“Всяка следа от древната философия и литература е заличена от лицето на земята” Йоан Хризосом (Златоуст), патриарх на Константинопол, края на 4 в.
След приемането на християнството настъпва мрачният период на средновековието. От познанието натрупано през хилядолетията не остава почти нищо. Ще минат повече от 1000 години до момента, когато Европа отново „ще открие”, че земята е кълбо, което се върти около себе си и около Слънцето, и не е център на Вселената.
Но наистина ли всичко е загубено? Нима „боговете” не са били достатъчно мъдри, за да оставят на Земята знаци, които бъдещите поколения да разчетат и да надникнат в тъмата на миналото? Днес ние се уверяваме, че чрез жреците, царете и фараоните, боговете наистина са се погрижили най-ценната информация да бъде запазена. Те наистина са били достатъчно мъдри, за да зашифроват информацията така, че тя да не бъде загубена.
Обучението през оная епоха е преминавало през две степени – тривиум и квадривиум. Първата е съдържала граматика, диалектика, реторика, а втората – музика, геометрия, аритметика и астрономия. Това са тъй наречените седем свободни изкуства. Последните четири, т.е. квадривиума, изцяло са изкуства на Енки.
За храмовете в Междуречието се знае, че са били небесни наблюдателници – обсерватории. Това с пълна сила важи и за кръговите светилища – “хенджове”. Броят им на Британските острови навярно е бил по-голям от броя на сегашните населени места.
Около всяко светилище имало изкопан ров (дори да трябвало да се копае в твърда скала). Със сигурност някои ровове са били пълнени с вода. Ролята на рововете не е била защитна. По-скоро водата идва за да обозначи името на божеството, за което е направен храма. Едно от прозвищата на Енки “домът му е във вода” или “ домът му е заобиколен от вода” дава идеята, че светилищата са били храмове на Енки.
В българският календар на Енки съответства година “кон” и планета Венера. Тази планета е означавана със знак “*” или знак “брадва”. Но с тези знаци в Египет записвали “бог”, както и “мъдрост”, “жрец”, “ученик”.
На всеки осем години Земя и Венера възстановяват положението си спрямо звездите, а на всеки 40 години се възстановява и положението на Луната (Лесно се проверява, че 8 земни години са равни на 5 венериански. Но горните твърдения са много по-силни и са спестени на обикновения човек от астрономите.) Това са важни числа. Осем е число на Венера и съответно – на богинята-майка. 40 е божественото число на Енки. Тая цикличност позволява Найт и Ломас да открият ролята на т.н. “коридорни гробници” в Ирландия. Те отчитат, че Слънцето ще освети дъното на коридора малко след изгрева в дните около зимното слънцестояне. Но преди тях изследователите пропуснали да забележат, че веднъж на осем години Венера ще направи същото, защото ще мине точно по пътя на Слънцето, но преди него (20-25мин.). Тя ще блести с пълна сила и ще освети с “призрачна” светлина дъното на коридора. А там се е правел ритуал, свързан с идеята за прераждането.
Това предложение е много по-добро от общоприетата роля на Слънцето за подобни ритуали. Присъствието на Венера осигурява богинята-майка, жреца, мъдростта и най-важната съставка-магията.
Изказани са мнения за практикуването на подобни ритуали по нашите земи. Коридорите на част от тракийските гробници са ориентирани към точката на изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестояне, както в Ирландия. По-специално, така е в Историко -Археологическия резерват “Сборяново”. Вероятно, на стената на гробницата под Гинина могила е изобразен ритуал на прераждане. Тази хипотеза се потвърждава и от оброчният надпис, посветен на богинята Фосфорос, намерен наблизо. Светлината на Венера е “призрачна”, а най-добър пример за такава светлина е излъчената от фосфор. Счита се, че става дума за богинята Артемида и това е вярно, но само частично. Велико е било търпението на древните. За да осъществят точно ритуала, са чакали с години рядкото астрономично явление с риска да се случи лошо време точно в необходимата седмица.
Според точните измервания (П.Вълев), оста на коридора на въпросната гробница е отклонена с 5 градуса и четвърт на Юг от точката на зимното слънцестояне. Това се обяснява с друга могила (№12), която закрива точката на изгрева на Слънцето в този ден. И когато 21 минути след изгрева, Слънцето измине път от 5 градуса и четвърт, то ще се появи на склона на съседната могила и ще освети коридора и ритуалната сцена. Според Найт и Ломас, 3-4 мин. преди изгрева на Слънцето, изгрялата преди него Венера ще се появи на склона на съседната могила и ще освети целия ритуал на прераждането.
Тук може да потърсим и практически смисъл на отместването на оста на гробницата на Юг. Първите минути след изгрева на Венера пък и на Слънцето са без полза, защото приземната димка винаги пречи. При добро време, 10 – 15 мин. след изгрева си небесното тяло ярко заблестява.
Разкритите гробници в Сборяново са в Юго-източния край на могилния насип. Значи и те са ориентирани към точката на зимното слънцестояне. В плана на могилните комплекси още няколко пъти се откриват двойки могили, разположени като Гинина могила и могила №12, т.е. това е умишлено създадена наредба. По този начин се ограничава ненужната светлина и се усилва полезната. В коридорните „гробници” ефектът се постига с „S” образната форма на коридора, което стеснява видимата площ на небосвода от олтара.
В имената и символиката на обекти от Ирландия отново откриваме Енки. Най-внушителната коридорна гробница – в Нюгрейндж – считали за обиталище на бог Ангъс. Той е син на добрия бог Дагда. Имението на Ангъс (Бруг Ангъс) носи име „Бру на Бойн”. Освен че Река Бойн носи име близо до “Боян”, но и “Боян Имен” – пълното име на слязлата от небето личност, донесла блага на хората.
Приемници на божествената мъдрост на Британските острови стават друидите. Няма съмнение за високото ниво на техните знания по астрономия. Но такива познания – в по-малка степен е трябвало да притежава и владетелят. Той е трябвало да знае пътя на Слънцето – календарът, фазите на Луната и големината на приливите и отливите, пътят на Венера. При това без да се гордее особено с това, че ги знае. При завладяването на Британия от Рим част от познанията попадат при завоевателя. В случая това е Цезар. Общуването с друидите му е дало възможност да напише книга – Астрономия. Твърди се, че тя се е изгубила – нещо трудно за вярване. Не е изгубено, обаче, най-великото цезарово творение – Юлиянският календар.
Измервания и еталони за измерване
При шумерите всеки бог притежавал ранг. Това число определяло мястото на божеството в пантеона. Всеки бог имал толкова имена, колкото бил неговия ранг. Споменава се, че рангът е най-голямата тайна за него. Всеки жрец бил длъжен да предаде тая тайна на първородния си син, след като го закълне в Шамаш и Адад, че строго ще я пази. Същевременно числото било едно от имената на божеството. Например “бог 20” е едно от имената на Уту (Шамаш).
Няма сведения за ранговете на египетските божества. Очевидно, жреците стриктно са пазили тайните. Но по аналогия с Шумер, може да предположим, че числото на Птах (Енки) е 40, Ра (Мардук) е 50 (10 в ранни те му изяви), Изида (Инана) – 15 и т.н. Макар и скришни, тези числа трябва да са били вградени в храмовете. Иначе губи смисъл тяхното съществуване.
Ще разгледаме големия храм на Амон Ра в Карнак. В неговата средна и най-стара част има 134 колони. Най-големите 10 са високи 21 м. или 40 царски лакти. Ограденият двор на колонадата е с площ приблизително 20000 кв.царски лакти. В тези мерки откриваме числата на Ра 50 и 10 и числото на родителя му Птах – 40. Кордон от 134 сфинкса води до Сарпинеума, което подсказва, че то също кодира божествено съдържание. Например 134 = 2.2.2.2.2.2.2 + 2.3=27+2.3, като 7 е число на Земята, 2 – на Нептун и 3 на Уран.
Царският лакет е засвидетелстван и в Голямата пирамида в Гиза. Нейната основа е 440 царски лакета (235 м.). Очевидно, това е много стара мярка, която се е прилагала масово и за много дълъг период от време.
Тя е белег на стандартизацията в древните култури. А стандартизация = цивилизация.
За царският лакет се споменава: “той е с три пръста по-дълъг от гръцкия лакет”. Все пак, това не е най-големият “лакет”, защото египетският лакет е по-дълъг от него. Според Деникен царският лакет е дълъг 52,37 или 52,36 см. На друго място дължината му е 52.5 см.
Стигаме до момента, когато трябва да си изясним къде се е съхранявал еталона на лакета. До скоро в Париж се пазеше (вероятно още се пази, но като музеен експонат) еталонът на метъра, изработен от платина и иридий, при специални температурни условия,. В Египет мерният еталон освен това е бил и свещен, достъпен за единици и защо не скрит. Меренето е било атрибут на боговете и на божествения представител на земята – фараона. Тутанкамон е погребан с мерна пръчица. Бог Птах се изобразява с тояга – скиптър, която прилича на геодезическа лата – с равни по дължина светли и тъмни ивици. В гроб № 36 на Варненския некропол е открит златен жезъл, украсен по подобен начин (3 светли и 4 тъмни ивици).
При шумерските божества, еталонът на мярката за дължина е атрибут на богинята Нисаба. Тя получава от Енки “през лакета-шнур за насипване на дигите” или “мерна линия”. В “Книга на Енох” на ангели се дават въжета, за да мерят Земята. Фараонът е получавал мерна пръчица от първожреца.
Предположихме, че еталонът на мярката за дължина може да бъде обиколката на някоя колона в храма. През цялата година храмът е бил недостъпен. Нарушителите бивали убивани. Само на храмовия празник се допускали поклонници. Ако еталонът е бил колона, то лесно може да се пригоди шнур с нейната обиколка. Естествено, обиколката трябва да бъде цяло число лакти. Изпробвайки няколко възможни дебелини на колони, получихме очарователен резултат. Колона с дебелина един метър има обиколка шест царски лакета!
На чертежа се вижда, че един царски лакет е дължината на дъгата ВС, когато диаметърът на окръжността е един метър. Става дума за голяма точност, която далеч надхвърля ежедневните нужди на едно примитивно общество. Ако приемем дължината на царския лакет 52,36 см., то грешката при метъра ще бъде пренебрежимо малка, около два микрона.
На Черт.1 присъстват две единици мярки, които бидейки разделени от хилядолетията, не трябва да се съчетават по никой начин. Няма нужда да се знае геометрия повече от наученото в V клас, за да се разбере чертежа и неговите следствия. Диаметърът е 1 метър, обиколката на кръга е пи метра, а дъгата ВС е дълга π/6 метра. Ако вземем за π=3,141592, за лакета получаваме 0,523598 или кръгло 0,5236 м. При това отсечката АВ и дължината на дъгата ВС са несъизмерими. Чертежът нагледно показва, че лакетът е породен от метъра. Двете мярки имат една и съща природа и тя е формата и размера на майката земя. Те са несъизмерими и от сакрална гледна точка. Метърът е мярка от и за боговете, е лакетът е мярка, която боговете предоставят на хората.
Чертежът дава идея за името на мярката. Кой е царят? Царят на боговете е Ан. Неговото свещено число е 60, а планетата му Уран е с номер три. Дъгата ВС има 60 дъгови градуса. Тя стои срещу ъгъл ВОС от 60 градуса на равностранния триъгълник ВОС. Царска фигура (правилен многоъгълник), царски ъгъл, царски лакет.
Налагат се изводи. В древния Египет са познавали метъра. Той е бил толкова свещен и скрит, че се е използвал само в “преработен” вид като царски лакет.
Възможно е да е бил съхраняван във вид на колона с дебелина кратна на половин метър. Царският лакет не е антропоморфна мярка. Той няма нищо общо с лакътя на човека.
Но какво беше метър? Той е определен в края на 18 в. като “една десетомилионна от четвъртината на Парижкия меридиан”, или една 40-милионна от обиколката на Земята през полюсите. Това е мярката на Земята, а богът на Земята е Енки и неговото число е 40. Все пак парижките академици са можели да разделят меридиана и на 50, което би било по-естествено и в съответствие с десетичната бройна система. Но те са избрали числото 40. Дали пък някой не им е подсказал?
Твърде е възможно колоната-еталон на царския лакет да е вече разрушена. Но следите на старата метрика са много упорити. Откриваме ги в описанието на Соломоновия храм. В кн.III Царства 7:15 са описани две медни колони :”15. той направи два медни стълба, всеки висок по осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти обхващаше окръжността на единия и другия стълб;”. На тези колони поставили “главуляци” – капители от по пет лакти.
Според нас обиколката на всяка от колоните е била шест лакета. По каноните на храмовото строителство, мярката е била царски лакет. Оказа се, че двете колони са били дебели един метър! Това е описание на еталони. Копирането на връв с дължина шест лакета от тях е било рутинна операция. Остава съмнението, че лакетът от съответния текст не е царски. Все пак имаме и височината на колоните. С капителите те са високи 23 лакета. Това е 12,04≈12 метра, а това е най-често срещаното число в Библията. При друга стойност на лакета цяло число метри (или друга известна мярка) не се получава. А те са точно 12, ако се вземат предвид необходимите няколко сантиметра за сглобката.
Метърът откриваме като мярка в по-нови времена. Кан Борис – Михаил заложил в размерите на базиликата в Плиска 30 х 99 м. Той трябва да е имал достатъчно основание да прибегне до тайната свещена мярка. Налагането на новата вяра е изисквало крайни средства. Но считаме, че почитаният и хулен цар е спазил старите канони. Лицето на храма е 30 м., а това е числото на бог Син – първообраз на фолклорния Арх. Михаил. Най-вероятно, това е било и името на храма.
Старата метрика виждаме още в Царската базилика във Велики Преслав. Нейните основи са 21 х 47.5 м., а в лакти – 40 х 90. Цялата площ е 3600 царски лакти – число свещено за няколко цивилизации.
Ще припомним, че точното измерване на земните размери стана възможно с извеждането в орбита на инструменти, използващи лазерна технология. Затова може да се постави въпроса : достижима ли е микронната точност на метъра, оставайки на земната повърхност?
Кан Омуртаг съобщава не за 40 милиона, а за 40 хиляди оргии. Числото на богът на Земята трябва да присъства в едно представително измерване на земните размери. Един първожрец не може да го пропусне.
Парижките академици също не са го пропуснали. Но метърът е бил в употреба от по-рано. Колкото до Египет, там са имали понятие и съответен йероглиф за милион.
Кана Субиги Омуртаг оставайки в стария си дом направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20000 оргии и до Дунав са 20000 оргии. А тази могила е преславна. И като измерих земята направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека който се е родил последен гледайки това да си спомни този който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг Кана Субиги. Бог да го удостои да живее 100 години.
Надписите на Кан Омуртаг върху колоната от църквата Св.Четиредесет мъченици във Велико Търново (колона 1) и с.Чаталар (колона 2) може да се разглеждат като утвърждаващи различни функции на владетеля. На колона 2 става дума за “стан”, “малък стан”, “войска”, „врагове”. Тук владетелят е войн, за който е от значение да “тъпче императора”. Важните владетелски функции са “цар-жрец” и “цар-войн”. Натъкваме се на възможността да разгледаме цитирания надпис като утвърждаващ правата и достойнството на царя-жрец. Ако е така, то дом за жрецът ще бъде неговият храм. Този стар храм едва ли трябва да се търси в столицата Плиска, която няколко години преди това е поругана и опожарена от Никифор.
Двата надписа са близки във времето и палеографските различия може да са породени от различния им характер. По-старите форми стоят добре в надписа на жреца. Това е отбелязано и от изследователите – по-стари езикови форми има върху колоната от храма във Велико Търново.
Подобно на владетелите в Междуречието, Кан Омуртаг съобщава, че е съградил нов храм. Но не това е най-важното. Той съобщава, че е измерил Земята! Вероятно, това са правили преди него царе и фараони, само че не са ни известни техни надписи за подобни дела. Непосредствената цел е “да се уточни мярката”. Подновената мярка ще заздрави властта на царя, подобно на “нов огън”. Мерките са дадени от боговете и с това действие владетелят демонстрира мъдрост и дързост да осъществи божествен акт. Косвено това говори за разполагаемият научен ресурс.
Такова измерване два века преди н.е. прави Ератостен. Идеята е, че ако знаем дължината на част от меридиана и съответно географските ширини на краищата на отсечката, пресмятаме каква е дължината на един градус и я умножаваме по 360. Според достигналото до нас, Ератостен направил измерването с 10% грешка. Това едва ли е вярно, тъй като с достъпни средства Земята може да се измери с не повече от 5% грешка. Както се видя по-горе, Земята е измервана хилядолетия преди Ератостен и с нищожна грешка.
За Измерване на Земята пише в книга на Йов. “Кой измери Земята и каква и беше мярката? Кажи ако знаеш”. (Сега знаем отговора : „Енки измери Земята и мярката е метър”) В книга на Енох е описан начинът на измерване. На ангели се дават въжета и те отлитат на Север, да мерят. На Север, значи по меридиана. Считаме, че така е мерил и Омуртаг КанаСубиги. А друг надпис за измерване на земята не се е запазил, т.е. това е уникат.
Щом Кан Омуртаг е пратил хора “да измерят земята”, той е трябвало да избере още една точка от меридиана на “преславния” си храм. Това трябва да е новия, също “преславен” храм. Оказва се, че и могилата по средата също е “преславна” (всеславна). Какво прави един обект “преславен”?
Кузман Шапкарев дава сведения за правенето на курбан. Това е празник на семейство, на еснаф или на цялото село. “Курбанът, службата както и сръбската наречена “слава” водят своето потекло от един и същ корен, от езическото време, когато хората вярваха и почитаха много богове.”
Имената на този обряд – в същинска България – курбан, в Македония – служба и в Сърбия – слава в основата си са неща присъщи на храм, в който се служи на боговете и се извършват жертвоприношения. Надписите на Кан Омуртаг са правени когато чашата – череп е била още нова. Канът мести войска срещу гърци и славяни, т.е. срещу християни и славяни. Християни и славяни са понятия от една и съща, верска категория. Славяни са “които славят” (служат, принасят жертви). От друга страна, през 19в. “гърци” е синоним на “граждани”, а другото е “селяни”. Може да направим паралел между скитският цар1 и Кан Омуртаг. Първият води битка – истинска или демонстративна – с представителите на кастата на производителите. Вторият опълчва войска срещу селяните и гражданите, т.е. срещу производителната част на обществото. И двамата владетели декларират властта си над третата каста, което не значи, че я унищожават.
Трябва специално да отбележим, че двата разглеждани надписа не са “строителни”. Строежите са на втори план. Колона 2 е надпис на Кана – войн. Целта е в него да се докаже владетелят като безспорен господар на войните и от друга страна на занаятчиите и селяните. Нещо повече – той е записал и триумфа – тъпченето на императора. Колона 1 е свидетелство на царя – жрец. Той строи нов храм, но основното е меренето на Земята. Кан Омуртаг е имал основание да го иска – вероятно да реабилитира поруганата от Никифор вяра. Имал е и достойни изпълнители на дръзката си заповед. Двете колони имат взаимно допълващи се надписи и много добре биха стояли една до друга. Но тази картина се наблюдава в Търновския храм. Цар Иван-Асен е направил надпис на цар-войн. (Виж Д.Раевски, Митология на скитите, стр128)
Четири столетия след Кан Омуртаг той заявява правата си на владетел. Естествено, няма как да бъде първожрец в християнска среда и тук на помощ идва по-старата колона. Освен че е пример на старата вяра, тя подсилва значението на новата. Съхранението на надписите е чудо. Царската черква била обърната на джамия, недостъпно място за гръцките попове.
За определяне на мястото на храмовете на Кан Омуртаг водещо е определението “преславен”. Разшифроваме го като “храм, където се служи и където се извършват големи жертвоприношения”. Идея за “голямо” жертвоприношение дава Български апокрифен летопис. Там “Стомогилният цар Слав заселил земята Карвунска…” Но ако върнем термина “стомогилен” на гръцки, ще прозвучи “хекатомба”. Славата казахме, че е жертвоприношение. Другият прочит на апокрифа е, че българският цар е извършил голямо жертвоприношение – хекатомба. Както е освещавал Соломон, така е правил и Омуртаг. От тук следва, че и на могилата по средата на храмовете са извършени такива ритуали. Но има две селища с подобно име – Велики Преслав и Малък Преславец. Първият е съществувал по Омуртагово време със същото име. Вторият получил името си в наше време. Предполага се, че там е била резиденцията на Светослав Киевски, според писма до майка му. Сигурно е, че в него район през 1948г. са правени археологически разкопки, и че е търсен, но не е намерен дворец. Може би щяха да открият храм, ако са търсили. Но в развалините на Градището, на 3.5 км. Северозападно от селото е намерена плоча с надпис за войната на Крум с Никифор. Понастоящем с.Малък Преславец е притегателен център за бракониери, контрабандисти и иманяри.
Налага се да отговорим на въпроса : какво става през лятото на 811г., че след това следват толкова много събития, със запазени до днес документи? Никифор Геник начело на мощна войска преминава Балкана, отблъсква два слаби отряда и завладява столицата Плиска. Освен че опустошил града, той извършил нечувани злодеяния. Събрал децата на първенците от околността и заповядал да ги стъпчат със диканя. Използвал волският впряг – символ на върховните богове Ан, Енлил и Енки, на свещено място – гумното, върху житни класове – всичко това неприкосновено колкото хляба. Защото било по жътва – началото на м. Юли. И как небето е изтърпяло подобно светотатство? Може би императорът е поругал боговете, защото се е изживявал като кръстоносец. Искал да покръсти варварите, а целта оправдава средствата… Обаче войската му не била толкова цивилизована. Нормално е войниците да си помислят, че греховете на водача падат и върху тях и че наказанието е близко. Последвала разплатата на 26 юли. Малцина стигнали до Константинопол, но и те продължили да измират – било от раните си, било от шока.
Много важно е било да се провери дали Земята не е пострадала. Дали всичко е на мястото си. Изглежда е имало астрологични причини Канът-жрец Крум да не може да извърши ритуалът веднага. Той само обковал черепа на грешника и започнал пир.
Така или иначе, двата пункта с преславни имена лежат на един и същ меридиан 26 гр. 49 мин ИД. Това много добре подкрепя нашето начинание (или много добре ще ни заблуди). Следвайки пътя на древните геодези, трябва да търсим средищната могила върху същия меридиан. В надписа изрично се казва, че е мерено “от средата на могилата” или “от самата среда”. Това е указание, че е мерено точно. Нашето предварително мнение е, че грешката на старото измерване не надвишава 1%. Разстоянието между двата храма предполагаме между 107 и 104км. За по-голямо разстояние пречи Дунав, а по-малкото много ще отдалечи храмът от реката. Все още не знаем колко е голяма “оргията” на владетеля. Тя очевидно ще е по-голяма от атическата – 178см., както и от царската 211см. Но ако разстоянието се окаже 105км., то оргията на Омуртаг би била 262см., което е равно на дължината на дъгата ВАС от Черт.1. Това значи, че царският лакет плюс Омуртаговата оргия са равни на дължината на окръжност с диаметър 1м. Или, че казаната оргия е равна на 5 царски лакета. Разстоянието от могилата до храмовете става 100000 лакета, което говори за предварително оразмеряване на Преславец спрямо град Преслав. (За предварително оразмеряване на селищата виж Тодор Моллов, Легендите за Саръ Салтък …, Liternet. Отбелязано е подреждането в права линия на Калиакра, Овеч, Котел и Казанлък на разстояние 87 км. (40 000 царски оргии).)
Изказаните хипотези може да се потвърдят категорично с доказването на средищната могила. Ние се отказахме от начален пункт Плиска и познатите мерки. Причините бяха съществени – земята не се мери в произволни посоки. Разгледахме “варварина” Омуртаг като просветен владетел, носител на древна духовност и древни знания и практики. При това, главен духовен център няма да бъде Мадара, а Велики Преслав. Въобще, много пластове ще се разместят, ако могилата се намери на изчисленото от нас място.
Оргията от 5 царски лакета би трябвало да е показана в колони и строежи. Размерите на най-голямата култова сграда във Велики Преслав – храмът на владетеля – е 21 на 47.5 м., което е 40 на 90 царски лакета. Тук 90 предполагаме, че е замислено като 40 + 50, като това са божествени числа на Енки и Енлил. А площта на храма излиза 40 х 90 = 3600 кв.л.(около 1000 кв.м.) Това е квадратът на бройната единица 60, свещеното число но върховния Ан. В хипотетичната омуртагова оргия размерите са 8 на 18. Произведението е 144 – квадратът на небесната дванадесетица. Независимо кой е строителят на големия храм, виждаме строга приемственост между старата и новата вяра.
Просто измерване показва, че средата на двата храма е между селата Бърдоква, Богданци и Ножарово. (Резултатите от експедиция “Последите на Кан Омуртаг” (виж приложение 1) сочат, че средищната могила е до с.Ножарово, близо до западния край на селото. Могилата съществува и е по-висока от два м.) Могилата не е длъжна да бъде най-голямата в района. Тя е духовно велика.
Египетските писари записвали “могила” и “храм” по един и същ начин. Приложихме този факт на месността. Разгледахме Южен, Северен и средищен храмове. Според шумерския мироглед, това са храмове на Енки, Енлил и Ан. Те са в свещено направление според българската традиция. Бешевлиев отбелязва, че за разлика от другите тюрки, които имат основна посока Изток-Запад, за прабългарите основна е посоката Север – Юг. Логиката на съобщението няма да коментираме.
Така достигнахме до представата, че началната точка е храм на Енки. Той трябва да бъде в южната част на района, да бъде по възможност ниско и близо до вода, кладенец. Крайната точка е храм на Енлил и той трябва да се търси на височина. Средищния храм – могила по право е на Ан (Тангра) и трябва да има нещо от Хелиополския храм. Например колона или четириъгълна пирамида (бен-бен). Според някои източници, бенбенът е от метеоритно желязо и затова е свещен – паднал от небето. Името на метеоритното желязо е “бя” и като прибавим свещената сричка “са”, получаваме “сабя”. Ножаровската могила е буквално между две саби, защото близкото с.Бърдоква се е казвало Калъч Шарман( нож, сабя).
За използване на единици мярки, различни от общоприетите пример дават изследванията на Таньо Танев и Ангел Манев в гробницата на могилата “Голяма Косматка”. Те стигат до извод, че строителите са използвали мярка равна на 550 мм. Тази мярка е близка до царския лакет в рамките на 5% грешка и е възможно да е получена от самостоятелно измерване на Земята от строителите на могилата.
Счита се, че археолозите се радват повече на парчета от глинен съд отколкото на намерено злато. Това е професионална деформация. Златото си е злато и то най-малкото трябва да бъде претеглено. Но това са правили и древните златари. И техните мерки са били същите като на техните шумерски колеги – сикла, шекел, мина, талант. Всяка мярка е 60 пъти по-голяма от предходната. Тая обща мярка – сикла – се открива във всички златни находки от варненския некропол (Ив.Иванов, М.Аврамова, Варненски некропол, Агасто, Варна 97)
Общите мерки говорят, че е на лице стандартизация. Стандартизация значи цивилизация. (Важнато според нас откритие на тоя факт е на Добрин Денев “Неизвестното в българската история”, Нова звезда, София, 2004)
Да се опитаме да намерим още информация от тия древни предмети. “Символ, идеограма на името на Инана е пръстен с лента”. Пръстен изобразен в древния текст е значел в повечето случаи мощната богиня Инана. Само че писарят няма как да е отбелязвал големината на пръстена. Изписвал е само формата. Същата форма – тор – имат и гривната, геврекът, обредния кръгъл хляб с дупка (т.н. боговица). Числото на Инана е 15, но номерът на планетата и Венера е 8.
Имаме на лице сакрални гривни, притежание на цар или жрец. Ако те имат нещо общо с Инана – богинята–гривна, то би трябвало да очакваме присъствието на числото 8 в размера, броя или в теглото на тия гривни. По същата логика, в предмети които явно не могат да се свързват с Инана, трябва да липсва това число.
Осмицата изобилства в теглото на гривните. Още по-точно, кратно на 8 шекела е общото тегло на гривните от гроб № 4. От друга страна, теглата на другите златни предмети са далеч от осмицата. Може би теглата им ще се подредят добре около число, характерно за друг бог.
Налага се изводът, че в цивилизация Варна са почитали богинята – гривна, т.е Инана. Това говори за близост на шумерския пантеон с тоя от цивилизация Варна. Това дава рамо на нашите усилия да докажем шумерското духовно присъствие в съвременната култура на България. Всеки случай, поне многото километри разстояние отпаднаха. Остана само бездната на хилядолетията. Страшничко е да погледнеш в такава бездна. Ако си с нормални възприятия, ще усетиш шемет или как ти лазят мравки по гърба.
