нашите „учени“ остават слепи за много очевадни истини, за нас БЪЛГАРИТЕ Вероятно някой им плаща добре за да доказват на българина, че бялото е черно и обратно, че челното е бяло, т.е. те са много силно КОРУМПИРАНИ. Предлагаме на вашето внимание една хипотеза, която по наше мнение дава задоволителен отговор на този въпрос:
Това перфектно съчетаване на българската с християнската култура може да бъде направено само от хора с висок интелектуален потенциал, но не е по силите на един човек. Необходими са съгласувани действия на огромен екип от знаещи хора. Анализът на обстановката по време на приемането на християнството показва, че тази задача е била по силите само на учениците на Климент Охридски. По това време българската пред християнска религия е била високо организирана институция, разполагаща с необходимите кадри. След решението за приемане на християнството именно тези кадри са били призвани да имплантират в християнството най-ценното от българското културно наследство. Точно тези хора са „учениците” на Климент Охридски. Ако се изразим на съвременен език, те са били пратени на преквалификация, за да могат да изпълнят мисията си в новите условия. Реалният резултат от тяхната дейност е, че за разлика от другите народи, само при българите християнството се е пригодило към тяхната култура, а не обратното.
Благодарение на „учениците” до нас достига системата на съответствие на боговете с християнските светии:
От таблица 1. се вижда не само приравняването на боговете със светиите, но и християнските празници, които са им посветени. Например на главния бог АН са посветени два празника – Илинден и Андреев ден. На ЕНКИ е посветен Никулден. От обредите, които се правят на съответния ден можем да съдим каква представа имат българите за съответния бог.
По същия начин можем да проследим присъствието на боговете в българските народни празници и обичаи.
Както може да се очаква, тук картината е още по-богата и интересна. Съответствията са дадени на таблица 2. Можем само да се удивяваме на знанията и предвидливостта на нашите предци, които по такъв удивителен начин са успели да ни предадат това безценно богатство.
ИМЕНАТА НА ЕНКИ
Всички богове водят своя произход от драконска, (змейска, или змийска) фамилия. Изследователите считат, че змията се появява като символ и образ на реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки, поради което те свързват произхода на това фамилно име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата фамилия.
Един от празниците, които българите посвещават на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил, силан и т.н. се явяват равнозначни на небе (пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение се подкрепя от факта, че змията е символ на пространството. Например при маите КХАН означава змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при българите. В българския календар водата е символ на пространството. А числото 4 изброява четирите измерения на пространството – дължина, ширина, височина и време. Но кхан и кан също са директно свързани с небето, защото съдържат неговото наименование АН. Така кръгът се затваря и остава единственото обяснение, че змейската фамилия на „боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл планетата е символ на пространството. Този факт е отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза. Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие е плод на неговата многообразна дейност сред хората. В зависимост от конкретния случай или дейност хората го наричат с различни имена. Ще си позволим да посочим само някои от тях:
-
ЕНКИ – това е първично шумерски име, означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В българските диалекти се среща като ено или ино, което означава едно.
Първичното значение на КИ е точка на прекъсване или точка на пресичане. Тази точка е мястото на космическата катастрофа, където са се пресекли орбитите на планетите Нибиру и Тиамат. В резултат на тази катастрофа се ражда Земята, поради което по-късно КИ придобива значение на Земя. В българските диалекти се срещат и двете значения на КИ. Конецът (или въжето) се кине (къса), а проливният дъжд прави киша. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
-
ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на водата. Тук акцентът е върху водата.
-
ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново показва връзка с водата, но тук има акцент за човек. Шумерите са считали боговете за небесни хора, които се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е общувал с хората и на него те дължат голямата част от знанията си.
-
БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на рудодобива и металургията. Това личи от самото наименование „буру”. И днес миньорите „бурят” в скалите. В съвременния български език коренът БУР е словообразуващ. Като пример можем да посочим бурене, бургия (борче), бурма, буран (вино), буре, бор (дървесен вид), борба и др. Всички посочени думи са свързани с една обща представа за въртеливо-спирални движения или форми. Това се отнася и до буранът (виното), от който се „завъртява” нашето съзнание.
За нас българите синонимът БУРУ е от особено значение. От това име на Енки произхожда нашето родово име – българи.
Според инж. Серафимов най-древното име на българите е БУР-ГУРИ и го превежда като божествени учители.
Христо Маджаров подчертава, че арабите и днес наричат българите БУРДЖАНИ, поради уменията им в металургията.
В Разградско има българи, които се занимават с калайдисване и поправка на медни (бакърени) домакински съдове. Тези хора са наречени БУРГУРДЖАНИ.
В Пазарджишко тези хора се наричат също БУРГУРДЖАНИ. Те казват за себе си, “Ние сме баш-българи”.
В София съществува фамилия на потомствени металурзи наричана БУРГУРОВИ.
Не на последно място стои въпроса за названието на виното. Историческите извори сочат, че Озирис е богът, който научил траките да правят вино. Но връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В българския език тази божествена течност има две имена българското буран и славянското вино. От буран произлиза името на съда, в който се съхранява виното – буре. Отново е налице връзката с другото име на Енки – Буру, а връзката между вино и буран е същата както при винт и бурма.
-
НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
-
ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската митология.
-
ПАНДУ – в индийската митология.
-
ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската митология. „Развиващият се”
-
НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В българския език глаголът НОДАМ означава правя, създавам
-
ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
-
КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей” при ацтеките.
Български имена на ЕНКИ: