II. СЪТВОРЕНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ, ЛУНАТА И АСТЕРОИДНИЯ ПРЪСТЕН
В шумерските източници за появата на тези обекти е написана цяла лекция по астрономия, която звучи съвсем като съвременна. Единствената разлика е, че планетите са назовани с имена на богове, а астрономическите събития се представят като действия на тези богове и взаимоотношенията между тях. Значението на тази „лекция” е видно от факта, че през 2006г. астрономите на НАСА предложиха една хипотеза за появата на луната, без да посочват, че тя е копие от шумерски източници. За разлика от американците, шумерите съобщават в прав текст, че тези фантастични знания са получили от „боговете”.
В разкопаната в Ниневия библиотека на Ашурбанипал са намерени 7 глинени плочки, превод от акадски, описващи сътворението на света. Подобно на библейските 6 дни на сътворението и седмия ден за почивка, в седмата плочка се прави “разбор” на добре свършената работа. Това е епосът “енума елиш” – “когато там горе”, именуван по началните думи. За сега не е намерен шумерски вариант, откритият в Ниневия е препис от вавилонската версия.
Събитията по образуването на планетната система на слънцето се развиват в следната последователност:
Отначало съществувал АПСУ (Слънцето), слугата му МУММУ (Меркурий) и ТИАМАТ, която “всичко роди”.Тиамат е голяма планета, която се е намирала между орбитите на Марс и Юпитер.
След това се смесили “водите” на Апсу и Тиамат и се образували две божества – ЛАХМУ и ЛАХАМУ (Марс и Венера). До тук са образувани 4 планети от т.н. “земен” тип. Земята ще се появи по-късно.
По-нататък се образуват още две двойки божества-планети: АНШАР и КИШАР (Сатурн и Юпитер); АНУ и ЕА (Уран и Нептун).
Във втората плочка планетите “смущават” Тиамат, извършват опасни сближавания. Апсу се заканва да ги унищожи. Тогава се намесва Еа – най-външната планета. Чрез магия (излъчване) той приспива Апсу, прави му врати; дава постоянна орбита на слугата му Мумму и утвърждава закона – стабилна орбита на всяка планета.
След това отвън в слънчевата система идва нов бог-планета, която шумерите нарекли Нибиру. По-късно вавилонците я нарекли Мардук в чест на своя бог. Тази планета идва в слънчевата система от космоса. Тъй като орбитата й е била нестабилна, тя смущава всички останали планети. Но Нибиру донася отвън и семето на живота.
Заплашената Тиамат създава 11 защитници (сателити), с което нарушава закона – създава си собствен съвет без разрешение. Но никой не успява да й противостои.
Мардук предлага той да води войната. В замяна на това иска цялата власт.
В третата плочка боговете планети се съвещават. Посланията разнася Гага (Плутон), слугата (спътникът) на Аншар (Сатурн), като с усърдието си заслужава накрая собствена “съдба” – орбита. Решението е – да се приемат условията на героя. Ако спечели битката, той да бъде господарят. Мардук създава четири спътника, после още три и е готов за бой.
В четвъртата плочка се описва небесната битка. Тиамат е победена, а защитниците й са обърнати в бягство. Мардук получава върховната власт и постоянна орбита. Така винаги ще се връща на мястото на битката – кръстопътя. Поради това шумерите са назовали планетата НИ.БИ.РУ – “планета на кръстопътя”.
На следващата обиколка Мардук отново се сблъсква с Тиамат. Тиамат е разцепена на две части. Едната част е отклонена на орбитата на земята. На нея е посято семето на живота, донесено от Нибиру. Това ще бъде Земята. Заедно със земята е отклонен и един от спътниците на Тиамат – Кингу.
Другата част от Нибиру е раздробена и разпръсната. Така се образува астероидният пояс.
След образуването на Земята и астероидния пояс (“кованата гривна”, или „ракия” – небето), е станало разделянето на небето от Земята.
Победеният защитник на Тиамат – Кингу, е привлечен от Земята и става неин спътник. Това е Луната.
След това от пратеника на Аншар – Гага, се образува най-външната от известните ни планети – Плутон. Така слънчевата система придобива вида, който наблюдаваме днес.
От данните в плочките можем да съставим следната таблица за съответствието между сега съществуващите планети и „боговете”:
Плутон -Гага;
Нептун -Еа;
Уран -Ану;
Сатурн -Аншар;
Юпитер -Кишар;
Марс -Лахму;
Земя -Тиамат;
Венера -Лахаму;
Меркурий -Муму;
Луна -Кингу;
Слънце -Апсу;
Нибиру -Мардук /Нинурта/.
Образуването на планетите е протекло в следната последователност:
Съществуват Слънце, Меркурий и Тиамат (2 планети).
Появяват се Марс и Венера (Планетите стават 4).
Появяват се Сатурн и Юпитер; Уран и Нептун (Планетите стават 8). Тъй като Тиамат има 11 спътника, появява се опасност от сблъсъци с другите планети.
От космоса идва нова планета – Нибиру/Мардук с нестабилна орбита (Планетите стават 9).
Планетите Мардук и Тиамат се сблъскват. В резултат на тази космическа катастрофа спътниците на Тиамат се разпиляват в пространството.
При следващата обиколка на Мардук (Нибиру) става нов сблъсък. Тиамат е разделена на две части. Едната част е изпратена на сегашната орбита на Земята. Така се ражда планетата Земя. На нея вече е посято семето на живота.
Един от спътниците на Тиамат – Кингу е отклонен заедно със земята. Така се появява Луната.
Другата част на планетата е раздробена. От нея се образува астероидния пръстен – Кована гривна (Ракия)
В резултат на тези събития спътникът на Сатурн – Гага се откъсва и преминава на планетна орбита. Така се появява планетата Плутон.
След тези събития слънчевата система вече е „комплектована” с 10 планети и в този си вид съществува и до днес. Девет от планетите са открити от астрономите. Спорна е само десетата – Нибиру.
Описаните по-горе събития се отнасят за време преди около четири милиарда години.