ОСМА   ЧАСТ

ГНЕВЪТ НА ИРЕНА

лека, светла дреха, плътно прилепнала по младото й силно тяло; с лявата си ръка бе подпряла изящната си глава с фризура на антична богиня, а с дясната лениво си вееше с ветрило от паунови пера.

–     Ти караш една царица да те чака, български принце с шеговит укор му се закани тя с ветрилото и му посочи място близо до себе си, като в същото време с властен (клеопатрин) поглед отпрати прислужващото й момиче. – Виждаш, Съдбата е странно нещо: Ето че отново ни срещна! Какво ли ни готви тя занапред? Вижда ли твоят пророчески поглед? Но ти и тук си така загадъчен и неуловим, както и във Византия. Не се появяваш на моите приеми, а се събираш с някакви непознати странници. Ходиш по далечни приказни страни, видял си толкова странни неща!

Имаш да разказваш много на бедната си царица, привързана към този трон, а копнееща за световните тайни! Кажи, моля те, намери ли свещените книги на фараоните в Александрийската библиотека? Получи ли Посвещение в Големите Мистерии? Египет е бил велик, защото се е крепял на Мистериите. Казват, че там има още живи наследници на Бялото Братство, основано там от Големите Братя преди хиляди години… Казват още, че учениците на Хермес Трисмегистус…

Тя говореше леко и вдъхновено, с маниера на южните темпераментни жени: с мимики и жестове, с участие на цялото си тяло тя създаваше ярки мисловни и емоционални образи, които му изпращаше с лекота, сякаш това бяха сапунени мехури. Изящни, многоцветни и майсторски насочвани, тези образи постепенно го обграждаха, създавайки около него една нереална, желана от нея атмосфера.

Боян бе потресен. Та тя говореше много сериозни неща, известни само на ограничен кръг хора с високи Посвещения! Изненадан и озадачен, той се бореше с тези астрални форми, пукайки един по един „сапунените мехури“. „Нещастнице – мислеше усилено той, – откъде можеш да знаеш тези подробности по Египетските Мистерии? Кога в твоя суетен живот си имала време да проучиш всички тези неща, за които учениците на Мъдростта залагат целия си живот? Да, в изпълнение на своя Божествен План Старшите Братя създадоха в Египет Бялото Братство още преди 24 века, за да спрат израждането на човечеството чрез излъчване на посредници между него и неговия Създател. После този Божествен Експеримент приключи. Орфей и Мойсей поведоха своите народи, а Великият Египет бе изоставен на хората, които постепенно опошлиха Божествената Мъдрост… Накрая последната царица съблазни и провали последния голям Посветен, добра се чрез него до Тайните знания и (разбира се) до скритото злато, което оплячкоса и прахоса в ненаситната си суета, преди да се предаде на Рим…“

Последната царица (както тази тук) и последният Посветен… Електрически ток прониза целия му гръбнак – отгоре до долу и обратно. Целият изтръпнал, той я изгледа така, сякаш за пръв пътя виждаше Клеопатра… тук?!

Погрешно разбрала погледа му, тя разцъфна още повече и се приближи съвсем до него. Дрехата й сякаш сама се разтваряше, лицето й бе поруменяло от нахлулата кръв, дишането – учестено, а гласът й странно надебелял и пресипнал, когато тихо произнесе:

–     Ти, който учиш хората да казват винаги истината, ще кажеш ли какво мислиш в момента?

–     За една царица, която пропиля богатствата на своята велика страна, трупани през векове, за задоволяване на ненаситната си суета, след което я предаде на врага си – отговори веднага Боян.

Намекът бе твърде явен и тя сякаш се малко поотдръпна Но това бе само за момент Ясновидецът гледаше с удивление цветните протуберанси, излъчващи се около главата й в резултат на бушуващите в нея енергии…

–     О, ти говориш за Клеопатра! Тази магьосница, която имаше богатствата на света, чарът на вечната жена и римските императори в краката си… Тя бе достойна за царица на целия свят, а не само на тази залязваща култура… А знаеш ли, драги ми принце, защо бе този фатален край? При всички тези мъже, минали през живота й, тя не намери своя партньор, равен на нея по достойнство и величие… Тези императори бяха добри войни и силни мъже, но нямаха магическия чар, който тя търсеше. Хармахис пък, посветеният, познаваше само другата половина – Небесната. И тя все се чувстваше наполовина незадоволена… и търсеше другата, липсващата половина… Аз зная това много добре, принце, защото я чувствам в кръвта си… Да ти призная ли? – имам и нейните проблеми. Виждаш ли колко съм откровена с теб? – Приближи се плътно към него и премина в тотално настъпление Ноздрите й се разшириха и тя задъхано зашепна – Сега чувствам и нещо друго: пред мен се намира този, който има и двете половини! Ти си посветен в Магията, Бояне, и познаваш света като никой друг в тази малка страна. Пред твоите познания, мъжественост и възможности Петър е само един… мухльо! .. Ти трябва да стоиш на този трон, чародеецо! Само така ще можеш да изпълниш своята велика Мисия! Помисли, не съм ли права? Сега ти говориш на просяците, правите тайни срещи като престъпници! Та какво разбират те от твоята Мъдрост! А царската зала се нуждае от твоето огнено слово и аз ще ти доведа избрани слушатели с аристократичен и духовен произход, които ще те разберат по-добре и ще развиват твоите идеи в своите области. Аз имам влиятелни приятели из царските дворове, аз съм умна, имам много идеи. Помисли! Заедно с тебе можем да възродим Велика България! И ти ще я водиш, Бояне, защото си велик човек! По-велик от Великия Симеон, който бе признат от папата за император на римляни и българи. Та ти си достоен за император!

Би трябвало да виждаш по-добре от мен тези неща, прорицателю! А ако наистина си такъв ясновидец, както хората говорят, би трябвало да виждаш и моя стремеж към теб; моето горещо желание, което знаеш не е от вчера! Докога ще ми бягаш, горди соколе, не си ли разбрал, че си мой? Мой!

Тя действително бе магьосница. Вложила всичката дива енергия на своето полуголо вече женско тяло, всичката интелигентност на своя не женски ум и всичката незадоволеност на своята ненаситна душа, тя протегна властно фаталните си ръце към врата му. Всичко в тази сугестия (внушение) бе логично свързано и точно пресметнато. Всичко с изключение на едно:

тя не знаеше, че Човек, който е посветен в Божествения Закон за Единството, не може повече да бъде свален като обикновен мъж, подчинен на своите лични чувства.

Тя не можеше и да предположи дълбочината, до която този Посветен (сега скочил на крака), виждаше причинно-следствените връзки в различните светове.

– Твоето „горещо желание“ сега е израз на византийските планове за превземане на моята страна. България ще си плати данъка за грандоманията на моя баща. „Който вади нож, от нож умира“.

После обаче България отново ще възкръсне, защото има специална благословия и световна мисия, докато нейните палачи ще потънат в архивите на историята.

 

Що се отнася до мен, аз вървя по стъпките на Този, Който отказа всички земни царства, защото искаха да се преклони пред една тъмна сила. Какво е тогава този малък трон, вече предложен ми от брат ми, и твоето многолюдно ложе, достъпно за всеки болярин?

Така каза той и излезе без поклон и без разрешение; с големи стъпки, сякаш излизаше от заразена зона; със сиянието на студент, издържал голям изпит и с гордата осанка на великите Духове, знаещи добре своята световна мисия.

Това вече беше много. Зашеметена, унизена и смазана, тя дълго време стоя неподвижна, преди да избухне хистерията. Жертва на този бяс станаха всички, които през тези дни имаха нещастието да се приближат до нея и, разбира се, преди всичко – горкият български цар. С пяна на уста тя му размахваше под носа писмото на своя роднина – цариградския патриарх Теофилаки: „Да се отсече главата на хидрата на нечестието – новата ерес“, за да се спаси правоверната християнска държава. За кой ли път тя доказваше на колебливия цар Петър, че враг номер едно за страната (т.е. – за престола!) е водачът на тази ерес – маниакалният му брат – Боян, предпочитащ компанията на съмнителните просяци пред висшето общество. И ето, на пира, по случай неговия празник, полупиян от виното със специални макови екстракти, той издаде фаталната заповед за ликвидирането на своя брат – Боян Мага. Отдавна готовите убийци бяха веднага изпратени, но… намериха стаята му празна Боян Магът бе изчезнал Запалил неугасим огън, подготвил и посветил много ученици, той бе приключил мисията си в България и я бе напуснал физически завинаги. Един летописец – Николай Райнов – твърди, че все пак убийците са го открили във Византия и са изпълнили ужасната заповед край Босфора. Поне такъв е бил рапортът им Друг летописец обаче – Николай

СЕДМА   ЧАСТ

ПЪ ТЯТ НА БОЯН МАГА

„На трона Монсеев отново седнаха книжниците и фарисеите! Те не работят за Слава небесна, а за своя търбух, за своите кесии и за земни удобства. Те говорят името Христово, а са продали душите си на Лукаваго. Някога властта им бе дадена, за да им послужи – да се приближат до Царството Божие. Векове наред вие повтаряте в молитвата към нашия Небесен Баща, дадена ви от Спасителя на света:

„… да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето... „ Царството небесно, братя и сестри, е царство на нежна Любов, която стопява леда на вкоравените от страдание сърца; то е царство на небесна Светлина, която озарява помръкналите от противоречия човешки умове. Царството небесно е още царство на божествен Мир, които усмирява бурите на Духа в морето на Живота, и на безметежна Радост, която освобождава душите от натегналите безпокойства и ги тласка към Нов Живот.

А това царство, в което вие живеете, изсмуква вашите последни сили и ви държи в робство, страх и мрак. Защото то е царство на Лукаваго и Църква, и Трон са негови служители… „

Да, този човек положително не бе философ, нито пък – празен мечтател. Той познаваше йерархията на световете – земни и небесни – виждаше човешкия развой, знаеше добре какво говори, а Словото му бе изпълнено със Сила и Власт. Такова огнено Слово имаше само онзи, за когото някога (преди девет века) Спасителят бе дал най-високата оценка за човек.

„… пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. …Истина ви казвам: между родените от жени не се е повдигна/ по-голям от Иоанна Кръстителя “ (Матей 11 глава: 9, 11).

Едни и същи исторически схеми – персонажи и ситуации с различни нюанси се повтарят отново и отново в човешката история, сякаш се очаква нова развръзка. Рано или късно светът ще достигне до тези паралели, които на автора бяха разкрити при специални условия и които съвсем не са уникално, изолирано явление, за да бъдат охарактеризирани като „случайност“. Историята изобилства с тях. Времето за достигане на това познание би могло да се съкрати, като се използва например компютърна обработка на историческите събития и персонажи. Тези разкрития ще поставят отново и по-остро проблема за детерминираността на нашия свят и за относителността на свободната ни воля, но това разглеждане би ни отдалечило от основната ни тема * Познанието за цикличната повторяемост на историческите ситуации би могло да се използва:

–     за по-правилна ориентация в конкретна трудна обстановка;

–     за генерално предсказване на предстоящи събития;

–     за избор на по-правилна наша реакция с цел: по- благоприятна развръзка, с което да се ускори процесът на личната и на социалната еволюции.

*виж „Обусловеност, освобождение и трансформация “ от Хр. Маджаров, предговор към „Световна Астросоциология „. П(к)готвяна за печат.

В дадения случай дори и „нюансите“ не бяха много различни. Някога Йоан кръщаваше с вода, а сега Боян – със Светия Дух. „Истина ви казвам, – учеше Спасителят – ако се не родите (отново) от Вода и Дух, не .можете да влезете в Царството на Бога“ (Ев. Йоан 3:5). Това Новораждане се съпровожда с получаване на Ново Съзнание и на Нов Мироглед, която трансформация в Езотеризма се нарича Посвещение.

ПЪ ТЯТ НА БОЯН МАГА

Историята ясно показа ефикасността и дълготрайността и на Бояновите Посвещения с полагане на ръка. Заредени с това мощно биополе (Св. Дух), неговите ученици векове наред разтърсваха европейските тронове и църкви на Лукаваго или спокойно приемаха в молитва кладата или меча отказали да заколят кокошката (тест за проверка на еретиците-вегетарианци, провеждан от „Светата църква“). Учениците Йоанови бяха също вегетарианци.

 

Богомилско Посвещение

И Боян, както Йоан, бе подложен на атаки и съблазни от страна на тъмните сили чрез първите хора в Двореца и техните метреси. В един момент на отчаяние Цар Петър му предложи Трона, но Боян отказа категорично:

–     Предупредих те за тази жена! Ние служим на различни господари, братко! Богу или мамону? А писано е: „само Господу твоего да послужиш“ (М 4:10).

Николай Райнов много точно е уловил този момент*. Много по-сложен бе проблемът с чермерната византийка (внучка на римлянина Ликапенус и племенница на цариградския патриарх Теофилаки), която се водеше негова (т.е. на царя) съпруга. Този проблем имаше стари корени. Девет века преди това Йоан Кръстител бе казал на цар Ирод, сочейки го с изобличителната ръка: «Не ти е позволено да имаш нея » (М 14:4). Ставаше въпрос за скандалната внучка на Ирод Велики (избил бебетата на Витлеем) – Иродиада, която бе преди жена на брат му Филип. Ирод затвори Йоан в тъмница, а Иродиада поиска прегръдката му, но получи неговото проклятие. Тогава, озлобена, жената-змия поиска и, с разрешение на Ирод, взе главата му.

Ето, че сега Ирена, внучката на византийския съимператор Романус Ликапенус (познат ни от смъртта на Симеон) преследваше Боян още от Византия. Тя го дебнеше по коридорите на Университета и зад колоните на Християнския храм „Света София“, където той се отдаваше на размишления или правеше тайнствени срещи.

–     Ако само веднъж те прегърна – повтаряше тя и пристъпваше с дебнещи стъпки към него, – ще забравиш всичките си книги и всички фантазии ще излетят от мъжествената ти глава…

Младото му сериозно лице сякаш ставаше сурово, щом я зърваше.

–     Прегърни тези камъни! – посочи той мраморните колони. – Те ще са по-горещи към теб от мен! – Отсече и се оттегли, загърнат в дългата си пелерина.

–     Виж го ти! Ще ме праща при камъните! Никой не ми е отговарял тъй – съскаше тя след него. – Та за какво се мислиш, тъмен балкански субект! Ще ми паднеш ти! Ще те накарам да пълзиш в краката ми! – ръмжеше и се заканваше с амбицията на отхвърлена жена-тигрица.

* Виж Николай Райнов, «Видения из Древна България» глава Цар Петьр.

Не бива да вземаш тази жена, брате! – предупреждаваше Боян брат си Петър – тя ще разсипе не само твоя живот, но и ще разбие семейството ни и ще донесе нещастие на цялото ни Царство…

–     Хайде, хайде, чак пък толкова! Може да си вещ в небесните работи, но от жени нищичко не разбираш, братче! Та тя е най-привлекателната и най-интелигентната принцеса в империята, да не говорим у нас! Тя е родена за царица! Тя е любимка на майка, и татко ни благославя… само ти.. Да не би да знаеш по-достойна? Струва ми се, че малко ми завиждаш и ревнуваш, а? Признай си! Казват, че там тя те пренебрегнала, а?

Тя обича живота, а ти – твоите прашни книги…

Така – всеки по пътя си: тя стана царица на България, а той поведе богомилите в поход за възстановяване на Христовото Учение и за идването на Царството небесно на земята („както е Горе – на Небето“ – Господнята Молитва). Но, пътищата се кръстосват… Ето сега, в една пауза между безкрайните й, разюздани дворцови пирове, тя прати да го повикат в нейните покои. Макар и схематично, ние трябва да опишем тази среща, имайки предвид нейните далечни последици.

Двубои в будоара на царицата

Ако имаше нещо, което да й отива, това бе позата на изтегната тигрица, в която тя го посрещна в своя будоар, ухаещ на замъгляващи съзнанието източни аромати. Бе облечена с

ШЕСТА   ЧАСТ

ВРЕМЕТО НА ЧЕТИРИМАТА БРАТЯ

една колона в Двореца в Константинопол – инцидент съвсем незначителен за тези дни, в които се очакваше евентуалното разрушаване на целия град от «страшните и вироглави българи».

Исторически паралели

Понеже в тези Исторически паралели ще влезе и Хан Крум, ще направим малко запознаване с историята около Хан Крум. През периода 808-809 г. Хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на река Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от Хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на Василевса не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове, като Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва. Това принуждава Хан Крум да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина и след това превземат Плиска без особени проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелската резиденция и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на резиденцията, Крум прави второ предложение за мир, „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир. Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разоряването и опустошаването на Плиска, Хан Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко аварски отряда и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места. Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“. В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване на 26 юли 811година българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия. Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“ Xан Крум се готви за възмездие заявявайки: Това което направи Никифор с Плиска, същото ще направя аз с Константинопол. Тогава там в Константинопол е била изготвена негова восъчна статуя с действителни размери, след което две седмици е работено върху нейното оживяване, за да получи тя вибрацията на живия български хан. В необходимия момент тя е била посечена (или стопена), Крум внезапно е починал и Византия се е отървала от голямата опасност с цената на един товар злато (толкова можело да носи магарето на източния „специалист“ по черна магия – според договора).

Сега, по времето на Симеон виждаме едно „усъвършенстване“ на този начин за смъртоносно въздействие (в Езотеричната Школа усъвършенстването на негативните въздействия се нарича дяволюция), като всичко е предварително подготвено десетилетия преди това. Остава да се извърши само една проста магична операция, физическата част на която е разрушаването на една колона. Българските историци, „изчистили“ от нашата история всичко мистично, трябва да знаят, че тези (и други подобни) случаи са регистрирани не само във византийските летописи, но и в световните исторически хроники и служат за урок… на другите народи.

Българският читател например може да намери описан случаят със Симеон във великолепния труд на английския етнолог Дж. Фрейзър „Златната клонка“, издаден още през 1984 г, Сф, изд. на ОФ.

Но нека сега се върнем към нашата история отпреди 1000 години, защото там става нещо интересно. Според разкрития ми План, Експериментът на Духовните Водачи преминава в нова фаза. Настава,

 

ВРЕМЕТО НА ЧЕТИРИМАТА БРАТЯ

 

То бе ознаменувано с невиждан глад, мор и немотия в една голяма, но разпадаща се държава. Такова бе печалното наследство на великия диктатор. След силната ръка на Симеона, тронът бе поверен на един безволев човек, неспособен да се справи със собствените си проблеми, камо ли с тежката национална криза Той бе жалка играчка в ръцете на една развратна (отново византийска!) съпруга, която заедно с неговия хищен наставник – вуйчо му Сурсувул – дооплячкосваха страната. От Константинопол през Месемврия (Несебър) непрекъснато се внасяха безкрайни товари с бижута, тоалети и скъпо обзавеждане за покоите на царицата и Двореца, за да се догони лукса на богата Византия.

През това време България разполагаше с още трима алтернативни престолонаследника, във всеки от които бе заложена волята за Велика България. Всеки от тях обаче, както казах по-преди, имаше свой мироглед и свой път в живота, по който мислеше да реализира тази Идея.

Четирите мирогледа

Петър мислеше за реален само пътя на търсене на материални богатства и земна слава.

Иван – обратно – смяташе всичко това за нереално. Реално за него бе само търсенето на Божествената Любов.

Михаил, изпълнен с достойнство и онеправдан като син и наследник, мислеше, че липсата на справедлив правов ред е причината за всички беди в света. Затова той търсеше една Абсолютна Правда, която да постави всички неща на местата им и да възстанови нарушеното равновесие.

Боян, винаги вглъбен в себе си, търсеше разрешението на личните и на национални проблеми като част от общия проблем за Пътя на Човека. Правейки вертикален разрез на Битието – минало и бъдещо – той постигна познание, неадекватно за онова тъмно време, в което живееше. Така той се добра до Пътя на Ученика, разкрит от Учение, дадено на човечеството едва през XX век и затова на него обръщаме повече внимание.

Търсейки конкретните стъпки в този Път, Боян се ръководеше от Светлината на Този, Който бе казал преди девет века „Аз съм Пътят „. Това славно минало отпреди девет века постепенно оживяваше в неговото съзнание по един странен начин, изпълваше Словото му със Сила и го подтикваше към решителни действия. Тези именно действия доведоха до създаването на неговата Езотерична Школа, векове наред освобождаваща скования от догми човешки ум, подтикваща към божествена реализация и предопределила колосалния скок на европейската цивилизация. Но, за това ще говорим в друга глава.

Девет века преди него социалната ситуация в Израел бе подобна по материална нищета и духовна тъмнина. И както преди тези девет века екна над пустинните пясъци изобличителният глас на Йоан Кръстител срещу трон и лъжедуховници, така и сега прозвуча

обвинителният глас на Боян Мага срещу царски произвол и лъжехристиянски попове.

 

 

ПЕТА ЧАСТ

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Петьрчо – растеше като глезен, безхарактерен прахосник, а по-късно – като коварен интригант, обичащ златото, пировете, жените, властта и славата.

Обратен полюс на него бе Иван – скромен и безкрайно добър, но отчужден от света и, за радост на мащеха си, без никакъв афинитет към дворцовия живот, който бе нереален за него – като лош сън. Любимото му място бяха олтарите на християнските църкви, където се отдаваше на дълги медитации, пълнещи душата му с блаженство.

Затова пък Михаил – най-големият – с подчертан аристократичен ген, растеше честен, благороден, изпълнен с достойнство и бе явна заплаха за Престола, който по право му се полагаше. Рано отблъснат от мащеха си, той трупаше едно негодувание към растящите неправди на баща си, което рано или късно щеше да избухне.

Тези три колоритни звезди, заедно с царя-слънце сякаш изпълваха с многоцветните си светлини цялото небе над Българския Трон. В блясъка на това пъстро многоцветие никой не забелязваше една малка звезда с невидимо още лъчение.

Така Боян – най-малкият брат – растеше сякаш зад пъстър параван самостоятелен, като всички велики духове, родени със световна мисия. Незабелязван от хората, той бе наблюдаван и ръководен от същите тези Велики Учители, подготвящи чрез нашия народ реализацията на своя Проект за световно обединение на разединените човешки раси.

Потънал в библиотеката на баща си, той тъй бързо поглъщаше и усвояваше световното познание, сякаш си припомняше забравени неща. Търсейки Корените на Мъдростта.

Той премина все така лесно и бързо през Магнаурската школа в Константинопол; после – през Александрийската библиотека, чиято Езотерична Школа все още пазеше плодовете на едно славно минало, и накрая – през Храма на Мъдростта в Багдад!

Рано-рано той бе поел Пътя на Ученика и със своята всеотдайност и концентрация постигна това, което неговият прославен баща не успя – магично посвещение. Така той владееше могъщи екстрасензорни способности и често ги прилагаше за възстановяване на нарушеното човешко здраве на много нещастници и за правене на различни добрини, поради което бе наречен от народа Боян Мага. Погълнат от световните тайни и тълкуващ Заветите на своя дядо, той се тревожеше от пропастта, към която баща му тласкаше страната, вглъбяваше се все повече и събираше сили за своя Момент.

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

През това време грандоманията на Симеон достигна върха си и той се провъзгласи за ИМПЕРАТОР (побеждава западната Римска империя и я присъединява към България) на българи и римляни (925 г). На четири пъти по различни поводи той се появяваше в Константинопол и накрая го пожела. Ако българските управници се учеха от уроците на своята история и имаха поне малко езотерични познания, трагичният край на Хан Крум, внезапно и мистериозно починал в разгара на подготовката си за превземането на Константинопол, нямаше да се повтори. Но кой имаше време за такива уроци? И кой можеше да знае бъдещето? И кой стои по-високо от царя, за да може да го спре?

Един Посветен в Световните Мистерии знаеше тези тайни. Боян Магът

–     Ако тръгнеш срещу Константинопол – заяви кратко той на военния болярски съвет, – няма да се върнеш!

Болярите замръзнаха при тези така неочаквани и дръзки думи, с които за пръв път ясно и публично бе конфронтиран техният вожд и цар и то пред решителния поход. Тези думи изразяваха пълна неадекватност на всеобщата еуфория, обзела царския двор.

–     Аз съм Слънцето на тази страна! – изпъчи се гордо Симеон. – Аз създадох Велика България! Какво ще каже за това твоята съмнителна наука?

– Това бе някога, царю – отговори спокойно Боян. – Днес тази България е разсипана от твоите непрекъснати войни. Ето, ти вече загуби богатите заддунавски земи, а народът, който ти вярваше, е потънал в мизерия и нещастия.

Царят е само служител на Бога, облечен във власт. Нищо повече!

За какво използваш ти тази власт, щом пътеката на твоя живот е така затънала в блатото на суетата, толкова далеч от

Божествените Завети на твоя баща!

По тази безнадеждна пътека има още само една фатална стъпка – към Константинопол.

Това казва „моята наука „, която е и наука на твоя баща и аз бях длъжен да направя това Последно Предупреждение, царю на България

– заключи внезапно Боян Магът, кимна с глава към Трона, заметна с ръка дългата си пелерина и излезе с големи крачки от заседателната зала, все така вглъбен в себе си.

След заглъхването на шума от стъпките му, вцепенените военолюбиви боляри изведнъж се раздвижиха, ропот изпълни залата. Симеон тропна с жезъла си, но във всеобщата възбуда никой не го чу. Тогава той вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.

Та той е Царят! Уви, той бе отишъл твърде далеч в подготовката и в своята горделивост, за да може да се спре.

–     Той ще учи баща си на политика! Управлението на Велика България не е като да се четат разни съмнителни книжки и да се правят евтини фокуси пред неукия народ! – заяви той с изкуствено повдигнат тон, за да прикрие тягостното впечатление, което му направиха думите на Боян – Нека сега продължим нашата работа…

Военното съвещание продължи до късно. Всички варианти бяха преиграни, всичко бе пресметнато. С изключение на едно – това, което щеше да се случи. Защото човек предполага, а Бог разполага…

А той бе говорил чрез устата на своя Божествен Ученик…

Преди похода царят обяви за свой престолонаследник… Петър. Историците, които не са съгласни с нашите виждания и в частност с нашето мнение, че Византия управляваше България чрез своята принцеса, ще трябва да обяснят логично как можа „мъдрият цар“ да избере именно безгръбначния и мекушав Петърчо за наследник на свещения български Престол.

Залезът па Симеон

После цар Симеон потегли към своята гибел. Сякаш нищо не я предвещаваше, освен странните думи на сина му Боян Мага. Победният марш на симеоновите армии, добре известен на Балканския полуостров и на византийците, се повтори отново. Всичко се развиваше по предварително предвидения план. Болярите ликуваха.

Бе привечер, когато стигнаха до стените на Константинопол. Царят даде сигнал за стануване на изморената армия, а сам той, с малка свита, се отправи към близкия хълм, за да огледа за последен път своята цел. Залязващото слънце светеше в хиляди отблясъци от позлатените куполи на Двореца. Див възторг изпълни сърцето на Симеона.

–     Утре ще бъдеш мой, велики граде! – провикна се с всички сили той към изплашената крепост и ревът на триумфиращите военни боляри преумножи многократно този вик. – Тогава ще видите какво е Велика България – обърна се той към тях. – И тогава ще натрием носа на онзи непрокопсаник, който ни вещаеше тъмна прокоба – добави той по-тихо, сякаш на себе си.

Малцина го чуха във всеобщата врява и само единици се досетиха, че намеква за Боян. Явно, предсказанието на Мага му тежеше.

Българите бяха видели отдалеч ужасените защитници на Крепостта, но не и една малка група със съсредоточено застинали лица, която внимателно ги наблюдаваше от един изолиран страничен прозорец. Историците биха могли да разпознаят византийския съимператор Romanus Legapenus и някои придворни.

– Време е! – каза централната фигура на двете особи с дълги черни наметала и със застинали като маски физиономии, които моментално изчезнаха.

Това „утре“ никога не настъпи за цар Симеон: вечерта пред решителния щурм, той получи внезапен сърдечен удар. Поне така констатираха придворните лекари. Така Великият владетел – „слънцето на България“- залезе в подножието на Константинопол. Бе 27 май 927 год. сл. Христа. Този „сърдечен удар“ съвпадна по време със странното разрушаване на част от

 

 

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Четирима братя

Времето през този век, изпълнен със събития, течеше бързо. Блясъкът на дворцовия живот и възможностите на властта бързо скъсяваха паметта на неопитния младеж за дадените обещания пред един изчезнал старец, побъркан със своята религия на милозлива слабост. „Та кой истински войник ще превие коляно пред един Бог, който е Любов? Кого ще изплаши такъв Бог, кого ще преклони, кого ще държи в подчинение…?“ – мислеше недоволният от новата вяра Владимир. Буен и войнолюбив, той бързо събра останалата недоволна група боляри и започна да се готви за война. При това възроди кървавите ритуали, свързани с дивашки култ към Тангра, и започна жестока саморазправа с беззащитните християни, избивайки ги по време на молитва и разрушавайки техните светилища. Вик на болка и отчаяние се понесе по благословената българска земя.

Гневът на Борис и коронясването на Симеон

Тогава се разигра една митична Драма, за която летописците разказват с трепет. От манастира „Свети Пантелеймон“ в Патлейна се издигна един бесен вихър и се понесе към столицата Преслав. В този тъмен облак се очертаваше ясно гневната фигура на изчезналия властелин и зад него – малка свита, състояща се от ниско приведени над гърбовете на галопиращите коне ездачи, които с всички сили се стремяха да го догонят. Страшен бе гневът му и неудържим – неговият устрем към трона. Не го забавиха нито крепостните стени, нито часовоите, нито личната охрана. Безбройните тежки порти се отваряха сякаш сами (като автоматичните врати на 20-ти век), познали своя стопанин, а стражите падаха ничком, парализирани от страх при вида му, или бяха отстранявани с един замах, без да го спират. Дебелите стени завибрираха от неговия гневен глас и заповтаряха страшните му думи:

–     Като не можеш да видиш накъде върви светът и да оцениш жертвите на баща си, за какво са ти тези очи! – прогърмя Борис и ослепи сина си.

МОЛЯ ТЕ БОРИСЕ ВЪЗКРЕСЕНИ СЕГА И ОСЛЕПИ СЕГАШНИТЕ ПРОДАЖНИ БЪЛГАРСКИ МЕКЕРЕТА

–     Щом не можеш да оцениш мисията на Христос и бъдещето на България – духовното й бъдеще – ти не можеш да бъдеш неин водач и владетел, разбойнико! – отне му короната и я постави на главата на Симеона, когото бе пратил да извикат, както и други боляри. – Ти ще управляваш – вдигна той могъщата си ръка – чрез култура и Христова светлина! България ще бъде велика! Аз казах!

Замръзнал, светът бе потресен от треперещия глас и от безусловната Воля, излъчваща се от този свръхчовек. Летописците отбелязаха древната мъдрост, че силата не е в младото тяло, а в могъщия Дух. Никой не видя и не чу после риданията на Бащата зад дебелите стени на манастирската килия.

„Каква е тази печална участ, Господи! Защо си ми дал толкова сила, толкова знания и толкова страдания. Сякаш себе си ослепих, Господи! Не желая да гледам повече този свят“

И светът повече не го видя. Изпълнил своята тежка мисия и показал на своя народ благословения Път, той изчезна така, както Мойсей на планината Небо, показал на народа си обещаната Ханаанска земя. Векове наред евреите вярваха, че той живее още на някой връх и вдига ръце към небето, когато те имат нужда от помощ. Сега българите вярваха, че от манастира техният благодетел следи за изпълнение на своята Воля за обновена, велика България…

Те обаче нямаха много време за умуване и преценки. Защото сега имаха слънчев цар – умен, културен и активен – който нямаше намерение да ги остави да скучаят или да си гледат мирно животеца Цар Симеон готвеше грандиозни национални драми, за да изпълни завета на баща си, но така, както го бе разбрал той. Всъщност той използваше този завет, за да разгърне и реализира себе си.

Траекторията на „Слънцето“ и нейните два периода

–     две жени – две понятия за величие

Годините летят бързо под българското небе, осеяно с бурните събития и е много трудно участниците в тях да ги преценяват обективно. Сега обаче, отдалечени на хиляди години от тези събития, ние виждаме движещите сили и генералните пунктове и можем да очертаем ясно житейската траектория на този слънчев син: от неговия Изгрев в Магнаурската школа в Константинопол, за който вече споменахме; през неговия Апогей, по време на който той реализира Велика България; до неговия Залез

–     отново пред стените на Константинопол. В тази житейска траектория се очертават ясно два периода, в които царуват две жени, и които периоди се характеризират с две понятия за величие.

В първия период на своя живот Симеон се занимаваше с изкуство, наука и творчество. Той сътвори Преславската школа, ожени се по любов и беше щастлив. Плод на тази любов бяха двамата прекрасни сина – Михаил и Иван; а Преславската школа ознаменува Златния век на българската книжнина и култура. Защото величието на България, по внушението на своя баща, той разбираше в духовно-културно отношение, в чиято област направи чудеса.

През втория период Симеон стана цар, разведе се със скромната дъщеря на Изтока и се ожени за една претенциозна византийска принцеса – негова мечта от младини. Той смяташе тази женитба за свой успех, но всъщност това бе политически брак, предизвикан от византийския двор. Отмина безвъзвратно времето на неговото спокойствие, творческа радост и безметежно щастие. Блестящият му ум сега бе впрегнат в търсене на богатства за лукс и разкош, каквито имаше във византийския двор. Привършил с националните богатства, той започна да поглежда към своите съседи. Постепенно в ума му проникна внушението, че чрез успешни войни той най-бързо ще реализира Велика България Това именно разбиране характеризира втория период на живота му – «величие чрез завоевание». И до днес този термин („успешни войни“) стои в учебниците по история.

Е, да, той създаде Велика България – така, както я разбираше – с териториално величие и с богат царски двор. Тя се простираше между Черно, Бяло и Средиземно морета. Ако беше посветен в Езотеризма, цар Симеон щеше да разтълкува тези имена-символи, щеше да види другояче българската мисия и щеше да знае кога да спре. Но той бе преуспяващ владетел с ореол на непобедимост. Успехите, славата, блясъкът, ласкателствата, възторзите на византийските принцеси, изкуствено подхранвани и пресилвани, създадоха неговото патологично тщеславие и грандомания, с невиждани от времето на Александър Македонски размери („Аз съм Слънцето! „). Той издигаше все по-високо главата си и все по-малко виждаше запустялата от войните българска земя и все по-малко чуваше воплите на изтощения народ…

От втория си брак цар Симеон имаше също двама сина – Петър и Боян. Така станаха

Четирима братя

Четири различни характера, четири темперамента, представители на четири непримирими течения в човешкия живот и – както ще видим по-късно – на четири епохи в човешкия развой Докато бащата-слънце бе зает с важни държавни дела и нямаше време за своите синове, амбициозната византийка правеше всичко възможно да отдалечи първите синове на Симеон от двореца, като в същото време глезеше и възпитаваше своя първи син – Петърчо – в дворцови обноски по неин образец. Така:

 

ТРЕТА ЧАСТ

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

„Вие, хората, живеете в дуалистичния свят на Доброто и Злото, което ви пречи да схващате реално Истината. Този дуализъм ви пречи да различите деянията на лечителя (конто прави операция с нож, за да спаси смъртно болния) от убиеца, боравещ със същия инструмент. Защото не ви е дадено да виждате причинната връзка между явленията и бъдещите последствия, Христос ви даде формула за различаване чрез изчакване („По плодовете ще ги познаете „). Сега, в ролята на посветен хирург, ти правиш операция, за да се спаси боледуващият български организъм като се изрежат инфекциозните тумори, преди да са погубили цялото тяло… „

– така говореха Старшите Братя, които държаха Плановете за еволюцията на живота – същите Учители, които някога учеха Мойсей.

„Идеята, че Бог наказва, е пусната в човечеството, което още не е изживяло своето варварско детство и не може да разбере основните Принципи на живота, лежащи над това делене на „Добро и Зло „. За да се ограничи нарушаването на тези Принципи, то е подтиквано съзнателно да избере „Доброто „. След повече от хиляда години ще ви бъде спуснато учение, което да ви разясни защо Бог е допуснал „Злото “ в света, неговата роля и относителност. Това Учение ще ви говори за света на Абсолютната Истина, където няма такова делене и откъдето са дадени на Христос „ключовете и на Ада и на Рая “ (М. 16:19; Откров. 1:18).

Дотогава човечеството ще расте чрез изпълнението на Закона за Справедливостта, т.е. – изплащайки всички направени погрешни стъпки. В този смисъл Кесарят служи и на този по- висш, Божествен Принцип, а Кармичният закон почива на една положителна база. „Злото “ идва, за да се изправи човек и да стъпи на една възходяща пътека… И сега ти ще използваш дадената ти сила, за да ограничиш „Злото “ и да дадеш възможност за изява на „Доброто „. Това е твоята Мисия. Ако я изпълниш добре,

България я очаква велико бъдеще. Тя ще донесе Нова Култура и Обединение на света… „

Мъдър и вдъхновен, Борис запретна ръкави. Заздрави границите, осигури траен мир и започна държавно и културно преустройство с бързо видими последици. Пазарите бяха отворени за произведенията на културна Византия и Европа, беше използвано възловото местоположение на страната. Издиганите християнски църкви носеха нова вяра и култура, освобождаващи душите от сковаващия транс на дивашките обреди. От примитивна страна, България тръгна с големи крачки да скъсява разстоянието до напредналите страни.

Следването па Симеон и неговият хороскоп

Мъдрият управник живее с утрешния ден. А той принадлежи на следващото поколение. Борис имаше двама сина. По закон тронът се полагаше на по-големия – Владимир. Буен, с много енергия, мургав, с ниско чело и широки скули, той прекарваше времето си главно в спортни занимания, а военните игри и обучения бяха негова страст. По-малкият – Симеон – бе живо олицетворение на слънчевия принц Неговото бяло, широко чело се озаряваше от вдъхновение, когато декламираше безкрайни поеми или от екстаз при слушане на любима музика. Един ден той бе извикан при своя велик баща.

– Този свят крие много тайни, сине! – започна Борис след обичайните поздрави – Някога България е била империя, по- велика от Византия. Това е било много отдавна, преди хиляди години, далече, далече на Изток. Кратък е човешкият живот и къса – неговата памет Но има велики същества, сине, които знаят Летописите на миналото и които проектират бъдещето така, както нашите майстори проектират новите дворци и църкви. Те са построили Чудесата на света, а също и Школите на Мъдростта, където да се учат тези, които са благословени за това. Ти си млад, принц, умен и достоен за това знание. Затова ще отидеш в Магнаура в Констатинопол . Изучи всичкото знание на тази велика школа и го донеси тук! Защото България не само е била, но и ще бъде велика! Тя ще обедини славянските племена и ще бъде кълн на световно обединение!

Принц Симеон изпълни точно и с усърдие Повелята на своя могъщ баща, която съвпадна с неговите собствени стремежи и интереси. Той бе първенец – гордостта на Магнаурския университет, блестящ риторик и богослов, отличник и по изкуствата, и по науките.

Византийският император Лъв VI следеше внимателно бурния възход на слънчевия български княз и със своите халдейски звездобройци изучаваше неговия хороскоп. Виждайки в негово лице един бъдещ опасен за Византия съсед, той трябваше да вземе бързи мерки. С обявяването му за Първенец, чрез затрупването му с похвали, награди и грамоти, принц Симеон бе убеден, че това е то – върхът на човешкото познание.

Така магичното знание на Маг-на-ура не само остана скрито за него, но бе използвано и за бъдеща манипулация върху неговата жизненост. Могъщи в Древната Магия, придворните „специалисти“ обръщаха най- силните преимущества на слънчевия княз срещу него. Щастливият принц не можеше и да предположи, че имайки предвид силната позиция на Слънцето, Юпитер и Сатурн в неговия хороскоп, тези хора съзнателно ласкаеха неговото самолюбие и подготвяха неговата бъдеща грандомания, която щеше да го погуби. Силният аспект между Луната и Венера пък бе използван чрез дворцовите приеми, на които бе канен като знаменитост и чрез заобикалянето му с прелестни византийски принцеси, които възбуждаха неговата суета, сексуална зависимост, предизвиквайки желание за женитба, предопределяха бъдещото влияние на Византия в България. И накрая – обичащият представления принц не можеше да знае, че „вграждането на душата“ му в една от колоните на храма не е просто екзотичен ритуал на школата, а магична операция, целяща пълен контрол върху неговата жизненост, която можеше да бъде прекъсната по необходимост. И в Древността, както и днес, на Мистериите и магичните церемонии се е гледало като на пищни театрални представления и само подготвените, които са имали „очи“ и „уши“, са се досещали за сериозността на тези „церемонии“.

От столицата на византийската империя принц Симеон донесе в българската столица много товари с ценни книги, отвори учебна школа и започна просветна дейност, известна в нашата история като Златен век на българската книжнина и култура. Не мислейки за Престола при наличието на по-голям брат, Симеон направи неочаквано ранна женитба с дъщерята на куманския цар – грациозна принцеса с магнетична красота. Родиха му се двама прекрасни сина – Михаил и Иван Животът на щастливия баща бе изпълнен с вдъхновение, радост и творчество.

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борис и възраждането на Тангра

През това време, в разцвета на своя 30-годишен мир, България бе страна с бурен стопански, културен и политически възход. Това не можеше да остане незабелязано от Великите сили. Неочакваната поява на Балканите на Нова Християнска държава, развиваща своя култура, обърна вниманието на Главата на християнската религия в Рим и на цариградския патриарх и събуди техните апетити за влияние. Следвайки съветите и Принципите на своите странни Учители, Борис умело лавираше помежду тези духовни акули, блокирайки техните интриги и издигайки Христовите принципи за живот. Така някога Мойсей лавираше между враждебните племена по пътя на своя поход през пустинята, спускайки духовни принципи и правила за поведение, спасяващи неговия народ от израждане и асимилация. Голямото напрежение обаче, Световната мисия и пролятата кръв тегнеха върху неговото съзнание. Неговата изранена душа жадуваше уединение, изповед и утеха; големият му ум – за почивка и равносметка; а могъщият му Дух – за свободен и продължителен контакт с неговия Духовен Ръководител. Затова, очертавайки пътя към благоденствието на българското племе, на върха на своята слава, той постави на трона големия си син Владимир, облече монашеско расо и изчезна в уединение в манастира „Свети Пантелеймон“. Беше 889 г. след Хр. Всички постъпки на този велик човек бяха неочаквани, както за враговете му, така и за тези, които се наричаха негови последователи. Само някои навъсени хора от старите военно-болярски родове клатеха многозначително глави и полугласно мърмореха недоволни слова за гузна съвест. Така някога Мойсей, показвайки на своя народ обетованата земя, поиска почивка и уединение от своя Бог.

„България я очаква велико бъдеще, сине! Следвай заветите на своя баща! Те имат божествен произход…“ – бе казал Борис на Владимир.

Владетелят бе изсякъл отровните корени на непокорните боляри, но сега, при неговото оттегляне, отмъстителният монголски дух му готвеше коварен удар, обладавайки неговия престолонаследник.

 

ВТОРА  ЧАСТ

МАЛКО ИСТОРИЯ

Сега искам да се запознаем с епизоди от нашата история, който задължително трябва да знаем, защото ние българите сме единствената НАЦИЯ която не си знае историята. Моля замислете се и се помъчете да си отговорите защо това е така. Обърнете внимание на това, че за да станеш гражданин на САЩ, задължително трябва да знаеш историята на САЩ. Вярно е и това, че историята на САЩ е малка, няма и 240 години, в сравнение с нашата която е около 17000 (седемнадесет хиляди) години, но не приемам това за оправдание.

Да започнем с ВАРВАРСКО ДЕТСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Арабската империи и Храмът пи Мъдростта в Багдад

Осем века след идването на лъчезарния Учител на Любовта, светът продължаваше да тъне в своето варварско детство под девиза: „Правото на силния“

Над Изтока висеше кривият ятаган на Арабската империя, управляващ по принципа: „С мен или под мен!“

Перлата на тази цивилизация бе Багдад – градът на чудесата и търговията; на разточителния разкош и безкрайната мизерия; на царски низости и духовни величия. По дуалистичния закон, владеещ човешката природа от древно персийско време насам, в развитата цивилизация силите на светското и духовно развитие се стремяха към баланс. Както човешките личности, така и големите обществени съвкупности – държави и империи – минават през своите периоди на зараждане, величие и упадък. Само Езотеричните школи не следват тази траектория, защото са минали по съкратени пътища и то в по-предни исторически епохи. Те се стремят да помагат на неразумното човечество, но без да ограничават неговата свобода на избор, за да може то да се учи от своите грешки, които по-късно ще нарече „Уроци на историята „.

Ето и тук Учителите на човечеството се стремяха да ограничат растящото варварство и, показвайки Пътя на Разума, да спасят поне тези, които са готови за това. За тази цел Те построиха голям Храм с много помещения, които имаха различно предназначение. Място – сърцето на Империята, в центъра на Багдад. Време – 830 г. след Христа. Име – нарекоха го Храм на Мъдростта.

Официално това бе нещо като лесно достъпен университет, в който се изучаваха всички познати науки, изкуства и теология. Само Посветените знаеха, че методиките на обучение са изградени на тройния принцип на Езотеричните Школи: с външна част (за народа), в която се изучаваше главно науката за живота и изкуството за оцеляване; вътрешна част (за развити и осигурени – принцове, интелигенти), в която се изучаваха основите на културата и устройството на Макрокосмоса – Вселена и Микрокосмоса – Човек; и тайна част (за Посветени и Ученици на Школата). В последната се изучаваха магичните операции по възстановяване на човешкото здраве, законите на човешкия развой и начините за намеса в него, също и начина за съхраняването на Древната Мъдрост за бъдещите времена по един херметичен принцип, който днес нарекохме Холографски. Според него всеки Посветен може да възстанови наново Школата или да я построи на друго място.

Византийската империя и Магнаурския Университет

И това бе направено в столицата на Византийската империя Константинопол (Цариград) – мост между пазарите и културата на Изтока и Европа. Слънцето на византийските императори светеше ярко, защото те използваха при своето управление астролози от Вавилон, „специалисти“ по древна Магия и Посветени от Храма на Мъдростта. Последните именно създадоха Магнаурския Университет по подобие на този в Багдад. Малко хора се замислят над това име Маг-на-Ур, а то говори достатъчно за принципите на построяване на тази школа на основата на Древната Магия, конструирана още през Шумерско време (3000 г. пр. Хр ).

„Какво стана с избрания народ?“* – ще попита критичният читател.

„Вироглавите българи“ се бяха върнали от своето хилядолетно странстване из Далечния Изток, прокудени от черноморския потоп, както Блудният син от библейската притча – в дома на своя баща. Дали са само притча думите на Великия Посветен или това е още едно епохално предсказание на Спасителя за съдбата на нашия „избран “ народ? Във всеки случай „вироглавите българи “ бяха изиграли точно ролята, преразказана от евангелист Лука (15; 11-32). В кръвопролитни битки, сред несметни съкровища и безкрайни пирове из екзотичния Изток, те бяха забравили Учението за Световното Единство и бяха похарчили своя Божествен кредит.

Сега, освен своя злополучен опит, те бяха донесли много примеси от инволюционни житейски течения, т е. – от израждащи се раси, азиатски култове и идолопоклонничество. С това те фактически бяха изменили на своите Древни Учители и на своята Историческа Мисия на Световен Обединител. Но., те се бяха върнали! Избраният народ бе отново обединен! И, според Христовата притча, „Бащата“ – техният Духовен Водач – бе отново щастлив!

Затова, за тяхното Изчистване, Изправяне и Спасение Старшите Братя на човечеството изпратиха (както някога при евреите) един могъщ водач – Българския владетел Борис.

Той бе посветен в Плановете на тези духовни Учители, обхващащи както древната история, така и бъдещия световен развой. Разкрити му бяха както древното величие на Българския род, така и ролята на Християнското учение за спасение на човечеството, а също и Мисията на България като „избран народ“ за световното Обединение. За изпълнението на тази Мисия обаче трябваше да се коригира низходящата траектория на наследниците на „вироглавите българи“ Зареден с голямо вдъхновение, Борис обяви Новата вяра и Христовото спасение. Консервативната монголска кръв обаче отказа да се раздели с примитивното разбиране на това все съдържащо понятие Тангра. Борис опита всички методи на просвещение, на убеждение, на внушение… В отговор военолюбивите боляри се обединиха, обявиха го за „изменник на българската вяра“ и вдигнаха бунт срещу него. Тогава Борис остави кръста и хвана меча…

Могъщ и велик, той е Мойсей в българската история

Неговото изявяване при българите, един Космичен месец (2160 години)(една епоха) след еврейския Мойсей, не е случайно. То показва кардиналните прераждания на един велик Дух, слизащ в Човечеството през всяка една епоха за епохална работа.

Както еврейският Мойсей, така и Борис донесе Нова религия на своя избран народ като национален тест за нова еволюция. Както евреите, така и българите две хилядолетия след тях се разделиха при този тест. Еврейската история, легендите и Библията разказват как могъщият Мойсей е възпитавал еврейския народ, избивайки хиляди непокорни и спускайки железни закони за оцеляване („зъб за зъб“), но не казват на каква цена е било всичко това. Те мълчат за вътрешните драми в неговата велика душа, излети в скинията. “ Та това е моят народ, о, Йехова, как мога…!“ И получаваше неизменния отговор: „Ти знаеш! Ти можеш! Не бои се! Ти си силният! Защото Аз съм зад теб! „

Съответно и Българската история говори за избиването на цели болярски родове, отказали да приемат Новата вяра, но тя мълчи за Страданията на Човека, платил своето познание с толкова много кръв. Защото Борис сечеше не само сухи и безплодни клони от българския генезис, но и живи корени, носещи обаче отровните сокове на дивашки култове. „Прости ми, Господи – моли се владетелят пред Христовият олтар, – опитах всичко друго… “ Друг път съмнения гризяха съвестта му: „Нима може Учението на кроткия Исус да бъде прокарвано с меч? Кръстът и Мечът не са ли несъвместими? Не е ли това метод на Злото? “ – питаше с горест своите Духовни Водачи този мъж, променил низходящия наклон на траекторията на своя народ. Все още моралистите, философите и историците спорят по този въпрос. Който знае, не спори. А те не знаят неочаквания Урок на Старшите Братя, който получи страдащият владетел единадесет века преди днешния ден.

Това може да прочетете и  този адрес 

https://bbss1.com/?p=2991(отваря се в нов раздел)

ПЪРВА ЧАСТ

ВМЕСТО УВОД

Само този, който няма очи и този който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството.

Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

В момента българина няма очи, или ако има не желае да види пораженията, които нанесе псевдо (мнима, лъжлива) демокрацията. Тези поражения са геноциди във всички области на милата ми Майка България. Българино стресни се събуди се за да трепне в сърцето ти инстинкта за самосъхранение (както е било хилядолетия с нашите предци) и отхвърли натрапената ти матрица, че си малоценен народ, че си разединен и че никога няма да се обединиш. Дори Дядо Вазов го е прозрял « СТРЕСНИ СЕ ПЛЕМЕ ЗАСПАЛО, ЖИВЕЕШ ЛИ, МРЕШ ЛИ, ТИ НЕ ЗНАЕШ, СЛЕД ТЕБ ПОТОМСТВО ИДЕ ЦЯЛО -КАКВО ЩЕ МУ ЗАВЕЩАЕШ?»

Ако не се събудиш и стресниш ти обричаш на пълен провал хилядолетната борба на нашите предци за отстояване на българина и държавата Майка България. Нима не вярваш, че на планетата майка ГЕЯ (ЗЕМЯ), България има държава повече от 19000 (деветнадесет хиляди) години и нашето потомство сега да унищожи всичко това за 30 години. Нима не се срамуваш от това, че живееш с поколение, което унищожава хилядолетния труд и борба за отстояване на българския род и Майка България, от нашите предци. За доказателство запознай се със «сведения  за  българските  владетели  от  всички династии» на следния адрес: https://bbss1.com/?p=1614(отваря се в нов раздел)

И ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРИТЕ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ на следния адрес: https://bbss1.com/?p=1609(отваря се в нов раздел)

И  Ода Родине (Възхвала за Родината): на следния адрес: https://bbss1.com/?p=2963(отваря се в нов раздел)

 

Петнадесет хиляди години преди новата ера българите създават първата държава на планетата майка ГЕЯ (ЗЕМЯ).

До покръстването от Кан Борис I българите живеят в ОБЩИАРИИ. Всички заедно се трудят за произвеждане на материални  блага и заедно консумират тези блага. Всички средства за производство са на на всички в общиарията Всички са били равнопоставени. Не е имало бедни и богати. Това го доказва Византийски Тропарх от 999 година: „Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“. Това не ти ли отваря очите и да разбереш, че устройството на българската държава е било най-социално справедливо, за са се присъединяват други народи към нас доброволно. Никой доброволно не отива там където ще му е лошо.

Ето какво казват древни хронисти за нас Българите:

„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.“ – Защо сега се примиряваш с натрапената ти матрица, че си малоценен и лош народ.

„Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; – народ, който е придобивал титли, като е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, който на бойното поле прославя рода, си понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражението.“

„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянството в стремежите за знание – това качество като че ли им е вродено.“ – Българино ето ти доказателства за този цитат от старите летописци:

През 2137 година преди Христа по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сме победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сме ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а ние прабългарите сме знаели предварително за него и нарочно нападаме същия ден; – Ние българите не сме монголци, както ни разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космически познания. За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джорджано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само са знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко“ с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес. Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния сезон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки четири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го наричаме Еньовден.

Не се ли гордееш българино със загадъчните космически познания на предците си. Защо сега си се превърнал в безгръбначна воняща мърша и се оставяш на хищния американски лешояд да те довърши и заличи от лицето на планетата Майка Земя. Не се ли срамуваш, че стоиш безучастно в робското положение при което си поставен от продажните англо-американкско-филски управляващи, който уж ти избираш. Казвам уж ти избираш, защото ти не ги избираш, а позволяваш те да се самоизбират, с фалшификация на изборите.

ХРОНИСТИ  ЗА БЪЛГАРИТЕ

„Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдовци и дори русите.“

«Слънце, скрий под земята злато блестящата си колесница, събуди духовете на великите императори и страшната вест им кажи: Дунавска България грабна венеца на Рим. Стрелците на българите се оказаха по-силни от ромейските копия».

Това възклицание на древния хронист (летописец) е след като Симеон Велики побеждава Западната Римска Империя, влиза победоносно в Рим където римляните го признават за техен Император.  Защо нашите продажни историци мълчат за това, според мен значимо историческо събитие???

Мълчат защото така им  нарежда този който управлява ЧИЧО сам. А кой го управлява вижте на този адрес https://bbss1.com/?p=2832(отваря се в нов раздел)

В ДЕСЕТ ЧАСТИ ЩЕ ИЗЛОЖА КАК СЕ ПОЯВИ БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

ВТОРА ЧАСТ

ТРЕТА ЧАСТ

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ПЕТА ЧАСТ

ШЕСТА ЧАСТ

СЕДМА ЧАСТ

ОСМА ЧАСТ

ДЕВЕТА ЧАСТ

ДЕСЕТА ЧАСТ

ПОСЛЕСЛОВ

ПРИЗВАНИЕ – ПЕТЪР ДЪНОВ

 

КАК САЩ НИ НАПРАВИХА РОБСКА КОЛОНИЯ

КОЙ УПРАВЛЯВА САЩ И НАТО?

Отговорът: САЩ и НАТО управляват кланове или клубове от евреи – Рокфелер, Морган, Ротшилд, Кун, Лоеб, Голдман, Мелон, Сакс, Дюпон, Леман и др.

Тези кланове през последните 150 години определят развитието на икономиката на Земята и човечеството.

Може би от тях трябва да търсим отговорност за нищетата, алкохолизма, наркоманията, войните, тероризма, КОМУНИЗМА, проституцията, педерастията, пушенето. В резултат от тези престъпления бялата раса измира.

Семейство Ротшилд има дял в активите на всички семейства и еднолично владее най-големите банки, обществени фондове, инвестиционни компании, земи, мини и др.

Около семейство Ротшилд се спуска димна завеса.

“Категорично забранявам да се извършват съдебни или обществени описи на моето наследство, всяка съдебна намеса и всяко обнародване на моето състояние…” – такъв пункт се съдържа в завещанието на френския милионер Анселм де Ротшилд, който починал в края на 19 век.

Федералният резерв на САЩ е частна еврейска банка, която е основа на финансовата система на днешна Америка.

Банката е създадена от група евреи през 1913 г. и през 1914 г. евреите, създали тази банка, организирали Първата световна война. Федералният резерв печели милиарди от войните, затова ги организира.

КАТО ВЗЕМЕТЕ В ПРЕДВИД ГОРНОТО ВИЖТЕ КАКВО КАЗВА ЕДИН ОТ ТАЗИ ЕВРЕЙСКА ШАЙКА ПРЕЗ 1947 ГОДИНА

Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и РУСИЯ. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, който втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: „ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ“

АЗ СИ ПОЗВОЛЯВАМ ДА ДОПЪЛНЯ И „ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ЗА ДА МОГАТ ДА УНИЩОЖАТ НАПЪЛНО БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО“. Досещате ли се защо? Защото няма ли здрави семейства ДЪРЖАВАТА умира. Браво и поздравления за всички англо-американофили. Вие сами си изкопахте гроба, мислейки, че тази участ ще Ви подмине. Не няма да Ви подмине. Вие ще бъдете първи. С това, че сте англо-американофили ВИЕ СТАНАХТЕ ПРЕДАТЕЛИ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Много правилно ДЯДО ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ Ви казва, че сте МЪРША, която сама се предлага на американския лешояд.